Дарина Маркова: Емоцията е двигателят на всичко, което създавам

Дарина Маркова е само на 18, но вече има 4 сингъла зад гърба си и пише историята си на студент по музикален театър в Кеймбридж паралелно с траковете за дебютния си албум. Бивш шампион по плуване, тя се чувства в свои води в сценичните изкуства и взима с грация и постоянство дължините в своя артистичен коридор в музиката. Срещаме се с Дарина, за да ни разкаже повече за новия си сингъл „Допамин“ и за всичко, което ѝ предстои през 2025 г.

Тъй като в АртАкция обичаме книгите, ще започнем разговора си с теб така – в кой автор намираш своята доза „Допамин“ и защо? Кое негово произведение те радва най-много?

Освен художествена литература и поезия, обожавам да чета автобиографии и разкази, които черпят вдъхновение от реалния живот. Като бивш спортист от малка съм голям фен на творчеството на Иво Иванов. Неговите майсторски разкази са моята доза „Допамин“. Те ми дават извънземна сила и ме предизвикват да давам всичко от себе си във всяка битка, независимо дали е на сцената, в живота, или в изкуството. Мисля, че причината, поради която неговите произведения резонират толкова силно с мен, е фактът, че са писани с много отношение към детайла и човещина, а действащите лица са реални. Неговите истории ме учат, че всеки може да достигне върхове, стига да вложи сърце и упоритост. Първата негова книга, която прочетох още на 10 г., бе „Крива на щастието“. Тя ми е дала най-значима сила и увереност по пътя ми. Особено ме впечатляват разказите му за изключителни хора, развили се още от най-ранна възраст, като Джесика Лонг и Леброн Джеймс. Днес следя техния път в социалните мрежи, за да черпя още вдъхновение и да виждам как трансформират света около себе си.

Ти си само на 18, Дарина. Доколко поколението ти вярва, че четенето оформя менталните хоризонти на човек и е една от най-сериозните инвестиции в бъдещето му? Какво показват личния ти опит и наблюдения?

Младите хора четат и са супер любопитни за света, просто начина на възприемане на информация се променя. Повечето са привлечени от мотивационна литература, фентъзи романи или класически художествени текстове, особено когато те се превърнат в тренд чрез TikTok. За мен четенето е средство за развитие както на въображението, така и на творческия потенциал. Независимо дали пише текст, говори пред публика, или общува неформално, артистът трябва да е преди всичко добър комуникатор. А с беден речник и липса на дълбочина в изказа това няма как да се случи. Четенето възпитава емпатия и толерантност, то може да те направи свръхсетивен за характера на другите, но в същото време да те държи нащрек за начините да запазиш хармонията във вътрешния си свят.

Имаш ли фраза или стих от любим автор, която те описва най-добре като характер?

Сигурно ще прозвучи като клише, но това е фрагмент от "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери: "Ето моята тайна. Тя е много проста: истински се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите." Вярвам, че най-важните неща – любовта, искреността, добротата, не могат да се измерят или докажат, те просто се усещат. Аз съм мечтател и оптимист, който се опитва да открива красота и смисъл дори в дребните неща около себе си. Тази фраза ми напомня да не губя връзката със сърцето си, независимо от трудностите или забързаното ежедневие.

„Допамин“ е четвъртия ти сингъл. С какъв екип създаваш музиката си?

Като млад автор и артист смятам, че имам страхотен късмет с хората, които вярват в мен и ме подкрепят. За вокалната си подготовка работя с Вяра Иванова, а за солфежа и пианото ми помага Ели Петрова. Сама пиша текстовете на песните си, а музиката и аранжимента създаваме с моя ментор и учител Стойчо Стоянов. С него си приличаме в креативността и перфекционизма в изпипването на всеки детайл. За видеата на първите си три песни се доверих на оператора Мишо Янакиев, с който заедно режисирахме сценария, измислен от мен. Създавам сториборд за всяко видео, с детайли за стайлинг, ефекти, визии и дори и цялостна обстановка, а също и обложките и материалите за социалните ми мрежи.

Какво те кара да твориш най-често? Къде усещаш тази искра с пълна сила?

Емоцията е двигателят на всичко, което създавам. Независимо дали е радост, тъга, вълнение или объркване – всяко силно чувство е като искра, която разпалва вдъхновението. Сцената е мястото, където усещам искрата в най-чистата ѝ форма. Има нещо магическо в това да усещам енергията на публиката и да й отвръщам чрез гласа си.

Между ангажиментите ти като студент по музикален театър в Кеймбридж остава ли ти време да планираш реализацията и на албум?

Обучението ми в музикалния театър ми дава не само технически умения и дисциплина, но и стимул да се развивам като автор и изпълнител. Чрез часовете по актьорско майсторство, пеене и сценично поведение откривам нови начини да изразявам себе си, което директно обогатява музиката ми. Вярвам, че с добра организация и страст към това, което правя, балансът е постижим. Работя върху дебютно EP и съм решена да го представя тази пролет както на публиката в София, така и в Лондон.

Има хора на доста по-сериозна възраст от твоята, които все още търсят призванието си. Кога разбра, че сценичните изкуства и в частност – музиката, са твоето нещо?

Още на 4-5 годинки вече имитирах любим герой от мюзикълите на Disney с микрофон в ръка, докато обикалям въображаема сцена срещу погледите на плюшените ми приятели в пъстрата ми малка стая. През годините съм се занимавала отдадено с какво ли не – изкуства, спорт, танци, състезания по математика. Всичко това ми даде възможност да направя своя избор в най-ранна възраст. Започнах да свиря на пиано на 6 г., а моята учителка все ме хвалеше, че съм изключително артистична, музикална, че работя с ентусиазъм и радост върху всяка задача и за отрицателно време разучавах нови произведения. Това сякаш доказа на родителите ми, че музиката и сцената не са мимолетно хоби за мен.

Бях на 10 г, когато майка ми ме заведе на ден на отворени врати в Американски колеж София, там видях сцената за програмата „Музикален Театър“. От този момент имах стратегия и фокус за следващите 3 години, как да се подготвя и да успея да вляза в това невероятно училище. Любовта ми към сценичните изкуства не ме подведе. Когато излязох пред публика за първи път, усетих силата си и синхрона с енергията на публиката. Няма друга емоция, която да се сравнява с това да бъда част от нещо толкова животворящо и динамично. Всеки път, когато излизам на сцената, усещам чувство за принадлежност, и то е неописуемо! 

Кога ти е било най-трудно? В личен и в творчески аспект? И вярваш ли, че всяко предизвикателство по пътя е урок, който те изгражда?

Като артист, който прави първите си по-сериозни стъпки в музикалния бизнес, често се сблъсквам с моменти на разочарование от некоректно отношение, съмнение, блокажи и страх от провал. Уча се да приемам всяко препятствие по пътя като инструмент за самоусъвършенстване. В личния ми свят съм минавала през раздели с любими хора и здравословни проблеми, след които ми е било много трудно да се върна в моя ритъм. Вместо да се фокусирам върху трудността на момента, обикновено се концентрирам върху намирането на решение и съм търсила подкрепата на близки приятели и семейство, които са ми огромна опора.

Вярно ли е, че ти предстоят участия в Лондон, и по-конкретно – в емблематични барове в Кемдън, откъдето са стартирали кариерите си имена като Ейми Уайнхаус, Oasis, Дуа Липа и Coldplay?

Да, и съм изключително благодарна за интереса на британските промоутъри към мен! Това е колкото извънземен шанс, толкова и голяма отговорност, защото сроковете за подготовка между работата по албума и репетициите с бандата ми са инфарктно кратки. Първият ми солов гиг ще бъде в централен Лондон, но като музикант една от най-големи ми мечти е да се кача на сцената на Camden Assembly, от където са стартирали кариерите си толкова много емблематични артисти! Бойните ми другари в това приключение ще бъдат Стойчо Стоянов (китара) и Стоил Иванов (Стю) – барабани и програминг. В същия състав ще направим лайв и в София.

Какви са хобитата ти извън сцената? Как си почиваш най-пълноценно?

Обичам спорта и съм голяма късметлийка, че приятелите ми също го обожават. В зависимост от сезона караме ски, сноуборд, кайт, сърф, кънки на лед, колела. Имаме ли време да сме заедно то е изпълнено с екшън и емоции. Концертите и музикалните фестивали са нещо, което обожавам – атмосферата, музиката на живо и усещането за общност с хора, които споделят същата страст, са незаменими! Когато съм сама просто си чета, слушам музика или експериментирам с нови идеи, които могат да ме вдъхновят за бъдещите ми проекти.

Какво си пожела за новата година?

Стартирам годината с ново артистично име – Darsy, а съвсем скоро ще излезе ремикс на песента ми Dopamin с Fabrizio Parizi. Един от най-големите ми стремежи е да завърша и издам мини-албума си – проект, който е като огледало на вътрешния ми свят. Вярвам, че музиката ми ще има все по-голяма публика, че ще имам участия на сцени в България и във Великобритания. Планирам да участвам в прослушвания за постановки на West End и като артист да стана част от Spotlight.

Дарина Маркова интервю музика