Четенето е бавно изкуство

Книгите идват в живота ни по различни начини. Понякога като подарък. Понякога като утеха. Понякога просто се появяват, намират ни в момент, в който не сме знаели, че се нуждаем точно от тях.

На 23 април светът празнува книгата. Ние – също. Но днес за нас празникът е двоен. Световният ден на книгата съвпада с рождения ден на АртАкция – вече седем години пишем, четем, обичаме думите, ровим в литературата, изкуството и човешките истории, за да търсим онова, което ни прави живи. И може би ми е време да отбележа празника в стила на Теа Денолюбова – онзи интимен, нежен и наблюдателен тон, в който всяка дума тежи, но никога не натежава – с думи, които всяка година ми отекват в съзнанието: „Днес е Световен ден на книгата, а небесата са приели и двама от най-великите личности – Шекспир и Сервантес. Има толкова много за четене...“. АртАкция е създадена със страст към разказването, към литературата, към културата, която не крещи, а остава.

След това малко отклонение, нека се върнем към книгите. Световният ден на книгата е онова фино напомняне, че четенето не е просто хоби. То е форма на съпротива. На тишина в свят, който постоянно шуми. То е акт на избор – да се спреш, да задълбаеш, да чуеш другия.

Спомням си първата книга, която дори не можех да прочета сама. Помня, че я знаех наизуст. Не разбирах още буквите, но знаех усещането от това да се потопиш в тях. Усещането, че някой свят може да е наш – мой и на баба ми, на мен и на въображаемото, на мен и на тишината преди сън.

Четенето е бавно изкуство. Като готвенето в гювеч – иска търпение, време и тишина. Но в замяна дава онова, което нито една социална мрежа, нито едно приложение за „бързо щастие“ не може да ти върне – връзката със себе си.

Когато четем, не сме сами. Обитаваме мислите на някого, живял преди нас, или жив сега, но на другия край на света. Научаваме, че болките ни не са уникални, че радостите ни са споделими, че всяка тъга има рима някъде в литературата.

Днес в Каталуния ще си подаряват рози и книги – жест на любов. А ние? Ние можем да си подарим спомен за първата книга, за мириса на нова корица, за забравената страница, отбелязана с бележка, билет, или друг подръчен материал. Можем да си подарим време – да отворим книга, която чака.

Световният ден на книгата не е просто календарна дата. Той е повод да си припомним защо четем. И ако го направим както трябва, може да си спомним и защо сме. Защото четенето ни връща към нас самите. Към това, което ни е оформило. Към историите, в които сме се влюбвали, когато не сме знаели, че търсим любов.

Това е нашето нещо. Нашата роза. Нашата тиха революция.

В този ден е важно да говорим и за авторството. За правото на авторите, преводачите, създателите да бъдат уважени. За това, че всяка дума, всяка история има свой дом – и този дом трябва да бъде пазен. Авторското право не е формалност. То е благодарност. То казва: виждам труда ти, признавам го, няма да го взема даром. Живеем в дигитален свят, в който всичко е на един клик разстояние, в който идеята за авторството и авторското право все повече се размиват.

Затова днес нека си спомним. Защо четем. Кого четем. Кои сме, когато четем.

Нека кажем „благодаря“ на онези, които създават историите – и на онези, които ги превеждат, за да стигнат до нас. Защото думите пътуват, но някой винаги ги превежда през граници, езици и култури.

Нека си позволим да се изгубим в книга, за да се намерим отново. Нека си подарим тази тишина, в която думите звучат най-силно.

Честит Световен ден на книгата.

Честит ден на АртАкция.

Има още толкова истории, които чакат да бъдат разказани. Има още толкова много за четене…

Световен ден на книгата авторско право АртАкция четене