You Make Me Feel

Ей, почакай малко! Не бързай да ми купуваш зюмбюл в саксия - имала съм десетки, всичките измират бързо, повярвай ми! Издържат само толкова, колкото да престоят у дома една нощ, а на другия ден лилавите им цветчета се спихват като забравени в пералнята дрехи и само ми напомнят колко препрана и износена е тая работа с осми март. И рози не искам. Не, че не ги обичам, но в този ден са ми толкова задължителни, че и тях подозирам в лицемерие. За ресторанта какво да ти кажа? Знаеш ли, аз на ресторанти си ходя, когато поискам и не е нужно непременно да ме водиш там, за да знам, че ме мислиш. А и тази пресилено демонстрирана важност на женската природа, изведена точно в този ден за публично уважение, ме кара да се чувствам безлична.

Не ми пръскай по леглото розови листенца - правили са го за мен вече и нито беше от когото трябва, нито пък бях единствената. Балони-сърца също не връзвай по колата ми, за да ме изненадваш. Изненадани от този жест са само сгушените в елеците си продавачки от близките магазинчета и техните цигари, отчаяно увиснали от начервените им устни. Не ми пращай огромни бели мечоци с червени панделки и светещо сърце. Нито имам къде да ги слагам, нито ми трябват. Шоколадите, дето ми ги подаряваше преди, ги давах на мама. Сега нея я няма, децата пораснаха, та тия шоколади ще стоят до догодина в някой шкаф, без никой да ги докосне. Нали знаеш, че и те остаряват като хората - побеляват, когато никой не ги забелязва и когато им е студено.

На пиано бар няма да дойда. Не умея да се съревновавам с всички онези толкова много жени, които днес ще са с прически и нови дрехи, с перфектен маникюр и съвършена епилация. Не си намирам място в кръгчетата, които правят, за да танцуват на дансинга, не пея с пълно гърло Hit the Road, Jack и It’s Raining Men и не ми идва отвътре да свалям пианиста, за да те карам да ревнуваш. Няма да се напивам. Пораснала съм толкова, че да се напивам само тогава, когато наистина искам и не, за да ми е весело или да те побъркам от секс. Не ми бутай ваучери за маркови подаръци, не ми обещавай неща, които искам да чуя, не ми пиши картички, не се извинявай, не се разкайвай и… моля те, остави ме да ти говоря!

Знаеш ли коя е песента, която винаги, винаги, винаги се слуша някъде на осми март? Песента, която всички влюбени и разлюбени, всички никога необичани, забравени, отхвърлени и смляни от любов жени реват с отворени гърла и затворени очи на този ден? You Make Me Feel Like A Natural Woman на Арета Франклин. Само си ги представи - изправени или подпрели колене в някой барплот, разперили ръце в небесата, поклащащи се като тежки обеци на ухо, затворили очи и заключили някъде между веждите си някакъв незнаен мъжки образ и … “ююююю мейк ми фиииил” с все сила! Повтаря се три пъти, с всеки път още и още женски гласове подхващат заедно с Арета и целият този момичешки хор се носи из разните там осмомартенски пиано барове и дансинги, пробива тъмните им тавани, минава по водопроводите и кабелите, промушва се в изпотените дрехи, в електронните цигари, в чакащите отвън таксита и така се разнася нанякъде в космическия ред.

“Ти ме караш да се чувствам истинска жена” пулсира в междупланетното пространство и черните дупки го поглъщат завинаги, защото в универсума има ред, а какъв ред може да има в изпищяното женско  “юююю мейк ми фиил лайк а нечъръл уомааааан”, а? Пък и нали в тази многолика общност от крещящи със затворени очи момичета всъщност всяка пее само за един мъж.

Да ти я изпея ли и аз? Не, няма да е наистина, спокойно - и без това ти е достатъчно, че пея в колата, когато пътуваме нанякъде. Но на ухо ще ти я изпея, само за теб, тихичко. Моята версия, в която няма да се сетиш за Арета и онова “ю мейк ми фиил” не се повтаря три пъти. Затова опитай се да не се присмиваш на спонтанно нападналата ме романтика - не ми се случва често напоследък и може би е от дъжда, от слънцето, от виното, от мен си…Чуй ме, моля те, преди отново да е осми март и да трябва да съм някак повече и по-различно жена, а ти да си повече и по-различно мъж, за да се впишем в празника, да ни е тържествено и някак специално, когато ти ме правиш специална всеки ден, всеки божи ден от осми март сега до всички осми мартове напред, назад, встрани.

Илюстрация: Nick Dart

Караш ме да се чувствам истинска жена, когато се надигна от леглото, а косата ми прилича на спешно напуснато щъркелово гнездо, пък ти се смееш и с ръка ми махаш кичура от очите, за да ги видиш. Когато намъкна наобратно твоите чехли защото не ми се търсят моите под леглото и нахлузя фанелката ти, за да отида до тоалетната, а гърдите ми се полюшват сънено под нея, отдавна забравили някогашната си момичешка твърдост. Когато забравя да си сложа ръката пред устата, като се прозявам, а ти престорено надничаш в гърлото ми и казваш “ехооо”. Когато сънена се опитвам да направя кафе и все бутам разни неща, които падат с дрънчене и тракане, пък ти прихващаш от това някакъв ритъм и започваш да танцуваш.

Истинска жена се чувствам и като ми изстискаш сок от портокал, пък аз го пия жадно, тропвам празната чаша на масата, взирам се някъде тъпо пред себе си, а ти облизваш ъгълчетата на устните ми, за да изчистиш оранжевите мустачки. После ме питаш дали искам филия с масло и мед, а аз ти отговарям, че съм напълняла, оголвам си бедрото и настоятелно стискам плътта си, за да ти го докажа. И ти въртиш глава и “глупости” казваш, с две ръце си хващаш кожата на корема (защото ти корем нямаш!) и я теглиш с все сила, за да ми обясниш, че дебелият си ти.

“Обичам да те гледам как топваш бисквитката си в кафето и винаги успяваш да я извадиш оттам точно в мига, дето нито ще се разпадне от омекване, нито ще остане твърда” ми казваш и аз съм готова три пакета с бисквити да изтопя в колкото кафета е нужно, за да ми го кажеш всеки ден пак така. Пък аз знаеш ли какво обичам? Че никога не забравяш да сложиш паста на четката ми за зъби, за да ми е готова, когато вляза в банята. Че докато се реша или вадя прането от пералнята, докато си махам шапката и оправям прилепналата за челото си коса или придремвам с полуотворена уста на дивана, ме гледаш и толкова любов в тия твойте очи… И че дори и най-простите яйца да ти опържа, ги ядеш като че съм ти сготвила луната.

Караш ме да се чувствам истинска жена по някакви неизпяти в хитове начини. Не, защото ми помагаш да се откривам, понеже аз знам коя съм отдавна. Не и, защото не мога без теб, защото мога, ама само да знаеш колко не искам! А защото седиш на леглото ни, докато аз нескопосно си обувам чорапогашника и точно, когато подскачам на един обут крак и аха да се пльосна театрално до теб, ми казваш, че съм хубава. Точно тогава, не когато наистина съм. Защото категорично поклащаш глава в знак на отрицание, когато те питам дали съм добре с тия обеци, пък аз така и така си знам, че никак не съм добре, ама продължавам да си питам, а ти никога не ме лъжеш. Защото нито веднъж не си ми казал, че жените не могат да карат коли и дори държиш аз да карам в Южна Италия, защото смяташ, че съм по-добра на пътя от теб.

Защото стоиш и слушаш често обърканите ми разкази с разни ненужни подробности за хора, за чувства и случки, и ме разбираш дори и когато аз не се разбирам. И не ми обясняваш какво е трябвало или трябва да направя, нито ми бършеш сълзите с онова толкова изнервящо “спокойно!”, а ме питаш, ли питаш, разказваш ми твоя история, после пак аз моята и накрая… ето това накрая как го правиш, не знам, ама винаги е по-леко и винаги се смеем в това наше накрая!

Веднъж пръцнах под завивката, помниш ли? Е то сигурно не е било веднъж, ама за първи път бях в полубудно състояние и сама се чух. А пък ти, защото ме знаеш колко ще ме е срам, престорено захърка. И само да ти кажа, като сме на темата, че и ти понякога пръцкаш под завивките. И че аз също се правя, че спя дълбоко.

Днес всички жени ще се чувстват истински. Всяка по свой начин, само неин си. Пък аз все така се чувствам, ето това исках да ти кажа. С щъркеловото гнездо в главата, с полусънената физиономия с бръчиците, които ти все твърдиш, че не забелязваш, с измореното си тяло, дето все му гълтам корема, като ме гледаш гола, с нескопосните ми движения и бъбриви обяснения, с всичко, което аз толкова не си харесвам, а ти така много обичаш.

Та, ей, почакай малко! Може ли да ми обещаеш да те срещам непрекъснато във всичките си животи оттук нататък? Теб - единственият, който ме кара да се чувствам по-истинска жена, отколкото някога съм мислела, че мога да бъда.