Магията на „Котките“

Неумираща класика с модерен привкус в новата версия на Том Хупър.

“Touch me!

It's so easy to leave me
All alone with the memory
Of my days in the sun
If you touch me, you'll understand what happiness is
Look, a new day has begun.”

Възможно ли е мюзикъл на 38 години, вдъхновен от книга от 1939 година, да звучи модерно, да изглежда величествено и да привлече презадоволената публика на милениум поколението?

Няколко са съветите за успешната формула – включи нова песен освен добре познатите, привлечи големи имена от киното, които могат да пеят и танцуват, прибави непознато лице в главната роля, за което след това всички да четат в Гугъл и вземи странното решение да включиш изпълнителя на R&B парчето с поп-фолк звучене “Talk Dirty” – Джейсън Деруло. 

Преди точно 80 години британският поет Т.С. Елиът издава “Популярна книга за Котките от Стария Опосум” и всички го обявяват за луд. Във време на война, авторът създава котешка вселена с 15 профила на интересни герои със запомнящи се имена. През 1981 година един от майсторите на музикалния театър Аднрю Лойд Уебър пренася героите на Т.С. Елиът на сцената, създава музиката и им подарява доза безсмъртие. На теория цялата идея на “Котките” е странна – хора, облечени като котки, пеят строфи на Елиът и танцуват професионално в този вид. Годините на мюзикъла и любовта на публиката обаче доказват качествата на идеята на Лойд Уебър.   

Режисьорът на “Речта на краля” и “Клетниците” Том Хупър се нагърбва със задачата да създаде версия на обичания мюзикъл през 2019 година, когато разполага със специални ефекти, с които да замести косматите костюми на актьорите си.

В понеделник вечер на звездна премиера в Ню Йорк и заобиколен от големите си звезди, той сподели, че всъщност филмът е бил изцяло завършен часове преди събитието. Искал е всичко да бъде перфектно. Поне за него, публиката предстои да се изкаже, но със сигурност хората, които влизат в кожата на котки, са подбрани според талантите си.

А каква е историята?

Всички герои се събират на специалното събрание на котешкото племе Джеликъл в Лондон. Правят го веднъж годишно, за да посрещнат своя вожд - мъдрият Стар Дойтермони. Във филма Дойтермони е дама и не коя да е, а великолепната Джуди Денч. Действието се развива в полунощ и котките представят песните си, докато вождът на племето избира една от тях, която да се прероди. 

В ролята на Вероника – добро, невинно, пухкаво котенце, влиза Франческа Хейуърд. Прима балерината на Кралския балет в Лондон от кенийски и британски произход си взима цяла година отпуск от балета, за да участва във филма. Заедно с нея е и колегата й Стивън Макрей, който е в ролята на Скимбълшанкс – ветеран, израснал по влаковете, който е невероятен танцьор по степ. Опитът им на танцьори наистина е впечатляващ и на екрана.  

Идрис Елба и Тейлър Суифт пък са избрали тъмната страна.

Елба е в ролята на злодея Макавити, а Суифт е Бомбалурина – и двамата са фантастични в образите си и си личи колко са се забавлявали. Макавити владее магия, с която наранява всички в името на лошите си цели и в крайна сметка иска да застави Дойтермони да избере него.

Идрис Елба признава, че е трябвало да се подготви доста за котешката психика, тъй като той самият се определя повече като “отбор кучета”. За разлика от Тейлър Суифт, която е известна с любовта си към котките си Меридит и Оливия, обожавани и от феновете на певицата в Инстаграм. Техните образи дори се появяват на блузата на героя Дедпуул в едноименния филм.  

Певицата и актриса Дженифър Хъдсън влиза в ролята на Гризабела. Някога е била истински обожавана от племето, последвала е Макавити, но бляскавата й кариера на звезда е приключила безславно и е отхвърлена от предишните си събратя. Дженифър изпълнява едно от най-емблематичните парчета на филма – “Memory”. Песен, от която настръхваш всеки път, изпълнявана от над 160 певци през годините, сред които Барбара Стрейзанд, Никол Шерцингер, Леона Луис и много други. 

В новата версия на филма има, разбира се, и едно чисто ново парче, написано от Тейлър Суифт и Андрю Лойд Уебър – “Beautiful Ghosts”, което вече дори има номинация за “Златен глобус”. 

Ребел Уилсън и Джеймс Кордън са толкова забавни като комичните Дженианидотс и Бъстъфър Джоунс. Тя е мързелива и гальовна, а той - с огромен апетит. Титаничното присъствие на Сър Иън Макелън и Рей Уинстън като Гас и Гролтайгър допълва разнородния и изключително приятен за гледане и слушане актьорски състав. Ролята на Ръм Тъм Тъгър – готин, талантлив танцьор и котка, влюбена в живота, е поверена на рапъра Джейсън Деруло, който, трябва да призная, се справя доста по-добре от лично моите ниски очаквания към него.  

Още първите реакции на критиците са много противоречиви с фрази като “стряскаща дигитална козина” през “най- лошото за “Котките” е, че най-доброто е Джейсън Деруло” и “най-странното кино преживяване, но си заслужаваше”.

За мен “Котките” беше интересно преживяване - огромен фен съм на музиката на Лойд Уебър, сценографията, хореографията и заснемането на филма са брилянтни, както и по-голямата част от актьорския състав. Не съм убедена до  колко ми допада дигиталната козина, но цялата идея за ходещи, пеещи и танцуващи котки трябва да бъде визуализирана и ако успееш да се пренесеш в света на племето на Джеликъл, нищо друго няма значение.

“Котките” е една красива приказка за доброто и злото, за това да дадеш втори шанс. Никога няма да спре да бъде актуална, защото и човешкият живот е устроен по абсолютно същия начин. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт