Пол Бен-Виктор, сладкодумецът на Холивуд

Познаваме го от True Detective, "Антураж", "Наркомрежа", а сега и от новия филм на Скорсезе!

AртАкция откри вдъхновението за тази статия благодарение на компанията на NESCAFÉ® Dolce Gusto®.

Гледали сме го в повече от 60 филмa. Първата му мечта е да строи декори, докато не се качва на сцената за случайно прослушване. Да строи различни неща си остава негово хоби и до днес. Започва първо с реклами, а след това идват и филмите. “Тумбстоун”,“Daredevil”, “Наркомрежа”, “Антураж”, “Винил” и “Истински детектив” са само част от заглавията, от където познаваме Пол Бен-Виктор. Предстои да го видим в независимия хит “Чудовище”  в ролята на мощен прокурор и също така до Ал Пачино и Робърт Де Ниро в новия филм на Мартин Скорсезе – “The Irishman”. Срещаме се в къщата му в Топанга, където повечето неща е правил самият той. Усмихнат е и много приветлив, сядаме един срещу друг и той се опитва да повтори името ми няколко пъти. 

Ти си от Бруклин, но в същото време често те избират да играеш всякакви националности!

Да, така е!

Включително и грък, наистина всякакви! Как се случва това?

Това е добър въпрос! Предполагам, защото винаги съм имал ухо за акценти, още от малък прихващах, зависи с кого общувах. Спомням си, че играех тенис с две момчета от Ямайка и говорех с техния акцент около година. По същия начин беше и вкъщи, когато родителите ми имаха гости от други страни, веднага прихващах акцента им. Така че, когато започнах да играя, знаех, че ми се получава и съм добър. Не абсолютно всички, някои британски акценти не са ми голяма сила. Правил съм все пак един или два. Просто знам, че го мога това!

Кой е най-щурият акцент, който владееш? Ямайският спада към това. 

Най-щурият е може би образът ми на пуерториканец.

Как влезе в бизнеса?

Не ми беше трудно да вляза в този бизнес, винаги съм успявал да се издържам. Да оцелееш в него, да искаш да получиш следващата роля и да се съобразиш с всеки един малък детайл, всичко това може да бъде трудно!

Кой е героят, който е останал с теб през годините или е променил кариерата ти?

Ролята, която веднага ми хрумва е Вандас от “Наркомрежа” – Гъркът. Това може би е най-сериозната роля, която съм правил в такъв важен сериал.

Страхотен сериал е!

Тази е, която изпъква за мен. Преди години играх в “Тумбстоун”, също важен за мен филм.

Много го обичам!

И имах малки мустачки, не знам дали си виждала снимки. Трябваше да имам белег, тези мустаци, цялото ми лице трябваше да е по-тъмно, бях нает да играя мексиканец. А това се случи, защото две години преди това играх в една пиеса в театъра в Сиатъл, страхотен регионален театър, където играех пуерториканец. И две години по-късно ми се обадиха с оферта да играя Флорентино Круз – истински герой от времето на Тумбстоун. Бяха ме гледали като този латиамериканец, а аз бях много забавен и веднага си бяха казали, че е роля за мен. Хората те харесват като един определен образ, днес не бих могъл да изиграя такава роля! Би било неподходящо, вместо да наемат латино актьор. Трудно е да разчупиш стереотипи.

Много неща са се променили през годините, предполагам!

Така е. След това играх още един латиноамериканец във филм на Клинт Истууд. Той трябваше да ме души! Знаеш ли кой е Клинт Истууд?

Идея си нямам! Разбира се, че знам кой е!

Та, той ме души! Първо трябваше да се кача на щайга за ябълки, защото той е близо два метра, а аз не съм особено висок. Така че се повдигнах поне да му стигам до брадата, вместо до гърдите. И той ме попита “Пол, как искаш да направим това? Да те хвана ли за ризата?” Той трябваше да ме хване и да ме разтърси и да ме пита къде са парите… И аз му казах: Опитай, направи това, което искаш! Това е човек, който е правил повече каскади от който и да било друг!

Така е.

Той и Джон Уейн! Клинт Истууд е силен мъж. И ако гледаш сцената, аз наистина се опитвам да му отлепя пръстите от гърлото си. Въобще не беше наужким.

Много истинско звучи!

Не можех да говоря една седмица, казах си “леле, той наистина ме повреди!” 

Как се работи със Скорсезе, Де Ниро и Пачино?  

“The Irishman” ли… бях нервен, а обикновено не съм. Със Скорсезе бях работил предишната година във “Винил”, той ме беше избрал за него. Беше толкова мил и подкрепящ – най-добрият режисьор е, наистина! Но този път и Де Ниро и Пачино. С Де Ниро бях снимал преди години във филма “Бойни старчета” – с него и Сталоун.  Започнахме да работим и те и двамата бяха прекрасни – Де Ниро и Пачино. Всеки път, когато Пачино минаваше покрай нас и ние снимаме с Де Ниро, той изчакваше края на сцената и прегръщаше и целуваше Де Ниро. И в един момент Пачино казва на Рей Романо, който стои там “Рей, трябва да гледаш този филм, който направих – “Китайско кафе”. Аз го бях гледал и се обърнах към него “Ал, но той е част от цяла поредица!” И той веднага реагира “ти го имаш?” И аз казах, “да, и Ричард беше невероятен!” Това беше, оттам бяхме много близки! В края на последната му сцена, той си тръгваше и аз исках да му кажа “довиждане”. Гледал съм много от нещата, които е правил на сцена винаги ме е вдъхновявал… Казах му “Ал, искам да ти кажа довиждане!” И той се обърна, и ме прегърна много силно и аз стоях ей така. 

Прегръщайки Ал Пачино!

Да, мечешка прегръдка. И той добави “много ти благодаря, каза ми толкова хубави неща, означават много за мен!” И аз замръзнах! След това попаднах и на Де Ниро, който си пишеше на телефона. Аз се спирам, а той ме поглежда. Ти беше в “Бойни старчета”, нали? И аз почти се разплаках! Казах “да, да, така е, благодаря ти, че помниш!” “Помня, помня”, беше много мил. И аз веднага се сетих, че той откри нов хотел в Трайбека в Ню Йорк. Реших, че трябва да си върна жеста щом ме е заговорил. Попитах го как върви хотела, бях гледал снимки, тъй като отсядам в много такива бутикови хотели като ходя там. “Всичко е наред, да, да, добре е.” “С много хубав дизайн е, ти занимаваш ли се с това?” “Виждам понякога нещо и може да разместя малко.” 

Това е страхотно!

Не каза много. 

Ти ми спомена, че Мартин Скорсезе е най-добрият режисьор! Защо? Какво го прави такъв? 

Едно от нещата е, че просто се отличава. От всички режисьори, с които съм работил и в телевизията, имало е и други много добри. Даде ми много конкретни насоки и много леки корекции, но доведоха до това, което искаше. И се получи.  Казах си “леле, колко е добър”. Но обстановката е най-доброто. Когато той дойде на терен е все едно царят е пристигнал в замъка. Чува се “Марти току-що паркира”, “Марти се качва нагоре”, “в асансьора е”, “излиза от асансьора”, “върви към снимачната площадка”. И той идва на терен и най-хубавото е, че всичко остава много тихо! И не съм виждал такова нещо преди, обикновено има много шум и лудница.  Но той обича да му е тихо на терен, като в библиотека. А има много силен смях, може да е много далече от теб, зад мониторите, но ако нещо му е смешно, го разбираш. И е просто удоволствие, той обича занаята, обича този бизнес и се отнася към хората с уважение. Ти се чувстваш специален на снимки със Скорсезе! Мисля, че всеки се чувства по този начин там, наистина. 

 

 

Advertisement

Advertisement

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция