Ексклузивна среща със Синтия Никсън и Кристин Барански от сериала „Позлатената епоха” по HBO GO

Синтия Никсън и Кристин Барански са две от най-впечатляващите жени в Холивуд, изиграли емблематични героини, преборили се със стереотипи и предизвикателства. 

Синтия Никсън е родена на 9 април 1966 г. в Ню Йорк, единствено дете на журналист и актриса. Носителка на “Грами”, “Тони” и “Еми”, с пет номинации за “Златен глобус”. Талантлива актриса както на екрана, така и на сцената, най-известната й роля е тази на Миранда Хобс от “Сексът и градът”, както и чисто новото продължение “Просто ей така”, в което Синтия и режисира. 

Кристин Барански ще навърши 70 години през май, а начинът, по който говори и се движи отдавна са се превърнали в нейна запазена марка.  Тя дебютира на Бродуей през 1980 година, а четири години по-късно печели награда “Тони”. Първата й голяма роля в телевизията е в сериала “Сибил” със Сибил Шепърд, а самата тя има награда “Еми” за ролята както и 15 номинации след това. 

Синтия Никсън и Кристин Барански са звездите в новия сериал на HBO “Позлатената епоха” от създателя на “Имението Даунтън” – Джулиан Фелоуз. Те са в ролите на сестрите Ада и Агнес. Агнес е по-строга и резервирана, докато Ада е по-емоционална и не се притеснява да показва любов, особено към кучето си Пъмпкин. Двете живеят в американската позлатена епоха – период в края на 19-ти век, включващ икономически промени и конфликт между старите методи и новите начини за правене на пари. 

Аз съм огромен фен на Агнес, тя има едновременно остър език и класа! Разкажи ми малко повече за това как я създаде ти. 

Кристин: Много съм щастлива, че харесваш Агнес. Аз постепенно се влюбих в нея. До края на сезона става ясно защо е права да се страхува от този нов свят, който нахлува. Идеята й за това накъде се е насочило развитието на човечеството, я изпълва с ужас. А щом е създадена от Джулиан Фелоуз, се очаква едно забавно сухо остроумие, което е толкова естествено. Тя е много интелигентна, имала е труден живот, напуснала е дома си, омъжила се е за пари за човек, когото не е обичала. Жените по онова време е трябвало да правят сериозни компромиси със себе си и особено с личното си щастие, само за да могат да имат добро финансово състояние. Нека не казвам пари, а сигурност в живота и обществото, в което тя е свикнала да бъде. Наистина започнах да уважавам и харесвам тази героиня.