Литературна среща на Стефан Иванов с Марсел Пруст

Поводът за срещата на поета и драматург Стефан Иванов с Пруст е участието му в „Бързи срещи“ на първите „Литературни срещи“ на 11 юни.

Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди секунди лилаво”, „Гинсбърг срещу Буковски публиката”, „Списъци”, „Навътре“. Превеждан английски, френски, немски, испански, гръцки, сръбски и други езици. Пише пиеси – някои, отличени с „Икар“, други поставяни чак в Ню Йорк. От 2003 г. е публикувал многобройни материали в множество медии.

Поводът за срещата на поета и драматург Стефан Иванов с Пруст е участието му в един от интересните формати на първите „Литературни срещи“ на 11 юни. Той е наречен „Бързи срещи“ и е точно както си го представяте – кратка и лична среща, само че в случая тя е с писател, учен или преводач, а също и има конкретна тема. Темата, която Стефан Иванов е избрал е „Под повърхността: Нуждата от диалог за паметта“ и само шест човека ще могат да го попитат, поговоря и да помислят с него върху нея. Другите участници са невробиологът Богомил Пешев, писателят и преводач Владимир Полеганов, хидробиологът Михаела Кирилова, химикът и учител Наско Стаменов, предприемачът в биотехнологичния сектор Спас Керимов и преводачът от китайски език Стефан Русинов.

Орлин Огнянов

Главната черта на характера ми? Дебелокора глава, инат, търпение, постоянство, наистина се опитвам да правя, каквото мога, при това дори не само за себе си.

Качеството, което желая да видя у един мъж? Спокойна грижа и щедрост, по-малко егоизъм, нарцисизъм и лицемерна амбиция и ако може – никаква агресия.

Качеството, което предпочитам у една жена? Желание за изслушване и разговор.

Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Че могат да ме изтърпят.

Главният ми недостатък? Трудно казвам „не“, втурвам се да правя дузина неща едновременно, пренебрегвал съм най-близките си хора за сметка на работа и съжалявам за това.

Любимо занимание? Да слушам музика, да се разхождам с часове в градове и сред природа, да гледам филми и картини, да мълча, да не спирам да чета книги. 

Мечтата ми за щастие? Да мога да съм сам и после да се върна към любимите си хора.

Какво би било най-голямото ми нещастие? Да нямам семейство, любим човек и приятели.

Какво бих искал да бъда? Патица. Невидим. Дърво.

В коя страна бих желал да живея? В България, във Фантазия от „Приказка без край“ на Михаел Енде, в Норвегия, във Франция.

Предпочитан от мен цвят? Сиво, черно, бяло, лилаво.

Любимо цвете? Хризантеми, здравец, сукуленти.

Предпочитана птица? Патица.

Любими автори в проза? Карл Уве Кнаусгор, автобиографичните книги на Вера Мутафчиева, Мишел Уелбек, Марсел Пруст. И много, много, много други. Не знам как бих се справил с каквото и да е без литературата, без семейството и без приятелите.

Любими поети? Трудно ми е да отговоря. Стотици са. От българските – Бодаков, Чолева, Рупчев, К. Павлов, Воев, Вапцаров, Далчев, Радоев, Геров. И още десетки. Не бих могъл да бъда себе си без тях. Би ми отнело разточително много място, за да съм изчерпателен.

Герои от романи? Бастиян Балтазар Букс от „Приказка без край“ на Михаел Енде.

Любими героини от романи? Орландо от „Орландо“ на Вирджиния Улф.

Предпочитани композитори? Бах и Пярт.

Любими художници? Франсис Бейкън. Всички от канона и музеите и много извън тях, десетки български, десетки съвременни от по света и у нас. Обожавам визуалните изкуства.

Моите герои в реалния живот? Майка ми, баща ми, любимият ми човек, Марин Бодаков, хората, които обичам и са ме обичали, приятелите ми и едно куче на име Арча.

Моите героини от историята? В момента първо се сещам за Екатерина Симидчиева и Вера Мутафчиева.

Любими имена? На близките ми – Янка, Любен, Борис, Анка, Верка, Петя, Марин и на всички приятели.

Какво мразя повече от всичко останало? Лъжата. Предателството. Липсата на уважение. Накърняването на достойнството.

Исторически образ, когото презирам най-силно? Не знам. Бих се опитал да го разбера и проумея изчерпателно и в дълбочина, за да го разбера и да стигна до помирение с него.

Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Мирът.

Реформата, която ценя най-много? Грижата за себе си, за близкия и за далечния.

Природната дарба, която бих искал да притежавам? Да мога да пея, да свиря, да рисувам.

Как бих искал да умра? Мирно и след доста време.

Сегашното състояние на духа ми? Спокойна нервност.

Грешки, които най-лесно бих простил? Почти всички.

Девиз? Всичко ще бъде наред. Никога не съм бил по-добре.

Яна Лозева

Представяме и стохотворение от Стефан Иванов

ако някой ви е важен 
кажете му го 
отидете му на гости 
но след уговорка и без взлом 
купете му шарени чорапи 
билет за концерт 
баничка айрян 
отидете на разходка и изложба 
прегърнете го 
обичайте го 
не злоупотребявайте 
с тези 
които никога нищо не искат за подарък 
с тези 
които най-малко сякаш се нуждаят от нещо 
те се случва да имат дупка в сърцето
и през нея често минават повече гарвани 
отколкото ангели 
помагайте им броят на ангелите да расте 
не изисква особени усилия
това естествено в случай 
че в живота ви има някой 
който се случва да ви е важен 
поне за момент 
повече отколкото сте си важни 
самите
вие

бюлетин

още интеракция