Фелини на фотографията

Фотографът Дейвид Ла Шапел, който сънува Рая.

Наричан още Фелини на фотографията, Дейвид Ла Шапел е от онези личности, за които някой ден ще се снимат филми, ще се разказват стотици градски легенди, а фермата в Хаваи, в която фотографът живее вече над 10 години, сигурно ще бъде превърната в галерия. Но, познавайки творчеството му, едва ли ще е типичната галерия.

Ла Шапел получава първата си работа от Анди Уорхол в култовото списание Interview, с което се сбогувахме през миналата година. Именно там успява да развие неподражаемия си стил на работа. Визуален пир, напомнящ единствено пищността на Ренесанса, трансформиращ представите ни за мода, изобразително изкуство, портретна фотография. Гарниран с много секс, но не самоцелен, а на място, право в целта и в точния момент. Мисля си, че ако има артист, който да прилича по нещо на Ла Шапел, то това може би е единствено Сорентино. Заради мащаба, скритите послания и изкривяване на добре познатите норми и правила.

Фотографиите на Ла Шапел са излагани по целия свят, включително в престижните Tony Shafrazi Gallery в Ню Йорк и Barbican в Лондон. За стила му няма граници, а само купища цветя, цветове и един особен, наркотичен, болен поглед, пронизващ всеки зрител като бръснач. Дали ще е този на Кейти Пери, Памела Андерсън, Ники Минаж, Майли Сайръс, Ла Шапел е категоричен, че известните хора са заразени от специфична болест. И именно от нея се опитва да избяга и той. В едно от последните си интервюта казва, че е имал паническата нужда просто да изчезне.

Не исках да снимам нито една поп звезда повече. До края на живота ми. Бях измъчван от тях.

И въпреки това той успява да ни покаже Рая. Или поне собствената си представа за място, пълно със светлина. Място, в което детайлите са изпипани до съвършенство, метафорите са безгранични, а божествата са онези от кориците на списанията. 

Безспорен пример за изключителния талант, визионерство и нещо, дадено отвъд този свят на Ла Шапел е фактът, че снимките му остаряват повече от добре. Днес те са толкова адекватни, колкото и преди 30 години. До този момент никой не е успял да създаде толкова иронична, истинска и привлекателна серия от портрети на известни личности, изваждайки ги от собствения им контекст и поставяйки ги в среда, съществуваща само във фантазиите на фотографа.

Не ни остава друго освен да се потопим в двутомното издание на Taschen Lost and Found – Good News, Art Edition. И да си подарим време. Време да разглеждаме всяка една миниатюрна подробност от фотографиите на Ла Шапел. Защото е пример за майсторство и внимание към детайла, изграждащ цялостната картина. Нещо, което е добре да си припомняме не само в изкуството, но и в живота.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт