Дени Меноше пред АртАкция: И мъжете, и жените трябва да плачат на екрана

Ще го видим в ролята на Петер фон Кант на CineLibri 2022.

Франциска Щайн


С „Петър фон Кант“ плодовитият френски режисьор Франсоа Озон отдава почит на едно от най-трайните си влияния, иконата на новото немско кино Райнер Вернер Фасбиндер. Това се случва близо 20 филма след първата адаптация на Озон по пиеса на Фасбиндер с ранния игрален филм „Дъждовни капки върху горещи скали” (2000).

Актьорът от „Стари момчета“ и „Гадни копилета“ се появява в различна от досегашните си роли – тази на властен, егоцентричен и самотен кинорежисьор. Ролята му наподобява живота на самия Фасбиндер, в чиито оригинална пиеса и филм героините са жени.

Можете да гледате „Петер фон Кант“ премиерно за България на 11 октомври от 19.30 часа в Топлоцентрала в рамките на фестивала „Синелибри“.

Дени Меноше разказва пред „АртАкция“ за Петер фон Кант, работата с Озон и харизматичността на Изабел Аджани.

 


Какво е отношението Ви към Франсоа Озон като режисьор? 

Впечатлен съм от Франсоа. Най-вече от това колко е умен и колко много знае за киното изобщо. Той също така е и много фин. Познаваме се отдавна, а „По Божията милост“, беше филм, който е много важен и за двамата, защото това беше актуална тема за Франция и мисля, че все още е.

Как стигнахте до това да имате доверие на Франсоа Озон за този филм?

Доверието беше най-важното от самото начало, още повече, че това е любовното писмо на Франсоа към Фасбиндер. Трябваше в него да се съберат две вселени – тази на Фасбиндер и тази на Озон.

Какво мислите за решението на Франсоа Озон да смени половете на героите и вместо жени те да бъдат мъже? 

Явно просто е искал да имат топки. (Смее се)

По какъв начин Франсоа ви представи този проект, как Ви го презентира? Как чухте за първи път за него?

Той ме подмами. Сподели с мен като с приятел „Хей, знаеш ли каква идея имам“. Даваше ми да чета от сценария повече и повече и така аз постепенно се закачих за този филм.

По какъв начин се чувствахте да снимате в толкова театрална форма. Времето на снимките съвпада и с периода на локдауна, вероятно е било много комфортно...

Беше много странно да снимаме в едно малко пространство, хронологично, наистина беше сякаш сме в пиеса. Никога не съм мислил за театралния аспект, защото липсваше публика. Във всеки случай за мен тази роля беше много интересна, защото сякаш повече съм бил срамежливото момче, което пуши пура отстрани.

Кой е Петер фон Кант за Вас? 

Той е егоцентричен възрастен мъж, готов да унижава хората, просто, защото е самотен.

Героят Ви не е ли препратка към самия Фасбиндер, който е бил доста противоречив в поведението си към своите актьори и близки?

Аз направих проучване за Фасбиндер и намерих документален филм, в който различни актьори, работили с него, говорят за него. Беше отвратително, той наистина е имал ужасно поведение. Мисля, че това не е начинът да накараш актьорите да бъдат по-добри. Ако ги мачкаш, те ще дадат много по-малко от себе си.

 


Как се чувствахте от факта, че една от оригиналните героини на Фасбиндер Хана Шигула участва във филма „Петер фон Кант“? 

Тя е невероятна, създава огромна мистика около себе си. Аз междувременно започнах да я наричам „мути“. Но беше изключително щастлива, когато на първата преспрожекция, хората са ръкопляскали, когато тя се появява на екрана. Тя не участваше във филма просто, за да изиграе ролята си, тя наистина участваше в целия процес, защото искаше да бъде част от него.

По какъв начин Петра фон Кант се различава от Петер фон Кант? 

Мисля, че героинята на Фасбиндер е много по-театрална и по-дистанцирана. Филмът е много по-бавен...наистина театрален. Франсоа искаше филмът да бъде реалистичен, да бъде жив и публиката да няма никаква дистанция с него. Също така стилът на Озон и на Фасбиндер са различни. Хората трябва да бъдат емоционални, независимо от какъв пол са. И мъжете, и жените трябва да плачат на екрана.

 


Също така във вашия филм има и повече хумор...

Така е, когато вървяхме по сценария добавяхме хумор на различни сцени, които иначе бяха много по-стриктни.

Познавахте ли Изабел Аджани от преди и какво е да играеш с нея?

Не, не я познавах, но ни се получи доста добре в този филм. Тя е като еднорог. Толкова е специална. Не бих я нарекъл дива, а по-скоро легенда. Като влезе в стаята, наистина излъчва невероятна харизма.

бюлетин

още интеракция