Опознаваме Борислав Петров и проекта Jazzanitza

Jazzanitza превежда много характерните за българския фолклор неравноделни ритми на езика на съвременния джаз, следвайки утъпканите пътеки в музикалното наследство на фолклорни импровизатори като Иво Папазов, Петър Ралчев, Теодосий Спасов. Jazzanitza е дългогодишен авторски проект на Борислав Петров - барабанист и композитор. В него са взимали участие именити български музиканти като Антони Дончев, Владимир Кърпаров, Димитър Льолев, Людмил Крумов. Настоящият състав на групата включва  „младите лъвове“ на етно джаза Живко Василев и Борислав Илиев. В третия албум на Jazzanitza, наречен „Be-Bop-Hop-Trop“ Борислав Петров създава амалгама между българския инструментален фолклор и бибоп музиката, написвайки оригинални мелодии върху акордите на добре познати бибоп парчета. 

Как бихте описали музиката си на човек, който не е запознат с нея? 

Jazzanitza създава мост между джаза, неговата музикална форма, изразни средства и естетика, и българския инструментален фолклор. С други думи - един такъв джаз, на който ти се иска да рипнеш и да заиграеш хоро и ръченица като го чуеш. 

Какви са впечатленията Ви за развитието на джаз културата у нас? 

С доста бавни, но уверени стъпки, през последните две десетилетия джазът става все по-възприемана и търсена музика в България. Самата сцена се развива добре за мащабите на малка страна като нашата, създават се все повече авторски джаз проекти, има и усърдие от организатори на фестивали и събития, медии като БНР и Джаз ФМ да популяризират българските джаз артисти. За съжаление публиката ни е все още малобройна. Дори в големи градове като София, Варна, Пловдив, активните почитатели на тази музика, които имат интерес да я слушат на живо през годината, не са повече от няколкостотин. Разбира се, остава надеждата с течение на времето това да се промени. 

Кои са Вашите музикални и немузикални вдъхновения? 

Това е един въпрос, чийто отговор е много обемен по съдържание. Моите музикални влияния са толкова много и толкова разностранни, че е трудно да ги опиша и в няколко страници. Както обичам често да се шегувам сред приятели - слушам всичко от хеви метъл до кючеци. Но това в действителност е така. Вълнуват ме както всички течения на джаза, така и всички течения в българския фолклор, следя с вълнение развитието на ромската музика тук, музиката на Балканите изобщо, на арабския свят, северна и централна Африка, Латинска Америка; рок и метъл музиката са нещо, с което съм израстнал, а електронната музика е нещо, към което проявявам все повече активен интерес. 

Като немузикални влияния бих посочил просто живота във всичките му аспекти, с цялата негова пъстроцветност и динамика. Джазът винаги е рефлектирал времето и епохата, в която е създаван и е бил емоционално огледало на обществените, културните и политическите събития на деня. Мисля, че това до известна степен важи и за други музикални жанрове. Конкретно музиката на Jazzanitza винаги има своето вдъхновение от хора и събития, защото аз не мога да създавам музика просто като музика, самодостатъчна и някак във вакуум. Така в първия албум на Jazzanitza от 2016 г. всяка една композиция беше посветена на музикант от групата или на друг музикант, който ми е повлиял творчески, а и личностно. Имаше композиции за колегите ми Димитър Льолев и Людмил Крумов, за Теодосий Спасов, за Стоян Янкулов...все хора които са били формиращи за мен по някакъв начин. Разбира се имаше балада за дама, към която съм изпитвал любовни емоции (може ли да няма любов в една музика?).

Много от композиите в „Be-Bop-Hop-Trop“ пък са посветени на случки от живота ми, които са се запечатали в съзнанието ми и аз съм свързал с музиката. Например „Май ш тряя са сабуиш“, е за един мой чичо, който много години не ми вярваше, че се занимавам сериозно с музика, докато една вечер му „изтропах“ една ръченица с две вилици на масата по време на семейно събиране, той грейна от щастие и поиска да „играе ръченица на бос крак“!

Имате ли идеален слушател? 

Разбира се! Това е информираният слушател. Музиката е емоция и трябва да се преживява точно по този начин. Да „разбират“ музиката имат нужда само музикантите, защото трябва да знаят как е направена, за да могат да я пресъздадат. Слушателят има само един критерий за оценка - субективният, емоционалният. Въпреки това, когато един слушател се поинтересува малко повече от историята на дадена музика, от намерението, вложено в нея и от някои от причините, поради които тази музика звучи точно по този начин, започва да слуша с повече внимание, влага повече дълбочина и съответно - има възможността да изживее една още по-силна емоция! 

Какво може да очакваме от вас на A to Jazz фестивал и след това? 

На А to Jazz ще представим композиции от току що излезлия си албум „Be-Bop-Hop-Trop“. Това е жизнерадостна музика, която използва енергията и музикалното предизвикателство на бибоп жанра, впрягайки я в хороводното настроение на българската народна музика. Един бибоп концерт на мегдана, защо не!