artakcia | Паоло Роверси – недосегаемият

Прочутият италиански фотограф Паоло Роверси, който приближи автомобилната класика Pirelli до литературата със своята авторска интерпретация под мотото "В търсене на Жулиета“, за изданието на легендарния календар за 2020-а, е забележителен човек. В пряк и преносен смисъл. От десетилетия в гардероба му има само черни дрехи, защото вярва, че не дрехата, а човекът има значение. Това го прави забележим от разстояние, а именно разстоянията са едно от нещата, които го държат задълго далеч от любимата му жена Летисия, бивш френски модел, и съответно не са в листата му с любими преживявания. Заради ретроспективната си изложба в Лос Анджелис обаче, Паоло Роверси премина 9080 км, за да присъства на откриването на експозицията "Паоло Роверси : недокоснатото присъствие“, в една от най-известните галерии за фотография в града - The Fahey/Klein Gallery.

До 12-и октомври посетителите на артистичното пространство ще се потопят в монохромния свят на италианския фотограф, който за мнозина отдавна вече е преминал в графата артист. В селекцията от кадри попадат както ранни фотографии на Роверси, така и актуални фотосесии, в които участват някои от любимите му модели, актриси и двете жени, които го вдъхновяват постоянно – съпругата му и дъщеря му Стела, която участва и в календара "Пирели 2020“. "Една от най-забележителните особености в работата на Паоло е способността му да превръща всеки кадър в споделена интимност. Фотографиите му са безценни именно с мекотата и чувствеността, която пресича пространството и се настанява директно в сърцето на всеки зрител!“, коментира собственикът на галерията Дейвид Фахи. Тайната на споделената интимност самия Роверси обяснява така:

"Фотографиите ми са естествено натрупване от най-важното в един момент от живота. Винаги се опитвам да свалям маските на хората, които позират в ателието му. Всички ние носим маски – маска за довиждане, маска за радост, маска за страх. Лице за отсъствие, лице за присъствие. И ако успея да прогоня или освободя тези маски, се появява едно празно пространство, което в момента на тази споделена интимност, се превръща във временен дом за вътрешната красота, за духа у всеки човек. Това е моята техника!“

Ако погледнем на случайностите, които за американския писател Том Робинс са място, където Бог се подписва с псевдоним, то в живота на Роверси е оставил богато многообразие от творчески имена. Момчето от Равена открива фотографията по време на семейна ваканция в Испания. Когато се завръща в родния си град, отваря фотостудио с друг пристрастен към фотографията младеж, който се оказва местният пощальон. След дълъг стаж при един от майсторите на фотографията в Равена – Невио Натали, Роверси набира сили и увереност да стъпи професионално на сцената като фотограф. Забелязват го от агенция Associated Press и през 1970-а го командироват да заснеме погребението на легендарния Езра Паунд във Венеция. Три години по-късно артистичният директор на списание Elle Питър Кнап го кани на работа в парижкия офис на изданието. Паоло Роверси правя голяма крачка и завинаги сменя града, който нарича свой дом. Париж заменя Равена, а Паоло скоро открива не само точното си място, но и вдъхновенията – Ричард Аведън, Ървин Пен, Хелмут Нютън и Ги Бурден. През 1974-а Роверси става асистент на един от най-ексцентричните британски фотографи Лорънс Сакман, за когото си спомня с горчивина, но и с благодарност.

"Няма да крия, наистина беше трудно да се работи със Сакман. По-голяма част от асистентите му го напускаха след седмица, заради грубия му характер и избухлив нрав. Но истината е, че именно той ме научи на основните, базови, ценни неща във фотографията. Сакман ме научи да бъда креативен, да търся, да не се отказвам. Държеше се като войник в студиото, имаше ритуали и подредба, които напомняха армията. Помня едно от златните му правила и досега: "Фиксирай добре статива и камерата си, на нивото на очите, но винаги, винаги оставяй ума и духа си свободни!“

Устоява на темпото и нрава на Сакман само девет месеца, но след това успява да пребори конкуренцията са интересни поръчки – репортажи и фотосесии от Elle, Мarie Claire и Depeche Mode. Участва в прочутите Фотографски срещи в Арл през 2008-а - традиционно добър трамплин за излизане в световна орбита. Не след дълго получава покана от самата Ана Уинтър и поетичните му кадри се появяват на страниците на американското издание на Vogue. Голямо признание за таланта му получава лично от създателката на Comme des Garçons – Рей Кавакубо, която го кани да снима каталозите на няколко от колекциите в средата на 80-те.

"Моделите са моите вдъхновения. Винаги търся контакта с очите, това е най-важното нещо за мен в един човек. И ръцете! Очите и ръцете казват всичко“, категоричен е Роверси в интервю за The Talks. През годините работи с няколко модела, които са като част от семейството му – корсиканката Летисия Каста и рускинята Наталия Водянова.

Именно Водянова е и лицето, което се появява няколко пъти в изложбата "Паоло Роверси : недокоснатото присъствие“, в Лос Анджелис.

"Тя притежава изключителен талант да съживява всеки кадър. Да изпълва онова празно пространство, за което говорих в началото, със себе си. А това е безценно!“