Митологичният реализъм на Жана Янкова и Димитър Драганов

„Съкровището на сибилата” е сред книгите, които се четат на един дъх. Защото разказва за откриването на най-ценното съкровище в света - толкова голямо, че всички ще вземат от него, но то никога няма да свърши. За съществуването му се говори в загадъчен древен ръкопис, чието съдържание узнават Пол и Ида - деца на археолозите, ръководещи разкопки близо до Неапол. Жадувайки да се окичат с лаврите на велики откриватели, те смело се впускат по следите на това тайнствено съкровище. Пътят към него обаче ще ги отведе в едно друго време, където старогръцките митове и легенди са реалност. Двамата приятели ще попаднат на кораба на аргонавтите, в храма на забравените и пренебрегнатите божества, в подземното царство на Хадес. Ще участват в открадването на Златното руно, ще се срещнат с магьосницата Медея, с прочутия певец Орфей, със сибилата Амалтея. Ще наблюдават борбите на Язон с медноногите бикове и с омагьосаните драконови зъби, както и подвизите на Херакъл срещу Лернейската Хидра, човекоядните коне на цар Диомед и триглавото куче Цербер...

Разговаряме с авторите Жана Янкова и Димитър Драганов за археологията, митовете и приключенията в античния свят на „Съкровището на сибилата”. 

Какво ви вдъхнови да напишете книгата? Имаше ли конкретен момент или откритие, което ви подтикна да напишете тази история?

Сама по себе си древногръцката митология e достатъчно вдъхновяваща, вълнуваща и впечатляваща. Нейният митичен свят е необозрим – привидно реален и в същото време фантастичен и магически. За древните гърци този свят е бил възприеман не като митология, а като реална даденост. Ние се постарахме да пресъздадем митологичните събития, боговете, героите, чудовищата и пр. реалистично, базирайки се на запазените знания за тях в творбите на античните писатели и художници. Затова нарекохме жанра на книгата „митологичен реализъм“.

Как ви дойде идеята да потопите съвременното дете в света на древногръцките богове и герои?

Идеята дойде спонтанно. Основната ни цел беше да привлечем интереса на младия читател. Всички деца мечтаят да станат археолози, за да откриват съкровища и да разгадават древни тайни и загадки. Затова „се наложи“ да потопим две съвременни деца в света на древногръцките богове – свят, колкото романтичен, толкова и магически. Така въвлякохме единадесетгодишните Пол и Ида в едно шеметно митологично приключение, изразяващо се в търсене на най-ценното съкровище на света, от което всички ще вземат, но то никога няма да свърши. 

От къде започнахте да изграждате своята история? В процеса на писане имаше ли много промени по нея?

В началото амбицията ни беше да „преминем“ с Пол и Ида през повечето от известните митове. Но се оказа, че се явиха твърде много имена и твърде много събития, които трябваше да бъдат белетристично разказани, а това увеличи неимоверно обема на книгата. Наложи се да направим значителни съкращения и да акцентираме върху най-експресивните и въздействащи митологични епизоди. Така персонажите от романа добиха повече плътност, диалозите станаха по-живи, а ситуациите и действията – по-напрегнати.

Главните герои Пол и Ида имат много интересни и специфични отношения помежду си - кое ви подтикна да ги изградите именно по този начин и имат ли те реални прототипи?

В този роман голяма част от героите имат своите прототипи (напр. реставраторът Джорджо, странният учен Епи, отнесеният музикант Орфей, самохвалкото Херакъл и др.). Но не Пол и Ида. Те са изцяло измислени герои, те са преродените Аполон и Артемида. Две изключително умни деца, които почти винаги спорят за нещо, но в крайна сметка намират правилното решение на всяка загадка. Те са двете половини на цялото, за което се говори в древния надпис. Понякога се шегуваме, че Пол и Ида – това всъщност сме ние двамата автори – леко поостарели, но все така спорещи и все така непоумнели.

Как подходихте за постигане на баланс между реални факти, нумизматични загадки и археологически открития?

Не сме търсили съзнателно подобен баланс, но сме внимавали да не изсипем върху читателите цялото си научно знание за античността и гръцката митология. Иначе, опитът и професионалните ни занимания с история, археология, нумизматика и митология бяха изключително полезни. Без тези знания написването на този роман щеше да бъде невъзможно.

Ако можехте да се срещнете с един от героите на книгата, кой би бил той?

Жана: момичето паяк Арахна.

Димитър: мъдрият кентавър Хирон

Как искате да се чувстват читателите, когато прелистят последната страница?

След като прелистят последната страница, читателите ще бъдат все още силно развълнувани и превъзбудени от страшните и невероятни приключения на героите, заради които са „изгълтали“ романа на един дъх. В същото време ще се чувстват напълно удовлетворени, защото, заедно с Пол и Ида, те вече са открили най-ценното съкровище в света и сега трябва да преценят дали човечеството е готово да го получи. А ние ще се чувстваме щастливи, ако читателите останат запленени от древногръцката митология и се влюбят в античния свят завинаги.

Планирате ли продължение или ново издание с приключения в античния свят?

Първо ще отбележим, че подобен митологичен роман в България досега не е издаван. 

Този наш проект беше замислен като трилогия. Ако се установи, че има интерес към „Съкровището на Сибилата“, може би ще решим да продължим напред с новите приключения на нашите герои Пол и Ида в света на боговете. Имаме и други идеи, но не е сигурно, че ни е отредено достатъчно физическо време, за да ги реализираме.

Има ли сцена, в която съзнателно сте вмъкнали научно знание, но по забавен и достъпен начин?

Димитър Драганов: Всички сцени и епизоди, които сме разказали, се основават на достиженията на науката (история, археология, митология и пр.). Затова романът, освен да представи митологията по достъпен и интересен начин, има и сериозни образователни цели. Той е подходящ за хора от всички възрасти, които обичат старата история, археологията и гръцката митология.

Кои моменти от реалната работа на археолозите ви се искаше да покажете на младите читатели?

Жана Янкова: По-скоро искахме да пресъздадем творческата атмосфера по време на археологически разкопки. Когато на терена работят млади хора, настроението винаги е приповдигнато, защото витае духът на откривателството. Искрено се надяваме да сме убедили нашите читатели, че за науката са важни всички находки, а не само тези от злато и други благородни метали. Ето например, сибилинските ръкописи не са златни, но са безмерно по-ценни от златото.

книга митология Съкровището на сибилата Димитър Драганов Жана Янкова юношеска литература