Мила Лозанова: Рисуването е в мен по наследство
София става все по-красива с нова изрисувана стена в любим градски район.
Софийската есен става още по-красива с новото градско изкуство, разположено на един от най-емблематични софийски ъгли – този между улиците "Гурко“ и "Георги Раковски“. Мила Лозанова е илюстраторът, на чийто талант дължим цветната пауза Art for Air в ежедневието ни. С докторска степен по приложни изкуства и изкуствознание, илюстраторът и постер артист се впуска в тази вълнуваща градска арт колаборация с Филип Морис България.
Фотограф: Даниел Леков
Каква е разликата в рисуването за различни мащаби и кое е общото между илюстрацията за книга и изрисуването на цяла стена?
В интерес на истината аз за първи път вдигам мащаба толкова, не съм правила нищо по-голямо от 70х100. В процеса няма разлика, разликата идва от ефекта и категоричността на големия формат. Аз бях поразена от това как действат цветовете и формите от моята илюстрация в голям формат.
Какво виждате през Вашия прозорец през зимните сутрини?
Кубетата на Александър Невски, покривите на къщите, Заснежената Витоша, сивото одеяло но София.
Съществува ли гледка, момент, любима улица, която бихте искали да носите завинаги в сърцето си?
Моята улица, тази на която съм израснала, както и моят баща - ул. Вишнева. Аз нося тази картина в сърцето, заедно с аромата на пролетта, когато цъфтят вишните, черешите и джанките.
Как Ви откри рисуването? Страхувахте ли се да излезете от белия лист?
Рисуването е в мен по наследство, страхувам се да изляза от двуизмерното, но не и от белотата – това е любимата ми естетика.
Как избрахте цветовата гама, темата и елементите, които са част от мюръла?
Палитрата е вдъхновена от бранда и мисля, че стои много добре на моя рисунък, елементите пък са вдъхновени от настроението и многообразието на Женския пазар и централния район на града.
Къде живее любовта?
В положителните, щедри същества.
Рисувайки, разказвате история за приемането на всеки такъв, какъвто е. А така ли е в действителността?
Така е, що се отнася до мен. Надявам се мюрълът да действа като рутер на приемането и толерантността.
Как избрахте мястото, на което да направите мюръла?
То е знаково за София, близо до Народния театър и Кристал, отвъд Дондуков е Женският пазар - моята муза.
Работата на кои Ваши български колеги трябва да следим?
Люба Халева, Кирил Златков, Калина Мухова, Розалия Булкова, Мира Мирославова, Зоран Мице, Ива Димитрова, момчетата от Citywise.
Колко голяма е отговорността Ваше произведение да е част от любимия град?
Аз съм вложила най-откровено моята положителна енергия в тази картина, надявам се градът да я приеме.
Ако можехте да го озвучите, каква музика бихте избрали?
Мюрълът звучи така:
Рисуването ли Ви спасява?
Да, много ми помага, медитирам докато рисувам.
Представете си, че имате възможността да нарисувате която и да е стена по света. Коя бихте избрали?
Още неоткрита от мен стена, която гледа към морето.
За какво мечтаете?
За скромно, осъзнато, зелено съществуване.
бюлетин
още интеракция
-
Вила Велис: Когато виното и изкуството вървят ръка за ръка
-
Даниеле Лукети: Филмът се ражда от срещата с добрия разказ, той може да е в книга или в живия живот
Даниеле Лукети беше специален гост на кино-литературния фестивал Синелибри и с филма му „Д...
-
„Кралската игра“ напомня за унгарската съпротива през 1956-а
Интервю с унгарския режисьор Барнабаш Тот