Нели Димитрова: Най-трудно при писането на сценарий е да не знаеш какво искаш да разкажеш

Повод за разговора е тазгодишното издание на Huawei Smartphone Film Festival, в който Нели Димитрова е жури.

Нели Димитрова е сценарист, преподавател, а за наше удоволствие - жури в Huawei Smartphone Film Festival за късометражни филми, заснети с Huawei P50 Pro. Тя е сценарист на сериалите „Връзки“, „Домашен арест“, „Хотел България“, „Порталът“. Един от любимите романи на читателитие „Възвишение“ оживява на голям екран благодарение на нейната адаптациия, а през последните две години „Петя на моята Петя“ и „Голата истина за група Жигули“, на които Нели е сценарист, се радват на огромен зрителски интерес. Разговаряме за писане, кино, темите, които вълнуват пишещите, как най-добре се разказва една история и още. 

Кои са темите, които вълнуват участниците в тазгодишното издание на Huawei Smartphone Film Festival?

Предполагам, че същите, които са вълнували участниците и миналата година. Могат да се изброят дузина, но по своята същност те се свеждат до една – ЛЮБОВТА. Вариациите на въпроси около любовта са безброй, но отличителните тази година са: Има ли кой да ни обича? Има ли кого да обичаме? Може ли да живеем без любов? Защо ни е страх от любовта? Защо съсипваме любовта? Универсална истина е, че колкото хора на планетата – толкова и интерпретациите по темата. Затова съм безкрайно любопитна за крайния резултат. 

Кои са основните стъпки в превръщането на трийтмънт в завършен сценарий?

Предложенията, които получихме, не бяха точно завършени трийтмънти, затова се наложи да работим с някои от финалистите и по доизграждане на персонажите, тяхната мотивация и по изчистване на конфликта. Все неща, които би трябвало да са направени в един професионален трийтмънт. А иначе от трийтмънт към сценарий има една важна стъпка – написването на възможно най-добрия диалог! Средата, действията, детайлите – могат да се променят и на самия снимачен терен, но диалогът… Може да те провали зверски или да изстреля нагоре иначе семпъл сюжет. 

Какви са разликите между писането на сценарий за късометражен и за пълнометражен филм? Предизвикателство ли е късата форма? 

Формалната разлика предполага, че ще отнеме по-малко време. Но не винаги е така. Дори, в някои случаи, късометражната форма е и по-трудна. Особено за начинаещи. Проблемът при тях е, че винаги искат за 10-15 минути да разкажат за всички проблеми на света. На това уча и моите студенти – да намират фокуса, който ще направи техния филм уникален и отличим от всички останали. Да, но това се отнася с пълна сила и за пълнометражните филми, така че – няма разлика. Ако знаеш какво искаш да разкажеш, ще стане лесно и за 12 минутен филм, и за 120 минутен, и за 120 епизода на сериал.



В последните две години ми се случи така, че направих два сценария за късометражни филми. И двата спечелиха субсидии (от БНТ и НФЦ), единият вече е в постпродукция. „Четири достоверни истории за една абсурдна вечер“ с режисьор Георги Димитров и „Тeст“ – интерпретация по едноименната пиеса на Елин Рахнев, с режисьор Христо Шопов. И за двата проекта получих покана от режисьорите, идеята беше тяхна, така че, да, приех го като лично предизвикателство, но не заради формата, а заради историите. При мен винаги е заради съдържанието!

Наблюдавате ли някаква обединяваща нишка сред всички текстове, които прочетохте?

Може би БЯГСТВОТО ОТ РЕАЛНОСТТА. Било през въображение или мистичен елемент, но се среща често. Хубавото е, че това бягство е с цел персонажът на научи урока си и да се завърне променен в своя свят. 

Какво отличи кандидатурите на финалистите и какво най-силно Ви впечатли? Споделяхте ли едно и също мнение с останалите членове на журито?

Аз винаги ще предпочета един сюжет, който може да се идентифицира и да завладее емоциите на повече хора. Нещо константно като човешка проблематика и оригинално като авторски подход. Това търсих. Мисля, че 5-те финални проекта имат такъв потенциал. 

За повечето текстове бяхме единодушни и категорични с колегите, че на този трябва да му се даде шанс или че e прекалено далеч от готовност да види бял свят. Имаше и полемични предложения, но в крайна сметка – имаме финалисти. 

Колко дълъг е пътят от страницата до големия екран? Кои са най-големите трудности при писането на сценарий?

В България, ако имаш късмет, ще видиш сценария си на екран след 4-5 години от началото. Не знам защо не става по-лесно, особено за автори, които вече са с доказани качества. Системата на финансиране е с много порочни елементи. Все още има изкуствено създавани конфликти по отношение на фестивално и зрителско кино. Още решенията са в ръцете на 8-9 души комисия със субективни критерии. Няма държавна стратегия за развитие на българското кино. Затова всички оцеляваме на магия и с късмет. Ако кандидатстваш в година, в която членовете на комисията предпочитат истории като твоята, може и да получиш финансиране, ако не – ще чакаш. Или ще се откажеш. Което е най-тъжното, защото много талантливи хора вече го направиха. 

А най-голямата трудност при писането на един сценарий е да не знаеш точно какво искаш да разкажеш. Всичко друго е въпрос на опит и професионализъм. Драматургия се учи!

Какви съвети давате на финалистите относно сценарииите им и кое според вас е най-ключовото в този етап на работа?

Опитвам се да бъда много конкретна в бележките си, защото няма никакво време и защото целта не е да обучавам. На студентите си давам да грешат повече пъти. А най-важното на този етап от съвместната ни работа с финалистите е, да ни се доверят. 

Бихте ли споделили късометражни филми, които са Ви направили силно впечатление и които биха послужили за вдъхновение на занимаващите се с кино?

Аз съм страшен фен на полисюжетните филми, които по едни или друг начин са съставени от няколко късометражни. Мои фаворити са: „Диви истории“ (Wild Tales) от 2014; поредицата „Париж, обичам те“ (Paris, Je T’ Aime) от 2006, „Ню Йорк, обичам те“ (New York, I Love You) от 2008 и подобни. 
Всеки трябва сам да търси своето вдъхновение, не става по препоръки, така си мисля.

Какво предстои за Вас в професионален план и какво да очакваме след пожъналите невероятен успех филми „Голата истина за група “Жигули" и „Петя на моята Петя”?

Надявам се, още по-добри филми. Сега конкретно чакам резултати за един сценарий, който вече спечели субсидия за развитие, но за да види бял свят, трябва да бъде оценен още веднъж. Той е със заглавие „Жени извън употреба“ и е съставен от четири отделни сюжета, преплетени по забавен начин. Този проект си го мисля и ме вълнува от доста години, сигурно повече от 10, но по някаква причина все отлагах да напиша и една сцена. Докато в един момент, през 2019, не седнах и не го написах за две седмици. Ако се случи, отново ще работим с режисьора Александър Косев. Всичко останало, още е тайна. 

бюлетин

още интеракция