Петър Дундаков и музиката в спектакъла „Дракула“

Петър Дундаков е композитор с ярко присъствие в българския театър и кино, автор на музика към десетки спектакли и филми, отличаван с редица професионални признания. Той е двукратен носител на наградата „ИКАР“, а през 2026 г. получава нова номинация в категория „Авторска музика“ за спектакъла „Дракула“ по Брам Стокър, реж. Стайко Мурджев на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград.

Музиката в „Дракула“ е не просто фон, а активен драматургичен партньор. От каква идея тръгна, когато започна да композираш за спектакъла?

Винаги, когато работя в театъра, започвам от въпроса каква е необходимостта от участието на музиката в спектакъла. За мен тя не може да бъде декоративен елемент – тя трябва да има вътрешна причина да съществува в сценичното действие.

И в „Дракула“ началото на работата ми беше свързано именно с това – как да интегрирам музиката и нейното емоционално въздействие в хода на разказа. Как чрез музиката напрежението постепенно да се покачва и тя категорично да подпомага изграждането на образите и хода на историята.

„Дракула“ поставя въпроси за страха, изкушението, вярата и тъмните пластове на човешката природа. Коя от тези теми беше най-близка до теб като композитор и как чрез музиката ѝ даде свой глас в спектакъла?

Всички тези теми действително присъстват в съдържанието на пиесата и в самия разказ. Но за мен най-важното беше не да изведа една от тях като доминираща, а да тръгна от тяхната емоционалност – от емоционалния код, който всяка от тях носи и да ги превърна в убедителни музикални теми, които в границите на спектакъла да се развият. За мен музиката е начин да се достигне до дълбината на тези теми не чрез буквализиране, а чрез преживяване.

През годините работата ти със Стайко Мурджев се превръща в утвърден творчески диалог. Как протича комуникацията между режисьор и композитор при създаването на толкова мащабен спектакъл?

Наистина със Стайко имаме дълъг извървян творчески път заедно и това много улеснява съвместната ни работа. Аз му имам пълно доверие по отношение на интегрирането на музикалния материал в действието.

Смятам, че сме успели да създадем през годините един естетически свят, в който всяка нова пиеса добавя нов опит и ново търсене. Винаги се стремим да откриваме нови решения. „Дракула“ е добър пример в това отношение – като една от последните ни съвместни работи.

Носител си два пъти на наградата ИКАР, а тази година получаваш поредна номинация.
Какво означава за теб това признание и каква е ролята на музиката днес в театъра – може ли тя да бъде „невидимият разказвач“ на сцената?

Номинацията за ИКАР за музиката към „Дракула“ определено ме зарадва. Мисля, че всеки творец изпитва радост, когато работата му бъде забелязана.

В голяма степен това е резултат от съвместната работа с режисурата и драматургията на спектакъла. Според мен именно този подход превръща театралната и филмовата музика не просто в приложна дисциплина, а в действен и актуален музикален феномен.

Петър Дундаков Дракула спектакъл ИКАР авторска музика Драматичен театър „Никола Вапцаров“ Благоевград.