Мирослава Кацарова: Джазът е и философия, и състояние на духа, и modus vivendi

Разговаряме с Мирослава Кацарова за джаза и лятото.

С нетърпение очакваме Plovdiv Jazz Summer - лятното издание на Plovdiv Jazz Fest. Фестивалът ще обхване началото и края на август, а събитията ще се състоят на две места. Между 03 и 05 август от 21:00 ч. в Лятно кино „Орфей“ в Пловдив ще видим концертите на три джаз дами: Мирослава Кацарова, Розалия де Соуза и Белослава. Втората част, от 26 до 28 август, ще се проведе в село Марково, където ще бъде и концертът на Теодосий Спасов. Срещаме се с Мирослава Кацарова, организатор на Plovdiv Jazz Summer, за да ни разкаже по подробно за фестивала и да поговорим за лятната музика и развитието на джаза у нас.

Диляна Флорентин

Какво ви мотивира да организирате лятно издание на Plovdiv Jazz Summer?

От 8 години нашата организация Blue M реализира ежегодно есенно издание на Plovdiv Jazz Fest. През тези години гостуваха някои от най-влиятелните и значими тук и сега световни джаз артисти, сред които Брад Мелдау трио, Крис Потър и Дейв Холанд, Авишай Коен, Дони Маккаслин, Джошуа Редман, Кърт Елинг, Антонио Санчес, Джейсън Моран, както и легендарните Джон Скофийлд, Дейв Уекъл, Ян Гарбарек, Майк Стърн и много други. Опитваме се да представим и най-новите български джаз проекти, а успоредно с това организираме Младежки джаз конкурс, изложби, литературни срещи и пр., за да подчертаем колко влиятелна е джаз културата и колко свързани помежду си са различните изкуства. Идеята ни за есенното издание е, че публиката идва на концертите ни, за да слуша музика ритуално: влизат в салона, отпускат се и се потопяват в един нов музикален свят на артистите на сцената. Общуването е много лично и на духовно ниво. Този модел ни е много ценен, защото въздига музиката до религия, до събитие, към което има възпитано уважение и благоговение.

В този смисъл, мотивът ни да реализираме и лятно издание на фестивала е свързан с огромното ни желание да развием цялостно концепцията ни за фестивал, който да е многолик по отношение на формите на общуване между публиките и между артисти и слушатели. Защото летните концерти създават различни предпоставки за изграждане на културна общност и разрастването ѝ. Летният ни фестивал дава възможност повече и различни хора да се заразят с любовта и интереса към импровизационната музика и към джаз естетиката, за която вярваме, че не е елитарно изкуство. Точно обратното – тя е разбираема, достъпна, но умна музика, която ще навлиза в културната среда все повече.

Първото ни издание е разпределено на два модула. От 3 до 5 август в Пловдив, Лятно кино „Орфей“, с три концерта на три дами, едната от които имам честта да съм аз с концерт на 3 август. На 4 август е Розалия де Соуза – бразилката, която взриви публиката ни с темпераментна боса нова още първото издание на фестивала през 2015 г. Третата дама е Белослава, която е сред любимките на нашата публика и която ще пее на 5 август.

Вторият модул е истинско предизвикателство за нас, защото ще бъде в село Марково – едно много романтично място в близост до Пловдив, където ще чуем групата на Теодосий Спасов на открито пред кметството на селото на 27 август, а достъпът до него ще е свободен. Другите два концерта ще са камерни: на 26 август на Димитър Льолев квартет „Родополоджи“ и на 28 август на Дани Белчева с Милен Кукошаров, Димитър Семов и Михаил Иванов. Те ще се проведат в една частна градина в село Марково, която е голяма приблизително колкото един не голям градски джаз клуб. Тъй че тези „тайни“ концерти ще са най-близо до естеството на джаза, защото ще създават така необходимата интимност и непринуденост между публика и артисти.

Летният джаз различава ли се от есенния джаз? Например, „In the Wee Small Hours на Франк Синатра е от любимите ми албуми за студените месеци, a  „Our Kind of Movement“ на Speedometer ми напомня на лятото. Кои са Вашите летни джаз песни/албуми? Какъв летен джаз ще чуем на Plovdiv Jazz Summer?

Да, много правилно е това усещане, че в програмата ни за лятното издание има повече музика производна на джаза, която си играе с жанровете и е значително по-комуникативна, мечтателна, безметежна. И в музиката на Белослава, и в тази на Розалия де Соуза има по малко поп, фънк, боса нова, както и в моите песни, които избрах да изпея заедно с Мирослав Турийски и Младен Димитров. А за втората част на лятното издание бих казала, че акцент е синтезът между българска традиционна и импровизационна джаз музика. Това се отнася за Теодосий Спасов и за Димитър Льолев, а Дани Белчева бих я отнесла отново към тази изказност, която е между жанровете – мелодични песни с хармонически език, отличителен за джаза.

Харесва ми Вашия музикален вкус и интуитивното Ви разделяне на джаз, който отива на настроенията ни през зимата и друг, който е саундтракът ни за лятото. Обичам много тази пиеса – „In the Wee Small Hours“, слушам я често в инструментална версия, интерпретирана от Брад Мелдау, тъй че това бих казала, че ми е сред любимата музика за моите зимни настроения плюс всички останали албуми на Мелдау, на Есбьорн Свенсон трио, на Джошуа Редман, на Касандра Уилсън и т.н. Имам и музика за сутрини и вечери също, но това е друго.

По отношение на летния ми плейлист имам един неизменен певец, който звучи лятото не рядко в двора ни или в колата и това е Майкъл Франкс, той е моят идеал за романтична, умна и непретенциозна музика едновременно. Такава вярвам, че трябва да е музиката, а и самият живот със своята трудно постижима лекота. Но поне през музиката се опитваме да правим живота си по-красив, особено в тези трудни, цинични времена, в които на мнозина не им е до изкуство.

 

Диляна Флорентин

Повишава ли се според Вас интересът на публиката към джаза благодарение на фестивалите, които се организират в страната?

Похвално е, че се правят толкова и все различни джаз фестивали в страната ни. Някои от тях наистина са на световно ниво, смея да твърдя, че Plovdiv Jazz Fest е сред тях. Харесвам много A to Jazz, със своята концепция на отворен многоаспектен фестивал, който лично за мен е социално събитие, освен музикално. Този тип фестивали някак доближават съвсем джаза до различни социални кръгове, някои от които изобщо не биха отишли иначе на джаз концерт. В този смисъл, отговорът ми е и да, и не. Защото ако има някакъв интерес към джаза, който нараства, то това се дължи на този тип отворени фестивали, а и факт е, че на обществени места все повече се слуша джаз. Тоест има едно разрастващо се явление като „интерес към джаза“, но на този етап то все още е твърде крехко и повърхностно. Всички, които имаме мисията да разпространяваме тази култура, знаем, че това е един дълъг, исторически процес на възпитание на подобаващо отношение към музиката, в случая към джаза.

В крайна сметка безплатните джаз събития са много добре посетени, но билети за стойностни джаз творци – и български, и световни много трудно се продават. Аз лично вярвам, че този процес изисква огромно постоянство и дълбока убеденост. Например, вторият модул на Plovdiv Jazz Summer е в село Марково, защото ние вярваме в децентрализацията на културата като средство за развитие. В манифеста на фестивала ни е идеята, че ако джазът в България по време на тоталитарния режим е бил символ на свободата, антикомунизма, демокрацията, то в наши дни този жанр е символ също така и на добрия вкус към изкуството и към живота изобщо. За нас джазът е и философия, и състояние на духа, и modus vivendi, затова да разпространяваме тази култура е мисия. А тя на този етап никак не е лесна. За да бъда докрай откровена, ще ви кажа, че работя за деня, в който за концерт на стойностна джаз музика билетите ще бъдат разпродадени бързо и предварително. Мисля, че това ще бъде най-яркият признак за реален културен растеж на обществото ни, от моята гледна точка.

Джазът съществува още от края на 19-ти век. Сред първите музиканти на жанра са Кинг Оливър - учителят на Луис Армстронг, разбира се самият Луиз Армстронг, Джеймс П. Джонсън и т.н. Но някои хора все още си представят тяхното звучене, когато си мислят за джаз, а музиката еволюира постоянно. Как звучи съвременният джаз? Какво взима той от джаза, който всички познаваме и как го променя?

Джазът такъв, какъвто е звучал в началото на миналия век в корабчетата по Мисисипи пази своето ретро очарование на музика, която е забавлявала слушателите си. Но още от средата на XX век започва еволюцията на джаза от забавна музика към музика за размишление. Разбира се, класиката в лицето на Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Дюк Елингтън, Били Холидей, Лестър Йънг и т.н.остава вечна, но събитията в джаза след това превръщат този жанр в интелигентна, провокативна и виртуозна проява на музиката. Имам предвид появата на бибопа, постбопа, хардбопа, сетне на фюжъна и още куул, латино, прогресив, фрий, фънк, world джаз и какво ли още не, та до наши дни. Всяка една от тези тенденции се свързва с личности, които допринасят безмерно за еволюцията на историята на този неспокоен, вечно променящ се стил. Всеки знае, че отличителните музикални характеристики на джаза са специфичният му хармонически език, белязан от блу тонове, суинг и импровизация. Това сякаш в повечето случаи остава неизменно през всички метаморфози, през които минава джазът в своята вековна вече история. В наши дни джазът има своите нови и различни лица, макар че още в началото на 90-те всички помним думите на Кийт Джарет, който казва, че със смъртта на Майлс Дейвис джазът безвъзвратно си е отишъл, или пък изявлението на този очарователен хашлак Франк Запа, който казва: „Джазът не е мъртъв, само взе да понамирисва малко.“ Думите на Запа имат различна трактовка и вероятно всеки може да открие в иронията му и различни послания, но едно е сигурно – джазът отдавна не е същият, какъвто е бил през XX век.

Може би заради това вече все по-често се говори за съвременна импровизационна музика и за синтез на изразни средства от джаза с други стилове/жанрове. Новите проявления на джаза са все така свободни и устойчиви на дефиниции. Тъкмо днес чух един фантастично странен албум на Domi & JD Beck, издаден от Blue Note съвсем наскоро, който е отвъд всичките ми представи за джаз, но е и джаз едновременно. Парадоксално, но ако го чуете, сигурно ще ме разберете.