Фрида Кало: Жената винаги трябва да командва на сватбата си
АртАкция се потапя в тайния и пикантен бележник на Фрида Кало.
Преводът от испански е на Даниела Радичкова
Сред личните вещи на Фрида Кало имало малък черен бележник, който тя наричала "Книгата на свещената билка“. Бил сборник с готварски рецепти за приготвяне на хранителни дарове за Деня на мъртвите. Според традицията на 2 ноември покойниците получават Божието позволение дa посетят Земята, затова трябва да бъдат посрещнати с възпоменателни олтари, покрити с жълта ружа, захаросани хлябове, будещи носталгични спомени фотографии, картички с ликове на светци, мистично ухаещ тамян, закачливи захарни черепи, свещи – за да осветяват пътя от отвъдното – и любимите гозби на умрелите. Когато бил открит сред предметите в музея на улица "Лондрес“ в красивия квартал "Койоакан“, бележникът се превърнал в безценна находка и щял да бъде показан за първи път в Двореца на изящните изкуства на голяма изложба по повод годишнина от рождението на Фрида. Неговото съществуване било потвърждение за страстта и времето, които влагала в изграждането на прочутите си олтари, посветени на мъртвите.
В деня на откриването на изложбата бележникът изчезнал.
Портокалови масленки (любимите ми)
50 грама брашно, 125 грама растително масло,
100 грама захар, 1 портокал (сокът и настърганата кора),
1 белтък от яйце и чаена лъжичка сода бикарбонат.
Маслото и захарта се бият до получаване на пухкава смес и веднага се добавят яйченият белтък, сокът и портокаловите стърготини; към сместа малко по малко се сипва пресятото брашно и содата бикарбонат. Всичко се омесва хубаво и тестото се разстила с точилка, докато стане половин сантиметър дебело. Изрязват се колелца с диаметър 5 сантиметра и се нареждат в намазнена тава. Пекат се на 200 градуса, докато добият златист цвят. Оставят се да изстинат и се поръсват със захар.
Тирамису
Веднъж Тина ми каза, че името на сладкиша идвало от израз, който означава "толкова е свежо, хвърли ме там“. Не зная дали не ме излъга. Хареса ми и си го записах. Впоследствие обаче научих, че всъщност означава "издърпай ме нагоре“. Никога не може да се вярва на италианец; още по-малко, ако казва "обичам те“.
500 грама бишкоти, 200 грама сладка сметана, 250
грама сирене рикота или маскарпоне, 150 грама
пудра захар, 1 крема сирене, 1 чаша кафе еспресо,
3 супени лъжици бренди, 3 супени лъжици кафеен
ликьор, какао на прах (колкото е необходимо).
Сладката сметана, сирената и захарта се разбиват хубаво. Отделно се смесват еспресото, кафееният ликьор и брендито и в тази смес се топят бишкотите. Напоените бишкоти се нареждат във форма, отгоре се слага пласт от сместа със сирената и се поръсва с какао. Слоевете се полагат отново в същия ред, като се завършва с какао. Оставя се на хладно най-малко за 2 часа.
МОЯТА СВАТБА
За жената сватбата ѝ е върхът на детските ѝ мечти, кулминация на играта с кукли, които пият чай от куклен сервиз и имитират истинския живот зад стените на дървена къщичка. Сватбата е, когато всички сме кралици, когато ни почитат… Това са глупости, пълни безсмислици. Капиталистически мечти, за да си купим лицемерно бяла рокля, която е така далеч от неопетнената ни непорочност. Моята сватба беше народна и за народа. Моята сватба бях аз. Останалите, онези, на които не им е харесала, да вървят на майната си. Беше моята сватба и решенията вземах аз. Жената винаги трябва да командва на сватбата си, дори да я смятат за проклета.
Моле поблано
Има цял куп истории за появата на соса моле. Според мен нито една не е вярна, а пък проклетата Църква иска да си присвои заслугата за него. Разправят, че се случило в Пуебла, когато единепископвероятно дебел кучи син – поръчал на монахини доминиканки да приготвят превъзходно ястие, с което да нагостят вицекраля на Нова Испания, който щял да ги посети. Монахините запретнали ръкави, а когато една от тях видяла друга да дроби всички продукти заедно, рекла:"Вижте я как дроби“. Харесвам този сос, защото обединява двете култури, от които произхождаме: испанската – с бадемите, карамфила и канелата, и местната – с голямото разнообразиеот люти чушки и какао. Това е ястие за празник.
15 парчета сварено пиле или голяма пуйка, разчупена
на парчета, 5 люти чушлета чипотле, 12 почистени
Mole poblano (исп.) – буквално "сос моле от Пуебла“
от влакната и семето кафяви чушки1, 12 почистени
от влакната и семето черни люти чушлета,
10 почистени от влакната и семето люти чушки анчо,
450 грама мас, 5 средни скилидки чесън, 2 средно големи
нарязани глави лук, 4 твърди тортили, разчупени на
четири, 1 добре изпечено хлебче със златиста коричка,
125 грама стафиди, 250 грама бадеми, 150 грама сусам,
супена лъжица анасон, 1 чаена лъжичка
карамфил на прах или 5 пъпки карамфил, 1 райски
банан, 150 грама фъстъци, 1 чаена лъжичка семена
от кориандър, 25 грама канела на парчета, 1 чаена
лъжичка млян черен пипер, 3 блокчета ръчно приготвен шоколад,
250 грама обелени и нарязани домати, захар, сол.
Чушките се потапят в 300 грама гореща мас, след което се пускат в тенджера с гореща вода и се оставят да врят до омекване. В същата мас се запържват чесънът и лукът; добавят се царевичните питки,хлебчето, стафидите, бадемите, семето на чушките, половината сусам, анасонът, карамфилът, канелата,пиперът, шоколадът и доматите; всичко се запържва хубаво и се добавят отцедените чушки за ощеняколко секунди. За улеснение пърженето може да се извършва на етапи. Накрая всичко се стрива с метате. Получената пастообразна смес се запържва в останалата мас, разрежда се с бульона от пилето или пуйката, оставя се да ври и се подправя със сол и захар. Сосът трябва да е гъст. После се добавят пар-четата от пилето или пуйката и се поднася, поръсено с остатъка от изпечения сусам.
ХРАНАТА В ГРИНГОЛАНДИЯ
Изобщо не ми хареса храната на белите. Исках само едни бъркани яйца с малко лют сосец и куп царевични питки, но уви; човек трябваше да си мълчи и да преглъща желанието да изругае, за да се наслаждава на съвременния свят. Това, което наистина ми харесваше, бяха тортите. Приличаха на отлично построени сгради. Понравиха ми се и ресторантите на цветнокожите; в тях всичко беше ярко – от музиката до приветливата усмивка на сервитьорката.
Ябълковият пай на Мама Ив
2 чаши брашно, 1 супена лъжица захар, . чаена лъжичка сол, 10 супени лъжици
или 1 пакетче обезсолено масло, нарязано на парчета,
чаша растително масло, 6 супени лъжици студена вода.
За плънката: .
чаша захар, чаша кафява захар, 2 супени лъжици
брашно, 1 супена лъжица лимонов сок,
2 чаени лъжички настърган лимон,
много малка щипка индийско орехче,
2 килограма обелени и тънко нарязани
ябълки "Златна превъзходна“, мляко, малко захар.
Първо се приготвя кората на пая: смесват се брашно, захар и сол; добавят се маслото и растителната мазнина, като се бърка постоянно до получаване на гъсто тесто. Тогава се добавят шестте лъжици вода, за да се навлажни; ако тестото изсъхне, се досипва още вода. Тестото се разделя на две части, всяка се сплесква като плосък кръг и се оставят да престоят или повече часа. В това време се приготвя плънката: всички съставки, без ябълките, млякото и малкото захар, се смесват и се слагат на слаб огън до получаване на хомогенна карамелизирана смес, след което се добавят нарязаните ябълки. Краищата на едната от тестените кори се подгъват нагоре, за да се получи нещо като съд, и вътре се изсипва ябълковият пълнеж. Другата кора се нарязва на ленти, които се нареждат върху плънката под формата на решетка; леко се притискат краищата към ръба на кората, за да залепнат. Лентите се намазват с малко мляко, поръсват се със захар и паят се слага във фурната за 10 минути на 200 градуса. След това температурата се намалява на 180 градуса и се оставя да се пече 1 час или докато пълнежът започне да пуска мехурчета и кората добие златист цвят.
изложба Пекин дизайн изкуство