AI може много неща. Но не може да прави кино

AI разбира от много неща. Знае колко пиксела трябват, за да изгради лице, което никога не е съществувало. Може да подреди кадри, да пресметне композиция, да възпроизведе звук от нищото. Но не знае какво е да стоиш в тъмна зала и да чакаш прожекторът да освети екрана, за да те пренесе за няколко часа в друг свят. 

Киното винаги е било лаборатория на въображението. Още от „Кабинетът на д-р Калигари“ и „Носферату“, от времето, когато сенките са били ефект, а не метафора, хората са се опитвали да променят реалността чрез светлина, монтаж и илюзия. Тогава манипулацията е била игра — начин да разкажеш нещо, което иначе не може да бъде изказано. Днес монтажът може да бъде бездушен — натиснат клавиш. Генеративният изкуствен интелект създава образи, гласове, движения — цели светове, изградени от милиарди парчета чужди идеи. Една команда е достатъчна, за да построи град, да изтрие лице, да напише сцена. И колкото повече може, толкова по-рядко се запитваме — чие е това, което гледаме?

Галерия

12

12

„Алгоритъм, който смесва куп неща и после ги изплюва като изкуство.“ Така описва Браян Удс, режисьор на „Еретик“, генеративния AI. И добавя: „Не е човек и това, което прави е на границата с кражбата“. Защото изкуството не е просто компилация от образи, а избор. Решението кое да оставиш и кое да премълчиш. Как да предадеш най-успешно една емоция. Алгоритъмът може да копира почерка на всеки, но не осъзнава какво прави този почерк толкова значим, въздействащ. 

Киното е изкуство, което винаги ни е манипулирало – кара ни да се смеем, да плачем, да се пренасяме на други планети или в измислени светове, но това винаги е постигано през истинността на човешкото преживяване. През режисьора, който вижда истина в нечие мълчание. Актьорът, който намира в образа си нещо непредвидено. Операторът, който усеща кога светлината пада така, сякаш ни разкрива тайните на живота. Тези неща не могат да се изчислят. Те се случват между хората.

Да, AI е удивителен. С него могат да се създадат светове, да се пестят време, пари, грешки. Но той не може да усети пеперудите в стомаха на режисьора, когато актьорът изиграе сцената по непредвидим начин. Не може да изпита нервността на сценариста, който трие редове, защото знае, че историята ще боли повече, ако остане недоизказана. Не може да плаче на прожекция, заобиколен от хора, които изпитват същото. 

Изкуственият интелект е инструмент — мощен, бърз, хладен. Но киното е бавно. То се ражда от нуждата на човек да запази емоция, която не може да се повтори. Ако я заменим с алгоритъм, ще изгубим именно онова несъвършенство, което прави историята истинска.

На финала на все повече филми ще виждаме надписа: No Generative AI was used in the making of this film. Звучи почти като любовно признание — напомняне, че някой е стоял зад камерата, че е избирал с ръце, с очи, с чувство. Че все още има значение кой гледа през обектива.

AI може много неща. Но не може да бъде теб. Не може да почувства какво е да се влюбиш в персонаж, който си измислил. Не може да трепне, когато тишината в залата стане по-силна от диалога. Не може да превърне страха, несигурността, надеждата в кадър, който остава в паметта.

Затова истинското кино винаги ще има нужда от човека — не защото е по-съвършен, а защото е жив. 

AI изкуствен интелект кино Fashion Days,