Да сънуваш Мураками и да вярваш в красотата на идеите си

Благодарение на фестивала Master of Art у нас пристигна младият режисьор Нитеш Анджаан. Момчето, което сънува Мураками и направи филм. Щастлива съм, че говорих с него и си разменихме смисли и мечти. Над две чаши димящо кафе говорихме за японския писател Харуки Мураками и вселената на творчеството му. Разменихме си топла приятелска прегръдка, книги и много ценни думи. Споменахме любовта, самотата, вдъхновението, литературата. Отскочихме до Сингапур и стояхме на един самотен плаж в Индия.

“Да сънуваш Мураками” е важен филм, защото е направен с много любов, вдъхновение и вяра в собствените идеи.

Нитеш, трябва да ти кажа, че много се вълнувам, защото съм огромен фен на Мураками. Както казва един преводач от твоя филм, трябва да има нещо много странно в нас, тези, които обичаме Мураками и изпитваме усещане за сигурност в книгите му. Специални сме. Затова не искам да наричаме тази среща интервю. Нека си говорим. Коя беше първата ти среща с книга на японския писател?

Мисля, че за пръв път се срещнахме, когато бях на 19. Много мои приятели говореха за тези книги. Тогава прочетох “Кафка на плажа”. Помня, че се намирах в Барселона и правех само това. Денонощно поглъщах страници. Изцяло се потопих в неговата вселена. Почувствах се уловен. Вярвах на всичко. Дори и на говорещите котки. Персонажите бяха толкова мъдри и мистериозни. Докоснах се до цялото нещо. В книгата са засегнати наистина дълбоки въпроси за сексуалността, историята, порастването. Не мога да го обясня, но знам, че ти ме разбираш. Цялото изживяване беше трогателно. След това прочетох и част от кратките му разкази. И през тях се влюбих в четенето, а и в писането (бел. ред. Нитеш е автор и на роман Kind of Blue). Помня, че когато отидох в Сингапур, прочетох на английски всички книги на Мураками, които намерих. В един момент осъзнах как все по-малко ходя на лекции и все повече чета. Всичко в университета беше абсурдно. Намирах смисъла в Мураками. И разбрах с какво искам да се занимавам и какво искам да правя. Промени живота ми.

Тези срещи са много важни. Наистина могат да променят животи. Виж, ти си млад режисьор, аз самата също съм много млада и двамата знаем в какво време живеем. Особено е. Пъзел от заети хора. В книгите на Мураками обаче пълзи една самота. Мислиш ли, че трябва повече да говорим за това?

Може би. Вероятно трябва да обръщаме повече внимание на самотата. Мисля, че тя има много качества. Понякога може да те защитава. Когато четеш, срещаш своята самота по начин, който не те кара да  си несигурен. Всъщност самотата не е проблем. Трябва да откриваме красотата й. В крайна сметка, макар и понякога да сме самотни, все пак се налага да живеем заедно. Както каза, млад съм и не съм достатъчно зрял, за да говоря за това (смее се), но трябва да обръщаме повече внимание на въпросите за сексуалността, самотата, съществуването. Вместо във всеки момент да заснемаме всичко с телефоните си, можем просто да се наслаждаваме, използвайки въображението си. Или по-скоро опознавайки го. След Сингапур пътувах сам доста дълго време. Изпитах много неща. Трябва да ти призная, че най-важното нещо, което открих, беше това, че най-сетне разбрах какво е любовта. Преди това бях много циничен и смятах, че тя е някаква измислица от филмите (смее се). Е, имаше въвлечена и жена, но любовта беше друго. Беше нещо, което открих в себе си. Някои може би го наричат вяра. Няма значение. Но това ме накара да отворя душата си и се случи в момент, в който бях сам със себе си.

Това е светлина. Любовта е светлина отвътре.

Именно. Преди това имах неприятни моменти, в които просто сядах и дълго време разсъждавах над смисъла от живота ми. Макар и да знаех, че около мен има много хора, които ме обичат и подкрепят... Това е негативното лице на самотата...

Познато. А можеш ли да ми опишеш как точно се чувстваш докато четеш Мураками в момент на самота?

Ще се опитам. Спомням си един конкретен момент от Индия. Бях на плажа и четях “Норвежка гора”. Едната героиня беше абсолютен еквивалент на конкретна жена в моя живот. Осъзнах, че аз самият съм в историята и изживявам всичко. Преди Сингапур бях влюбен в две жени и тогава дори не подозирах, че и те са били влюбени в мен. А изведнъж се намирах на плажа. Шест месеца по-късно. И цялото ми минало се съживяваше чрез романа...

Е, тази книга помогна ли в проблема с двете жени?

Хм, това е много интересно. Дори не знам дали този проблем можеше да бъде решен. Просто четенето ми даде перспектива и пространство да изследвам собствените си емоции. Не беше непременно помощ. Никога не съм бил добър в това да говоря за чувствата си. Но се открих в книгите на Мураками. Именно там най-добре осъзнаваш как се чувстваш. Няма нужда да говориш.

Попитах те това, защото често се чудя какво не ни е наред. Или пък с какво сме специални. Моята първа среща беше със “Спутник, моя любов”. Беше като пътешествие до емоционалния космос. Често ми се случва да съм нервна, тъжна или прекалено мислеща. Подлагам всичко на съмнение и не мога да заспивам. Усещането е все едно съм малко дете, което има нужда някой да му каже “спокойно, всичко ще е наред”. И това “спокойно” го открих в Мураками. Разбрах, че не съм сама в тези терзания и че всичко ще е наред. А дори и да не е, няма страшно...

О, това е страхотно. Това е магията.

Именно. Тази магия се усеща и във филма ти. Бях развълнувана, когато го гледах. А когато преди време чух, че ще има такъв филм, се замислих защо това момче (ти) е решило да го изгради по този начин. (бел. ред. филмът е документален и въвежда във вселената на Мураками през датската преводачка Мет Холм)

Както вече разбра, много бях вдъхновен от Мураками. Помислих си, че искам да визуализирам идеите си. Работата на преводача е много повече от това, което изглежда. То е абсолютно сливане с книгата. А и ако трябва да съм честен, една нощ сънувах голямата жаба, седнала на върха на небостъргач над нощно Токио. Станах от леглото, изтичах в кухнята, запалих лампата и започнах да пиша трескаво. Три часа по-късно събудих приятелката ми и й казах: “Ами готов съм, написах филма.” (смее се). Жабата изглеждаше толкова реална. И с нейна помощ, както и с  въображение се опитах да представя това какво е да си преводач, но и какво е да си отдаден читател. И все пак зад всичко стои начинът, по който книгите на Мураками са докоснали сърцето ми. А работата ми с Мет Холм беше много интересна. Виждах как открива нови светове чрез литературата. И тя, както и персонажите, живееше между два свята.

Мет е прекрасна. Беше много забавно, когато погледна вариант за корица и просто каза на художника: “О не, това не е Мураками”. Изумително е как човек може да се слее с една книга. Знаеш кое е перфектно и кое не.

Да, определено е така.

И като говорим за перфектно... Във филма е много красива идеята, че перфектното изречение не съществува. За теб като човек кое е перфектното?

Хммм… не знам. Не вярвам в перфектното.

Аз също... А за теб като режисьор? Когато правиш филм, следваш ли някаква конкретна идея за перфектното?

Това, което съм научил при правенето на филми, е че когато имаш време и чиста идея, трябва да вложиш цялата си енергия в това. С екипа дълго време работихме над филма и с всяка малка редакция на монтажа осъзнавах как целият екип влага всичко от себе си. В един момент материалът става по-голям и могъщ от теб и сякаш не можеш да го контролираш. Исках да създам нещо смислено, което да достигне до аудиторията. Знаеш приказката, че когато не знаеш къде отиваш, всяка пътека те води там... Без да разбера кога се случи, осъзнах, че вече имаме готов филм. Вече напълно вярвах  в жабата.

Това е малко налудничаво... (смее се)

Оу! (смее се)

В началото на филма чуваме изречението: “Много е важно да разбереш какво ти казвам”. Не те ли беше страх, че някои зрители може да не разберат филма?

Честно казано днес съм много по-вдъхновен и уверен от началото. Хората проявяват интерес към филма, а и го разбират много повече, отколкото си представях. Работех с консултантка за сценария и един ден тя дойде при мен и ми каза, че според нея се страхувам от идеите си. И беше права. Показа ми истината. Всичко това идваше от собствената ми несигурност. А всичко е много просто. Трябва само да вярваме в красотата на идеите си. Беше важен урок, който няма да забравя никога. Просто трябва да се следват мечтите, сънищата и идеите. Не знам дали с това ти отговорих на въпроса.

Отговори ми, и още как. Ще помня. Да вярвам в красотата на идеите си.