Рут, която върви към щастието

Разговор с певицата Рут Колева за музиката, любовта и битките с демоните.

Помня добре момента, в който преди осем години излезе парчето на Рут Колева Близо. Беше истинско събитие, музикално събуждане, нещо ново, различно и подходящо за слушалки, разсеяни любовни разходки и дори за тихо страдане. До 2018 година Рут премина през много и като че ли порасна... заедно с част от слушателите си. За да се превърне в една красива, още по-талантлива и много вдъхновяваща жена. Предстои ти велика 2019, Рут!
 
Изпращаш една добра година, Рут. На крачка си от номинация за “Грами”, направи европейско турне, след това подари музикални моменти и в Китай. Щастлива ли си?

Доволна съм и се чувствам свободна, не робувам на стереотипи, на нечие мнение или на "пазарен стандарт". Това е нещо, за което винаги съм мечтала и сега имам свободата да го правя по този начин, в този смисъл съм и късметлийка.
 

Какво предстои за теб, върху какво ще работиш през 2019?

Вече имам 6 обявени дати в Германия през юни, имаме доста голямо европейско турне. Турне в Азия и Северна Америка. Стартирам годината с участие на двете най-големи музикални конференции ESNS в Европа и SXSW - в Остин, Тексас, на 23 март имаме и първия ни съвместен концерт с Биг Бенд на БНР с диригент Антони Дончев в Зала България.

Какво би казала на онези, които съдят за дадена личност само и единствено от социалните мрежи, но за сметка на това са крайни в изказванията си? Мислиш ли, че е редно да се научим на “хигиена” в интернет?

Не мисля нищо, нито някой съдя. Всеки има право на мнение и интернет пространството е просто едно място където хората си мислят, че могат абсолютно "свободно" да го изразяват. Това за жалост не е напълно вярно, това е причината и вече да не споделям вълненията си онлайн.

Приличаш на момиче, което се бори успешно с демоните си... Каква е формулата? Има ли тайна?

Да мислиш критично, включително и към себе си. Има една песен на Майкъл Джексън "Man in Тhe Мirror", хубаво е да си припомняме, че промяната тръгва отвътре.
 
 
 Mихаил Новаков  
 
Усещаш ли, че вече си по-близо? До мечтания връх, до любимите хорa, до по-добра версия на Рут?

Усещам, че съм в правилния коловоз и че трябва да гледам да не излизам от него.

Какво виждаш, докато пееш? Къде пътува душата ти?

Предимно си представям любов. Представям си, че пея на човека, който е обект на интереса ми.

Предстои ти празничен концерт Ladies in Jazz в компанията на две изключителни дами, Kaмелия Тодорова и Милица Гладнишка. Какви са акцентите на програмата? Кой е жанрът, в който се чувстваш най-уютно?

Концертът Ladies of Jazz е едно от най-хубавите неща, които съм измисляла и съм много горда с него, защото освен палитрата от стилове той носи една хармония, финес и обединение на различни поколения певици. Концертът е разпродаден, което ме радва изключително. Ще го повторим тази година със сигурност.
 
Михаил Новаков

Има ли момент, в който музиката не те съпътства, момент, в който оставаш сама, без нея, само с тишината?

Не съм сигурна, обичам шума на вода. Обичам да бъда около вода, тогава не ми трябва друг звук.

Какво те вдъхновява най-силно?

Любовта, дори неизпълнената такава.
 
 
Къде бягаш тогава, когато те боли? Музиката ли е твоето пристанище?

Така се намерихме с музиката, тя винаги е моя пристан на спасение. От дете.

Имаш ли безапелационен саундтрак на дните? Парче, което винаги да те следва?

Не мисля, че може да бъде само едно, нито пък един артист. Музиката е вселена, а животът е път с много промени, няма как да бъде само едно нещо или да носи само едно настроение.

Каква е Рут, когато я обичат?

Уютна.

Ако можеше да стопираш даден момент от живота си, към който винаги да се връщаш, когато имаш нужда, кой щеше да е той?

Нямам такъв, научих се да не гледам с носталгия към миналото, нито със съжаление към неизживяното бъдеще - това носи само тъга за всички около теб, а и няма никакъв смисъл.

Кажи нещо на онова безумно талантливо 16 годишно момиче. Знаеше ли какво те очаква тогава?

Тя си е същата, но една идея по-симпатична и смирена... може би. Щях да й кажа да е по-сериозна с ученето. Щях да й кажа да свали прага на търпение и да си тръгва когато му е времето. Щях да й кажа, че всичко ще мине и ще бъде наред, колкото и страшно да й се струва. Щях да й кажа да не пали толкова бързо, да изслушва хората и да учи повече пиано. Щях да й кажа да спре да пуши по-рано и да не ходи изгърбена. Щях да й кажа да не плаче когато я гонят от Music Idol и че тия работи с телевизията са глупости. Познавайки я, тя надали щеше да ме чуе, обаче.

Би ли пожелала нещо на всички твои music lovers?

Да вървят към щастието. Просто е. Животът е някаква въртележка, а вътрешно винаги нещо ни води към щастието, стига да имаме силата да се вслушаме.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция