Франсоаз Долто и „Каузата на юношите“

Фундаментален труд, който голямата психоаналитичка завършва малко преди смъртта си.

След големия успех на "Каузата на децата“ Франсоаз Долто пише "Каузата на юношите“ (1988), където продължава анализа си на съзряването на човешкото същество, като го пренася във времето на юношеството. През този труден, понякога мъчителен период от живота, когато се изгражда личността, когато юношата се търси, лута се, експериментира, родителите, учителите и обществото като цяло имат огромната отговорност да го подкрепят, да му помогнат да премине по-безболезнено към зрялата възраст. Със свойствената си чувствителност Долто се спира на проблемите на младите хора, като отново призовава към зачитане на личността и свободата им, към доверие в силите и възможностите им – и към законодателни мерки, които да разширят правата им. "Каузата на юношите“ излиза на български от изд. Колибри в превод на Кремена Сиракова.

Растеж и поведение, недодяланост и хармоничност

Странна е тази физическа непохватност, характерна за пубертета, проявяваща се по-силно при момчетата, отколкото при момичетата. Краката им стават тромави като на млади жребци, които се развиват по същия нехармоничен начин. Крайниците са несъразмерни: краката са грамадни, а ръцете изостават, понякога само краката и ръцете растат, а торсът остава малък. Липсва симетрия, вратлето е като на пиле или пък обратното, торсът, вратът и главата стават огромни, понякога и половите органи, а ръцете са тънички. Лицето е като подпухнало, носът става по-сплеснат или по-чип, ноздрите се разширяват, чертите загрубяват, все едно са издялани надве-натри. Някои са тромави, други са като разглобени. Момичетата се притесняват много за ръста си. Тревожат се както прекалено високите, така и прекалено закръглените и нисички девойчета. Дисхармонията при растежа на 12–13-годишните момчета, по-подчертана отколкото при момичетата, е много любопитна. Като че ли отделните части на тялото растат на пристъпи. След две години те са пораснали окончателно.  

С колкото по-спонтанно чувство на разбиране се отнасят децата към своите недъгави връстници, толкова по-жестоки са те към децата с несъществени дефекти: прекалено ниските или прекалено високите, "дръгливите“, кокалестите, дебеланковците, пъпчивите. "Кобилите“ избират най-често за свой неразделен приятел някое дебело "джудже“, а обикновено срещаме "жирафите“ в компанията на някое "кюфте“. Така се появяват пословичните Крачун и Малчо, които биват подигравателно сочени с пръст. 

Несъмнено става дума за привличане на взаимно допълващи се противоположности. За опит да се неутрализират и да се уравновесят несъвършенствата. Утешително е да сте двама, когато имате проблеми с външността си. Юношите предпочитат да се явяват на публични места в компанията на връстници със същия недодялан вид, като по този начин по-лесно надмогват своята тревожност и лошо самочувствие. Момичетата преживяват много тежко проблемите с фигурата си. Те се стремят да компенсират неудобството, което изпитват, като избират противоположното на това, което би им подхождало, например дрехи, които ги правят още по-едри – кадифени панталони, дънки; често се тъпчат с храна, от която най-много пълнеят. Има все пак и неженствени момичета, които се чувстват чудесно. Все по-често се срещат твърде привлекателни момичета, които могат да се проявят и наложат не само със своята красота. Въпрос на чест е за тях да не бъдат харесвани само като предмет. 

Може ли да се твърди за момичета, които се занемаряват напълно – обличат се в чували, не се мият, не се решат, като че ли нарочно искат да се загрозят, че изпитват хомосексуално влечение? 

 По-скоро би могло да се каже, че те желаят да останат в една неутрална позиция. Не искат да съблазняват, както жените, нито да завладяват, както мъжете. Момичетата, за които вие питате, търсят жена, която да ги "посвети“ и да ги обича като малки безполови същества, така че да им вдъхне женственост, отговаряща на тяхната представа. Те биха искали да бъдат влюбени в женствени жени, но самите те да изглеждат така, сякаш са обичани от мъже. Те са влюбени в образа, който са си създали за женствените жени. Държат се по детски безпомощно или като майка с малкото си момиченце. Разиграват архаични чувства на майчина или синовна обич към "майка“ или жена, чието внимание искат да привлекат. Това са момичета, които не намират смелост да бъдат жени или мъже, момичета, които са останали в състояние на безполовост... Застой, който се обяснява с трудности в периода между 3- и 5-годишна възраст. Така хомосексуалното влечение може да се прояви като особен вид архаична хомосексуалност. Случва се например жена да се прави на млада майка, която се грижи за старци като за бебета. Има жени, които майчински се грижат за малките си деца, но не и когато те станат юноши. Такава майка изпитва ревност към 12-годишните момиченца, защото на тази възраст не е имала хетеросексуални отношения, към каквито се стреми нейната дъщеря. Проблемите на жените и мъжете са като деня и нощта. Има много жени, които с години не желаят да имат деца. Те обичат деца, но не са узрели за идеята да заченат от мъж и да го дарят с дете. 

Майчинството и сексуалността при жената могат да не зависят едно от друго. Докато мъжът още от пеленаче е мъжко пеленаче. Той се слива с момичетата или с момчетата като мъж, не като евнух... Мисля, че гордостта от пениса като атрибут на мъжкия пол е нещото, което не може да бъде отнето на момчето. Изключителна рядкост е дори тези, които изпитват желание да си играят на момичета, да не желаят да притежават пенис. Само в много редки случаи някои травестити изявяват желание да им се оперира пенисът. Хомосексуалните мъже държат да се отнасят с тях като с мъже. Спомням си за един литературен критик, почувствал се много засегнат от негова колежка, която бе заявила: "Парижката литературна критика е в ръцете или на мъже, или на гейове“. Беше дълбоко шокиран и казваше: "Но те са едно и също! Как е възможно да се прави разлика между мъже и гейове!“. 

Малтретирани родители

Обаждали са ми се родители, които се страхуват от агресивността на децата си юноши. Представете си семейна картина, в която майката непрекъснато е нагрубявана, а бащата си мълчи. Или дете, което извива ръката на майка си, а в същото време бащата гледа телевизия и се "разсейва“. Майката се чуди какво да прави. 

Има момчета, които изнудват майките си, и момичета, които изнудват бащите си. Страшно е, когато родителите съжителстват в постоянно напрежение с децата си, преминали пубертета. Да се реагира, е късно. Млада жена, която живее сама със сина си, ми телефонира ужасена: "Много съм разтревожена от държането на сина ми, който непрекъснато върти някакви ножове и с малкото джобни, които има, защото не съм богата, успява да си купува опасни ножове. Ужасно се страхувам, защото той ме заплашва, но като че ли не го съзнава. Страхувам се и заради него. Това, което говори, съм го чувала във филми на ужасите. Вживява се напълно. Мислите ли, че сцени от някой филм могат да го подтикнат да се нахвърли върху мен или да нападне някой друг човек, дошъл да го види?“. Отговорих ѝ: "Как реагирате?“. "Опитвам се да му попреча и го моля да ме чуе. Казвам му: "Не е голям бабаитлък това, което вършиш!“. Той е извън себе си от злоба и аз се тревожа, направо се страхувам за живота си, защото погледът му става странен в такива моменти“. Еротична фантазия на дете, отраснало без баща! Несъмнено в такива моменти е имал ерекция, но майката не беше разбрала. Все пак тя успя да му каже това, което я посъветвах: "Ако ти досаждам, като ти говоря да не си играеш с ножове, то е, защото се тревожа, че невинаги успяваш да контролираш жестовете си и можеш да нараниш себе си или някой друг. Мене например оня ден ме удари (той действително я бил наранил) и дори не се стресна, защото напълно се беше вживял в играта си. За щастие, не беше сериозно. Страхувам се, че се увличаш прекалено и можеш да извършиш нещо опасно, без да се усетиш. Сигурна съм, че ме обичаш, но какво от това, ако наистина ми причиниш нещо лошо, на мен или на себе си...“. После майката сподели: "Казах му го и той веднага спря, като започна да се занимава с нещо друго. Беше истинско чудо. Нямаше вече нужда да му дърпам ножа от ръцете. Оставях го сам вкъщи, докато преди не смеех, защото всеки път, когато се връщах, го заварвах да върши опасни неща. Всичко напълно приключи, той отново стана детето от преди, когато беше много мил“. 

Мисля, че думите ѝ са му подействали като кастрация: "Но ти не си даваш сметка!“. Той е знаел много добре, че е получавал ерекции в такива моменти. Но е било като насън. Струва ми се, че майката успява да прекъсне тази практика, за разлика от преди, когато тя все повече го е потискала, като му е внушавала чувство за вина. От това той е изпитвал засилваща се неприязън към нея. 

Хвърлянето на копие е спорт, който би могъл да помогне на юношата да преодолее кошмара с ножовете. Друг пример: 15-годишно момче непрекъснато размахва вкъщи изработени саморъчно от него ножове. Майката му казва: "Внимавай, защото можеш да нараниш кучето или мен, ако съм наблизо, а също и други хора, които минават край теб. Моля те, избери си някакво място в градината, нещо като стрелбище с мишена“. От този момент нататък всичко се успокоява и момчето започва да се занимава с мятане. От всяко пътуване бащата му носи декоративни модели на древни ножове. Така момчето разбира, че ножът може да съществува и като предмет сам за себе си, като свидетелство за исторически събития или като източник на знания за занаятчийството в отминали епохи. Следователно, от една страна, има ножове, които гледаме зад витрина, които са от интерес за колекционера, а от друга – ножове за мятане като спортно оръжие. В случая родителите успяват да отклонят и сублимират фантазма на момчето.  

Тероризмът на думите е на мода. Юношите не позволяват на родителите да се произнесат по какъвто и да било въпрос: "Млъкни“, "Не те слушам“, "Няма на какво да ме научиш, говориш само глупости“. Днес така е модерно да се разговаря с тях. Някои го правят от перверзност, разбира се, но други само за да подражават. Те се държат предизвикателно, но всъщност конфликт няма. Когато не разполагаш с много доводи, за да опонираш на възрастния, владеещ в по-голяма степен изкуството на спора, най-доброто средство да му затвориш устата е да му попречиш да говори. Пускаш касетофона и направо казваш: "Млъкни, че те убивам“.

Може би е само мода, но е показателно като отговор на съвременното поколение в епохата, в която живее. Няма защо да се учудваме, като имаме предвид, че в условията на нуклеарното семейство детето от 4–5-годишна възраст е център на вселената.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт