Елена Димитрова: Една везна в постоянно движение
Срещаме актрисата с Пруст, за да научим повече за театралния спектакъл „Сеч. Една възбуда“.
През септември в афиша на РЦСИ „Топлоцентрала“ бе добавена и премиерата по прочутия роман на Томас Бернхард – „Сеч. Една възбуда“.
Текстовете на австрийския писател не се появяват особено често на българската сцена. Представлението „Сеч. Една възбуда“ е по идея на актрисата Елена Димитрова, която заедно с актьора и режисьор Явор Костов-Йондин, създава първата сценична версия на текста в България. Представлението бе селектирано за дванадесетото издание на АСТ Фестивал за свободен театър. „Сеч. Една възбуда“ ще се играе на 19 октомври от 20:00 ч. в „Топлоцентрала“. Всичко това ни се стори чудесен повод да се срещнем с Елена Димитрова, която познаваме добре от сцената, но за пръв път виждаме в ролята на режисьор, а сега ще имаме възможност да научим повече за нея и през въпросите на Пруст.
Главната черта на характера ми? Една везна в постоянно движение.
Качеството, което желая да видя у един мъж? Емоционална интелигентност.
Качеството, което предпочитам у една жена? Самоирония.
Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Алтруизъм
Главният ми недостатък? Често виждам това, което искам да видя, а не това, което е.
Любимо занимание? Да бродя из планината, театър, кино, книги.
Мечтата ми за щастие? Да усещаш пътя си и да имаш хора, които да обичаш, вече ми се струва щастие.
Какво би било най-голямото ми нещастие? Да ги няма близките хора.
Какво бих искал да бъда? Добър човек.
В коя страна бих желал да живея? България, но не на мафията.
Предпочитан от мен цвят? Сив, син, зелен.
Любимо цвете? Харесвам всички цветя.
Предпочитана птица? Нямам специални предпочитания, но да речем синигер, свързано е с един календар от детството.
Любими автори в проза? Ф. С. Фицджералд, Дж. Стайнбек, Дж. Д. Селинджър, М. Фриш , Х.Кортасар, Достоевски, М. Дюрас, М.Уелбек, в последно време Т. Бернхард.
Любими поети? Т.С. Елиът ,Ник Кейв, Том Йорк, Георги Рупчев, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Радослав Чичев, Илко Димитров, Цвета Софрониева, Мария Калинова и много други съвременни български поети.
Герои от романи? Холдън Колфийлд.
Любими героини от романи? Фийби Колфийлд.
Предпочитани композитори? Бах, Рахманинов, Шостакович, Чайковски, Прокофиев, Пърсел.
Любими художници? Ван Гог, Мунк, Магрит, Ф. Бейкън, Константин Щъркелов.
Моите герои в реалния живот? Хората, които помагат безрезервно и се борят за каузи, без да се щадят.
Моите героини от историята? Нямам предпочитания.
Любими имена? Много са.
Какво мразя повече от всичко останало? Невежество, съчетано с нахалство и агресия, нарцистичност, егоцентризъм.
Исторически характер, когото презирам най-силно? Д- р Менгеле, Хитлер, Сталин , Путин.
Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Примирието.
Реформата, която ценя най-много? Избирателното право на жените.
Природната дарба, която бих искал да притежавам? Да пея.
Как бих искал да умра? Спокойно, разбира се.
Сегашното състояние на духа ми? Изследователско.
Грешки, които най-лесно бих простил? Тези, за които се говори.
Девиз? Нямам
бюлетин
още интеракция
-
Магията на френския сайдер и какво общо имат с нея совите?
Разговаряме със Себастиен Жоанес, човекът зад La Chouette
-
Вилиян Гешев влиза под кожата на Кафка с „Писмо до баща ми“
Гледаме моноспектакъла в Чешки център на 14 ноември
-
Отблизо с Виржини Ефира
Актрисата за предизвикателната си роля в „Само ние двамата“ на Валери Донзели