Петър Димитров за A to Jazz и екотрансформацията на културните събития

Към силната музикална заявка тази година фестивалът A to JazZ добавя все по-мащабни действия за устойчива трансформация на културните събития. По време на музикалната конференция A to JazZ Talks ще се проведе специален модул на тема „Екология на музикалните фестивали“, който цели да запознае организаторите на фестивали и културни събития у нас, бизнесите и публиката с устойчиви практики и инструменти, установени на развитите културни пазари. Конференцията ще постави темата на 8-ми юли в РЦСИ “Топлоцентрала”, а международните лектори ще представят възможностите за устойчиво развитие на събитията, кръгова фестивална икономика и измерване и намаляване на техния отпечатък върху околната среда. 

Срещаме се Петър Димитров, директор на фестивала, който ни разказва повече за A to Jazz и екотрансформацията на културните събития. 

Много се радвам, че устойчивостта и екологията са централни теми при вас тази година. Говорите за „нови модели музикални събития“ – какво представляват те и как се изграждат? 

Това вече не е тема във фестивалната индустрия в света, а стандарт. Последните 15 години такива модели се развиват на големите културни пазари, а и не само там. Настоящето, а не бъдещето, е в това да оставяме минимален отпечатък от нашите дейности в природата и в околната среда, и това е ключова глобална тема, която не търпи отлагане. В България почти не се говори за устойчивост на културните индустрии и това е предизвикателство, което целият сектор трябва да реши. Най-малкото защото, както казах, това вече е стандарт. Именно затова ние сме много мотивирани и вдъхновени да въведем модели за устойчивост на A to JazZ, които включват разделно събиране на отпадъците в такива големи мащаби, каквито са нашите, фестивални чаши за многократна употреба и отстраняването на еднократната пластмаса от нашите събития. И това е само началото, а пътят към модела на кръговата икономика и към модела „фестивал с нулев отпадък“ не е кратък, особено в условията, в които се намираме у нас. Именно заради отсъствието на тази тема на масата, ние искаме да натрупаме емпиричен опит, който да се ползва от целия фестивален сектор в България.

Разкажете ми за панела „Екология на музикалните фестивали“ – кой ще участва, какви теми ще бъдат обсъждани? 

Този ключов панел е част от музикалната конференция A to JazZ Talks, която организираме по време на фестивала на 8-и юли. Целта му е да запознае организаторите на фестивали и културни събития у нас с възможностите за преминаване към устойчиви модели на управление на събитията, както и с опита и добрите практики, установени на развитите пазари. Поканили сме забележителни лектори – двама от водещите професионалисти в Европа. Линеа Свенсон от Greener Events разработва такива модели за фестивали, като самата тя 10 години е била sustainability директор на норвежкия Øya Festival. Другият ни ключов лектор е Ника Милунович, която е sustainability директор на култовия метъл фестивал MetalDays в Словения. И най-изненадващото е, че това огромно метъл събитие е едно от най-зелените и екосъобразни в сектора в Европа. Специален гост лектор е и Бенджамин Сас, който е директор на Meadow in the Mountains – фестивал, който разбираемо използва ноу-хау и модели от UK и бих казал, че е водещ у нас по отношение на устойчивост и икономическа ефективност.

На все повече събития срещаме зелени инициативи – биоразградими чаши и прибори, контейнери за рециклиране и т.н. Какви екологични инициативи ще намерим на място на A to Jazz? И каква е ролята на нас, посетителите – как можем да подпомогнем по-устойчивото протичане на фестивала?

Наистина, наблюдаваме такива инициативи и те трябва да се развиват дългосрочно, но на културни събития от голям мащаб от 10 000 души нагоре, такива не се срещат често, защото е много трудно и скъпо самостоятелното управление на отпадъците. Именно затова ние искаме да стимулираме – на първо време с примери и поставяне на темата публично – различните сектори да говорят помежду си и да намерят пресечни точки. Например, колекторските организации, занимаващи се с разделно събиране, и културните събития и фестивали могат да имат взаимни ползи от партньорства в тази посока. Що се отнася до публиката, тя просто трябва да изхвърля разделно и да се опитва да не замърсява с фасове, чаши, салфетки и остатъци от храна, които в следващата година ще започнем да събираме за компост. Сега обаче пред нас стои въвеждането на чашите за многократна употреба, които ще бъдат на разположение на A to JazZ за първи път! Ключовото е, че ние произведохме тези чаши благодарение на еднократната пластмаса, която събрахме на миналото издание (около 1 тон), и реално така постигаме, макар и частичка от модела на кръговата фестивална икономика. Много голямо предизвикателство, но си струва, ако успеем да премахнем завинаги еднократната пластмаса от фестивалния парк. И съм сигурен, че ще успеем. 

Предполагам, че има и други предизвикателства, за които зрителите не се замислят. Например, въздушният транспорт вероятно е нещо, което не можете да избегнете. Имате ли някакви планове да неутрализирате/минимализирате отрицателното въздействие на отделни аспекти от събитието?

Да, имаме планове в тази посока и всяка година постигаме нещо ново. Въглеродният отпечатък е част от проблемите и затова ние насърчаваме нашата публика да идва пеш или с велосипеди, като сме осигурили велопаркинг за тях. Така спокойно могат да си оставят на сигурно място колелата и да се забавляват на A to JazZ. Въздушният транспорт наистина няма как да бъде избегнат, но по-голямата ми болка е използването на дизеловите генератори за ток по време на събитието. И се борим с това от години, в това число с опити да привлечем Столична община и да изградим заедно електрическо табло, с което да премахнем генераторите, но уви, не се получи. Преминахме през мечти за генератори със слънчеви панели, които обаче нямат дори 10% от мощността, която ни е необходима и не са налични въобще в Източна Европа… Сега си мечтаем за т.нар. възобновяем дизел, който е подобрена версия на биодизела и е много по-ефективен от него. Развитите фестивални пазари го използват от вече няколко години и решават проблема с минимум емисии от събитието. България обаче е много далеч от това решение, предвид че към момента само 17 души у нас са чували за това гориво, а какво остава за това да има внос… Но продължаваме да търсим всякакви решения и сме убедени, че ще разкараме дизела от парка до 3 години. От следващата година започваме да измерваме цялостно отпечатъка на A to JazZ заедно с колегите ни от Норвегия, Финландия и Обединеното кралство. 

Защо смятате, че е толкова важна тази екотрансформация на културните събития?

Защото вече сме закъснели. Всички, целият свят. И не става въпрос за това, че културата цапа, а за примера и посланията, които артисти, музиканти и целият сектор отправят към милионната си публика. Ние сме само катализатор на този процес, чрез въздействието си върху хората. И да, трябва да пазим чисто, защото искрено обичаме всяка една тревичка в нашия красив парк.