Великите любовни писма: Вита Саквил-Уест и Вирджиния Улф

Вита Саквил-Уест, родена през 1892 г., и Вирджиния Улф си разменят писма през януари 1926 г. Двете започват афера в средата на 20-те години, която вдъхновява романа на Улф "Орландо". Тези писма идват след първата им раздяла; аферата им приключва през 1929 г.

Oт Саквил-Уест до Улф

Вече съм само създание, искащо Вирджиния. Съставих красиво писмо до Вас в безсънните кошмарни часове на нощта и всичко изчезна: просто ми липсвате, по съвсем обикновен отчаян човешки начин. Вие, с всичките Ви неглупави писма, никога не бихте написали толкова елементарна фраза като тази; може би дори не бихте я почувствали. И все пак вярвам, че ще усетите една малка празнина. Но ще я облечете в толкова изящна фраза, че тя ще загуби малко от своята реалност. Докато при мен тя е съвсем явна: липсвате ми дори повече, отколкото можех да повярвам; а бях готова да ми липсвате много. Така че това писмо е просто един писък от болка. Невероятно е колко необходима сте ми станали. Предполагам, че сте свикнали хората да казват такива неща. Проклета да сте, разглезено създание; няма да Ви накарам да ме обичате повече, като се раздавам по този начин... Но, о, скъпа моя, не мога да бъда умна и да се държа равнодушно с вас: твърде много Ви обичам за това. Твърде истински. Нямате представа колко студена мога да бъда с хора, които не обичам. Превърнала съм го в свое изящно изкуство. Но Вие разбихте защитата ми. И аз не се възмущавам от това...

Моля, простете ми, че написах такова жалко писмо.

В.

От  Улф до Саквил-Уест

Писмото Ви от Триест дойде тази сутрин - Но защо мислите, че не чувствам или че създавам фрази? Казвате, че това са "прекрасни фрази", които лишават нещата от реалност. Точно обратното. Винаги, винаги, винаги се опитвам да кажа това, което чувствам. Ще повярвате ли тогава, че след като си отидохте миналия вторник – точно преди седмица – аз отидох в бедните квартали на Блумсбъри, за да намеря латерна. Но това не ме развесели... И оттогава нищо важно не се е случило – всичко е някак мудно и мрачно. Аз съм мудна; липсвахте ми. Липсвате ми. Ще ми липсвате. И ако не вярвате, то Вие сте дългоуха сова и магаре. Прекрасни фрази? ...

Но, разбира се (за да се върна към писмото Ви), винаги съм знаела за Вашето равнодушие. Но си казвах, че настоявам за любезност. С тази цел дойдох в  Лонг Барн. Разкопчайте горното копче на блузата си и ще видите, че в нея се е сгушила бодра катеричка с най-любопитни навици, но все така мило същество...