Финансова култура за начинаещи

Какво всъщност представлява финансовата култура и защо е толкова важна за модерния човек?

Мога да направя аналогия между финансовата култура и културата на хранене. Включваща философията ни за кухнята, начина ни на хранене и знанието за продуктите, високата култура на хранене ни поддържа здрави и прави менюто интересно.

Финансовата култура е начинът, по който управляваме своите средства, спестявания и инвестиции. Както и при храненето, тя трябва да се създаде и развива постоянно, за да сме финансово здрави днес и в бъдеще. Отново както при храненето, финансовата конюнктура днес крие различни предизвикателства за нас.

Две от тях са изключително високата инфлация и понижаващите се през последните над десет години лихви. Покачването на цените подрива покупателната способност на парите ни в настоящето и в бъдещето. За да влезем в конкретика, инфлация от 17,3% през юли означава, че ако сме имали спестени 10 хил. лв. преди година, днес с тях ще можем да си купим стоки за реално под 8300 лв. За изминалите две десетилетия обезценяването на валутите е още по-стряскащо – левът е изгубил почти 60% от покупателната си способност. Същевременно според изследване на Eurofond към края на 2020 г. почти 40% от българите нямат никакви спестявания.

В подобна среда, ако човек не развива своята финансова култура, той лесно може да стане губещ. Но както и с храненето, когато знаем какви са рисковете, можем да обърнем ситуацията в своя полза. Разумен начин да защитим спестяванията си например е като влагаме средствата си в инвестиционно злато, вместо да ги заделяме като пари в брой.

Жълтият метал е един от най-добрите инструменти против инфлацията във времето и ни позволява да имаме лесно достъпни средства, ако е необходимо. Както казва един от най-влиятелните финансови автори на нашето съвремие Рей Далио:

Който не притежава злато не познава нито историята, нито икономиката.

А добре известно е, че историята може да не се римува, но се повтаря. Освен инвестиционното злато съществуват различни други активи. Препоръчвам хората да се запознаят с тях, за да решат кои могат да използват за собствените си финансови цели. Но основата на финансовата култура е, на първо място, да спестяваме средства и, на второ, да го правим по начин, който пази спестяванията ни.

Четох преди известно време, че културата афектира финансовите навици на хората. Конкретно в статията отбелязваха, че на Запад хората спестяват по-малко и харчат повече, докато в някои азиатски държави (Китай например) хората спестяват значително повече. Как според вас въздейства българската култура върху финансовата култура у нас? Какви са финансовите навици на българите?

Жителите на Европа също като цяло не спестяват твърде много и са задлъжнели. Средно за икономиките на Стария континент размерът на кредитните задължения на домакинствата е на крачка да се изравни с техните доходи и възлиза на над 60% от брутния вътрешен продукт.

В България традиционно най-разпространените форми на спестяване са парите в брой и закупуването на недвижим имот като инвестиция. С парите в брой гарантирано губим, особено в дългосрочен план, защото тяхната покупателна способност се унищожава скоростно от инфлацията.

Недвижимите имоти носят риск, тъй като отрасълът редовно преминава през увеличаване на цените, последвано от спад. В икономиката наричаме тези цикли надуване на балон. При спукването на последния такъв преди четиринадесет години, между 2008 и 2012 г. цените на имотите у нас се понижиха със средно 40%. При спад на цените може да се окаже, че сме платили много за имот, но неговата стойност се понижава, за разлика от разходите по изплащането му, които могат да нараснат. Понастоящем вероятно сме близо до върха на цените. Пазарите на недвижими имоти в САЩ и в някои европейски страни вече дават индикации за слабост.

Казвайки всичко това, финансовата култура и навици у нас през последните години се подобряват прогресивно. Причините са много. Финансовото образование е все по-достъпно. В Tavex се стараем да обясним на разбираем език въздействието на последните събития и да представим разумни практики при управлението на личните финанси, включително и под формата на подкаст.

Също все повече хора усещат, че доходите и спестяванията им се изпаряват от високата инфлация, затова търсят начини да ги защитят чрез стабилни активи. Според мен във времето тенденцията на растяща финансова грамотност и все по-богата култура ще се отразяват позитивно не само на отделните хора, но и на обществото като цяло.

Когато говорим за инвестиции днес, като че ли често става въпрос за технологии, криптовалути и тем подобни. В следствие сякаш изпитваме несигурност да говорим за инвестиции и да се запознаваме с тяхната същност. Mоже ли „обикновеният“ човек да инвестира и откъде започва?

Неправилно е да се смята, че инвестирането и спестяването са недостъпни. Връщайки се към примера с инвестиционното злато, най-малкото абонаментно кюлче с тегло от един грам струва 125 лв. и е достъпно. Не трябва да си представяме големите 12,5-килограмови златни кюлчета от филмите, които наистина са скъпи, или да мислим, че за алтернативни инструменти задължително трябва да имаме огромна сума пари. Затова според мен в нашето съвремие всеки не само може, но и трябва да инвестира и да спестява.

Първата стъпка е човек да реши какво иска да постигне с парите си и как си представя да работят те за него. Втората е да започне да спестява и да влага средствата си целенасочено и с умисъл. Трудно може да се разчита, че с еднократно вложение ще забогатеем или ще предпазим спестяванията си. Затова третата стъпка е спестяването да е редовно действие и навик, като не спираме да се образоваме, докато го правим.

Последователността ни е важна. Така постепенно събираме значителни средства при усреднена стойност, вместо да заложим всичко на еднократна покупка, с която се надяваме да сме улучили най-добрата цена. За да онагледим ползите от тези принципи, създадохме абонаментната програма за инвестиране в злато – при покупка на абонаментно кюлче всеки месец за дванадесет месеца клиентите получават тринадесето безплатно.

Ето конкретен пример. Ако човек със заплата от 2 хил. лв. спестява в злато само 250 лв., което са 12,5% от месечните му доходи, в рамките на една година той ще разполага със спестена сума в размер на над една заплата и половина. При това тя ще е в актив, който съхранява добре стойността си във времето, вместо пари в брой, чиято покупателна способност изчезва.

Принципите, които описвам, не важат само при инвестициите в злато. Това са разумни първи стъпки, независимо в какво реши да влага човек.

Откупуването и колекционирането на изкуство е един начин то да просъществува и да вдигне своята стойност в бъдеще. Но има ли всъщност финансова полза? Заслужава ли си един любител купувач на изкуство да се превърне в колекционер, според Вас?

Инвестициите в изкуство имат важна роля за развитието на творческата среда. В някои случаи може да се постигне и много добра доходност. Затова понякога може да си заслужава любителят да се превърне в колекционер с инвестиционна цел.

Казвам „понякога“, защото, поради спецификите на тази дейност и уникалността на произведенията. Вложението в изкуство е подходящо по-скоро за напреднали инвеститори. Те трябва да познават в детайли авторите и интереса към всеки от тях – две картини от различни художници и периоди може да нямат нищо общо като ценообразуване и възможности за последваща продажба.

Всъщност и отвъд изкуството колекционирането на определени предмети е вид инвестиция. Колекции от комикси, плочи и тем подобни, стига да са добре подбрани, могат да се продадат на много добра цена на правилния купувач. Напоследък много хора залагат и на виртуални колекции, NFT-тата придобиват голяма популярност последните няколко години, въпреки че стойността им е доста нестабилна. Какви са предимствата и недостатъците на физическите и виртуалните колекции?

Независимо дали говорим за физически, или за дигитални колекции, общите принципи на инвестирането в изкуство продължават да са валидни. Ако някой събира предмети с инвестиционна цел, той трябва да познава много добре пазара, за да знае какво купува и дали то може да му генерира доходност. Тук е и мястото на добрата инвестиционна култура.

Важно е да се различава временна мода от устойчива тенденция. Напоследък NFT-та, които копират модела на уникалността и оскъдността на реалните произведения, се продават за все по-големи суми. Дори аукционната къща Sotheby’s разработи собствена метавселена за продажба на NFT произведения, а по-рано тази година творбата The Merge беше продадена за над 91 млн. долара. Дали и през следващите години ценовият растеж ще продължи, или този конкретен вид продукти е „балон“ в икономическия смисъл на понятието, предстои да видим.

Pak/@muratpak/Twitter

Но дори NFT-тата да претърпят някаква форма на спад, бъдещето на дигиталните форми на изкуство и колекциониране е светло. Развитието на дигитализацията тепърва започва и според мен творбите ще са все по-голяма част от него.

В момента например Meta, компанията майка на Facebook, разработва виртуалната вселена Metaverse и вероятно дори не можем да си представим какво гигантско поле за хората на изкуството и техните привърженици ще е тя. За да добием представа за мащабите, в нея вече са инвестирани над 500 млн. долара за дигитални „недвижими имоти“. 

Можете ли да ни разкажете малко за колекционирането на монети? Това е доста разпространена практика. 

Колекционерските златни и сребърни продукти са много специфичен пазар на златни и сребърни изделия. Стойността на нумизматичните монети зависи не толкова от съдържанието на благороден метал, а от тяхната оскъдност, популярност (т.е. търсене) и добро състояние. По презумпция съществува ограничен брой, заради историческата им рядкост или заради оскъдния тираж, и се продават с висока ценова премия. Това е надценката над текущата цена на благородния метал или метали, съдържащи се в тях. В някои случаи тя може да достигне стотици или хиляди проценти.

Някои златни монети също позволяват да се докоснем до историята. По закон категорията включва монети, които са или са били законно платежно средство, произведени след 1800 г. Някои от най-популярните от тях в България, но и по света, са австрийските дукати, британските суверени и „дядото на еврото“ – френските франкове.

Както и при колекционирането на изкуство, инвеститорът трябва да знае много добре какво купува и продава, да може да разпознае фалшификатите и да знае дали си струва да плати надценката за конкретния продукт.

Кои са най-добрите инвестиции и как можем да се уверим, че една инвестиция е най-добрата за нас?

Не можем да посочим конкретен инструмент и да кажем: „Това е най-добрата инвестиция“. В инвестирането има принцип на диверсифициране, т.е. на влагане в различни активи, вместо да „слагаме всички яйца в една кошница“. Инвестицията е добра за нас, ако отговаря на целите, които искаме да постигнем с парите си и ако ни носи доходност.

Ако искаме да спекулираме или да получаваме пасивен доход, съществува голямо разнообразие от инструменти, много от които рискови. Ако искаме да имаме леснодостъпни спестявания, които ни защитават от много от настоящите заплахи в икономиката и запазват стойността си във времето, инвестиционното злато е стабилен актив и добро решение.