Mr. June - художникът, обсебен от една фигура

Срещаме се с Mr. June преди гостуването му в България.

Дейвид Луф, по-известен като Mr. June, започва да създава графити през 1985 г. През последните години той умело комбинира любовта си към типографското оформление, цветовете, добавянето на допълнително измерение и пътува по целия свят, за да прави стенописи в голям мащаб. По време на гостуването си в София, стрийт арт легендата ще преподава майсторски клас и ще изрисува една стена в централната част на града. 


Започвам с любимия си въпрос. Как бихте описали работата си в едно изречение?

Аз съм художник, обсебен съм от една фигура и рисувам абстрактни стенописи.

Когато създавате стенописи, търсите ли пространства, които да съотетстват на определена идея, която вече имате, или първо намирате пространството и се вдъхновявате от него?

Винаги реагирам на елементите на стената, която наричам още и платно. Ако това платно има прозорци или странна форма, реагирам спрямо тях. Това е моята отправна точка. Затова предпочитам да не скицирам преди да правя стенопис. Искам да бъда на място пред стената, за да мога да реагирам на нейните елементи - в това е и силата на моите стенописи, мисля. Смятам, че би било доста скучно да правя просто красиви картини и да ги поставям на произволни стени. Става дума за съгласуваност между стената и стенописа.

Кои са някои от любимите Ви художници?

Честно казано, вдъхновяват ме хора, които са запалени по работата си, независимо дали са готвачи или шахматисти, професионални спортисти. Ако някой се задълбочава в материята си, това ме вдъхновява. Не е просто - възхищавам се на този художник, харесвам този живописец - харесвам хора, които влагат себе си в това, което правят.

Преподавах в Академията по изкуствата преди известно време и винаги казвах на студентите си - ако наистина искате да успеете в това, с което се занимавате, трябва да сте чудак. Чудакът е човек, който 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата прави това, което обича да прави и наистина е вглъбен в него. В противен случай то е просто хоби. Ако наистина искате да сте успешни, трябва да сте винаги с материята си.

Какво Ви вдъхновява?

Един визуален артист се вдъхновява от всичко. Днес посетих една пещера и дори това ме вдъхнови. Музиката, архитектурата, готвенето - всички те са елементи, с които можеш да създадеш нещо.

Вдъхновявам се от всичко, което ме заобикаля. В природата виждате тези планини, дървета, цветове - вдъхновяват ме стотиците видове зелено. 

При платната ми обаче е съвсем различно. Работата ми с платна е като проучване. Всяко платно, което правя, е като глава от научно изследване - разглеждам границите, елементите на шестоъгълника - само и единствено на тази фигура. Открих я преди години и сега имам голям фетиш към нея. Всяко платно е експеримент за това какво мога да направя с шестоъгълника.

Какво прави шестоъгълника толкова специален? 

За мен това е най-силната фигура на света. Всичко започна с числата на Фибоначи. Запознати ли сте с тях?

Да, всъщност наскоро имахме материал по темата - става въпрос за Златното сечение, нали?

Точно така. Това е система, идваща от природата - цветята, листата. Когато ги изучавате, винаги стигате до числата на Фибоначи. Изследвам защо природата, дори подсъзнанието на човека, почти винаги работи с тази система. 

Първоначално исках да създам нова фигура, да направя нова форма, която никой досега не е виждал. Осъзнах, че това не е възможно. Тогава реших да намеря перфектната фигура и открих шестоъгълника. И можете да я видите в природата - звездите, бурите, химията, дори в изкуството. Исках да имам граници, в които да изследвам творчеството. Това едновременно улеснява и затруднява работата ми, защото всичките ми картини са шестоъгълници, но все още се уча какво мога да постигна с тази фигура. В картините ми няма емоции, те са просто изследване.

Опитвате ли се тогава да постигнете Златно сечение в работата си? 

С картините си не, но със стенописите си се опитвам.Това е другата причина да не скицирам. Защото така работя повече с лявата поливина на мозъка си - с подсъзнанието. Цял живот съм рисувал и рисувам, започнах с графити, когато бях на 13-15 години, сега съм на 50, така че се занимавам с това отдавна.  Следователно, когато правя стенописи, няма грешки, подсъзнанието взема връх и почти винаги създавам правилното нещо, това са елементите на Фибоначи - елементите в природата.

Смятате ли, че графитите са намерили място в съвременното изкуство? 

Не, все още не. През последните 20 години наблюдавахме улично изкуство, съвременно изкуство - това са съвсем различни неща. Аз все още правя графити, но също така правя и стенописи. Но ги възприемам като две напълно различни неща. Ако направя графит върху платно за галерия, за музей - не мисля, че ще се вписва. Графитите са за улиците - да напишеш името си на възможно най-много места и на възможно най-интересни или опасни места. Но уличното изкуство е съвсем различно.


Уличното изкуство е временно, но и много по-публично от други форми на изкуство. Не е нужно да влизаш в галерия или в друго подобно пространство, за да му се насладиш. Това е много специфичен начин за преживяване на изкуство. Как решихте да съсредоточите творческата си енергия в него и какво е Вашето преживяване като създател на такъв тип изкуство? 

При графитите знаеш, че е възможно още на следващия ден да го няма. При стенописите е различно. Аз не се определям като стенописец, не създавам градско изкуство, не създавам съвременно изкуство, правя публично изкуство. Ето защо не правя стенописи на вътрешни стени. Харесва ми да виждам реакциите на случайни хора, които се разхождат по улицата.

Това сигурно е свързано с опита ми с графитите, защото искаш да имаш възможно най-широка публика. Можеш да направиш стенопис някъде в планината, но няма да получиш внимание. При графитите обаче е много важно да поставиш името си, докато някои от стенописите си дори не подписвам. Това е една от най-големите разлики между графитите и публичното изкуство, второто не е свързано с егото.

Минавали ли сте покрай сграда, на която сте правили стенопис, но той е бил заменен или премахнат?

Да, правил съм много фестивали. В Бристол по време на Up Fest направих няколко големи стенописа, но те се подменят всяка година - една и съща стена се рисува от различен художник всяка година. Но това е нормално. В Берлин също имах голяма творба за музея Urban Nation, но в музея имаше някакви вътрешни промени и стенописът ми беше свален по-малко от година по-късно. Случват се такива неща. Същото като при графитите, това е част от красотата им - те са временни, не са вечни.

Какво бихте искали да научи българската публика от Вас? 

Хората често казват, че изкуството е генетично, че трябва да имаш талант и тем подобни, но аз мисля, че всеки може да рисува. Трябва да правиш това, което искаш да правиш. След лекцията ми ще видите, че всички промени, които съм правил в кариерата си, са били не заради пари или нещо друго, а по интуиция. Желание да се забавлявам повече или да предизвиквам себе си. Не трябва да се страхувате да предизвиквате себе си.

Как избрахте името Mr. June? 

Съвсем просто. Започнах да се занимавам с графити през 1984-85 г. и първото ми графити име беше June. Беше просто нещо, което звучеше готино на едно 13-годишно момче. Много хубава комбинация от букви, които могат да се изпишат бързо. Тогава дори не знаех, че това е месецът юни на английски. Mr. се появи по-късно, когато започнах да се занимавам със социални медии и разбрах, че с #June потъваш в милиони постове, така че трябваше да направя промяна.

бюлетин

още интеракция