Златното сечение: Числото на хармонията

Да, разбира се, че красотата е в очите на онзи, който ѝ се любува, но има и друга гледна точка - обективната. Идеята за златното сечение може и да изглежда сложна, но истината е, че то живее в природата около нас от край време и се крие в простичката същност на баланса и хармонията. Кога нещо ни изглежда хармонично? Защо едни произведения на изкуството и архитектурата ни действат по един начин, когато ги гледаме, а други ни оставят усещане за нещо не както трябва? Всичко това е въпрос на т.нар. “естетическа хармония”, а нейната есенция живее зад понятието “златно сечение”.

Златното сечение представлява ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То се отбелязва с гръцката буква Ф и има стойност приблизително равна на 1,618. С една дума - числото на хармонията, което може да бъде приложено във всички проявления на визуалното и да направи тези проявления с изящни и балансирани пропорции. Числото може да бъде изведено чрез спиралата на Фибоначи, която придоби особена популярност покрай хитовия роман на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”. В него авторът изгражда мистериозния си сюжет около Леонардо да Винчи, златното сечение и витрувианския човек. Витрувианският човек е скица на да Винчи, на която е изобразена гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Картината и текстът често са наричани Закон за пропорциите или Златното сечение.