Storytel Book Club

В рубриката ни Storytel Book Club се срещаме с различни артисти, обединени от една обща страст - изживяването на добри истории. Днес ни гостува Коста Каракашян - режисьор, хореограф и танцов артист, завършил “Танц” в Колумбийския университет в Ню Йорк. Ще разберем кои са любимите му аудио книги, в кои моменти посяга към слушалките и още кои са темите, които силно го вълнуват. 

Коста, привет!

Много съм щастлива, че се съгласи да си поговориш с нас относно добрите истории и това как те буквално оживяват в нашите умове докато ги слушаме. Това се случва в Storytel, където изживяваме магията на гласовете и истински добрите истории. 

Знам, че си голям почитател на този формат, на четенето и изживяването на книгите и литературата. Спомняш ли си кой беше моментът, в който посегна за пръв път към аудио книгите и как реши се запознаеш с този формат?

Много добре си спомням първия път, когато реших да дам шанс на аудио книгите. Преди това бях голям традиционалист и смятах, че нещата трябва да са на хартия, но успях да се пречупя малко и да пробвам да чета по-дълги произведения на телефона. С аудио книгите започнах преди големия локдаун, докато учех в Солун, където завършвах магистратура. Тъкмо се бях преместил там и минавах през супер емоционална раздяла. Бях в нов град и по цял ден скитах из Солун, не можех да си намеря място. Казах си, че така и така вървя по цял ден из улиците, нека поне направя нещо полезно, вместо просто да страдам. (смее се) Тогава попаднах на Storytel и на аудио книгите. Имах голям списък със заглавия, които все отлагах да прочета, но за мое щастие веднага намерих повечето от тях като аудио книги. Спомням си, че започнах с Ален де Ботон и The School of Life. Видях, че там се съдържа една огромна част от важните неща в живота. Много се говори за това как да правим повече секс, как да сме по-удовлетворени във връзките си. Книгите му са толкова яки и доста философски. Това са книги, които са изключително подходящи за слушане, докато ходиш по улиците на града и рефлектираш върху нещата. Тогава много ми помогнаха да се справя с тази раздяла. 

Имаме интересна гледна точка. Аудио книгите като начин, чрез който да се справим с тези раздели, с които така или иначе всички трябва да се преборим в един момент. Тъкмо за тази поредица исках да поговорим, защото книгите, които спомена, са на много сериозни теми. Силно обърнати са към нашата личност, към вътрешния ни свят,  дори едно от заглавията, ако не бъркам, е How to Change The World. Може би, поне аз така си представям, за подобен тип книги се изисква малко по-медитативно състояние, човек да бъде концентриран върху себе си… вероятно легнал на дивана вкъщи… но ето, че ти казваш, че тази литература добре се комбинира с разхождане из улиците. 

Абсолютно. Интересното е, че тези книги са написани и разказани по един много достъпен и убедителен начин. Буквално все едно събеседник с малко повече опит ти споделя някакви идеи в ухото и може да си навсякъде с него. Много често ги слушам и докато пътувам или когато минавам проверка на някое летище и непрекъснато чувствам, че с такъв тип аудио книги дори това време мога да го оползотворя и да науча нещо ново за себе си. 

Това е страхотно! По този начин си имал един човек… въображаем партньор, който се разхожда с теб по улиците и изцяло променя ума и нагласата ти. Едно от заглавията, които си посочил, е книга, любима на целия ни екип и тя е “Не казвай на мама” на Николай Йорданов. Много е любопитно за хората, които може би не знаят, че в аудио книгата историята достига до читателите и слушателите чрез гласовете на няколко много любими за всички нас личности. Сред тях са Прея, Ваня Щерева, Бойко Кръстанов, Севар Иванов. Интересно е да ни разкажеш малко повече за опита и личното ти изживяване. Как всяка различна история мина през теб чрез различните гласове на тези хора и в един момент не става ли малко фанатично да ги чуваш всички тях в главата си?  

“Не казвай на мама” е много специална и ценна книга за мен. Мога да разкажа доста неща от кухнята. С Николай Йорданов работихме заедно още от началото, когато за него това не беше просто текст, а мултимедийно преживяване. Една история, която е толкова силна, че може да бъде разказана чрез всички сетива. С Николай работихме по танцовата адаптация на книгата, която е много тясно свързана и с аудио версията. За представянето на книгата създадохме късометражен танцов филм, в който всеки от героите е обживян от различен танцьор и за нашата звукова среда използвахме точно гласовете на актьорите, които ти спомена. Тогава още не беше записана финалната версия на аудио книгата и имаше моменти, в които работехме колаборативно и търсехме кой е най-добрият начин някои от емоциите да бъдат хем разказани с гласовете, хем изтанцувани. Имаше период на нагласяне, но всъщност това разнообразие на гледни точки е изключително важно за книгата. Виждаме, че хората в нея са много различни, но историите им са преплетени, независимо къде сме по света. Емоциите и вълненията на хора като мен, които са възприемани за различни от обществото, всъщност са универсални, вълнуват ни едни и същи неща.

Все пак си говорим за изживяването при слушането. Докато четеш на хартия от кой тип хора си? Някои читатели чуват текста с гласа си, други само си представят визуално. Аз например мисля, че по-скоро виждам, отколкото чувам себе си. Как четеш книги на хартия и когато започнеш да слушаш дали просто чуваш гласа или успяваш да си представиш диалога и героите? Работиш с музика, тяло, движение. Как минава през теб различното изживяване при двата типа четене?

Много зависи. Тренирал съм се, когато чета на хартия, да чета много бързо и минавам през редовете диагонално. Информацията доста бързо минава през очите ми и по принцип много често, когато просто искам да науча нещо, предпочитам аз да чета, отколкото да слушам или да гледам.

С аудио книгите уникалното е, че там има още едно изразно средство. Информацията може да бъде обживяна. Има книги, които за мен са по-подходящи в аудио формат, както и такива, които предпочитам на хартия. Зависи от това дали ми се иска някой друг да ми даде приключението и аз да съм слушател и да се вдъхновя от него или имам нужда от повече свобода моята фантазия да проработи и тогава предпочитам хартията, а когато искам едно силно преживявания, пробвам аудио книгата.

Ти как избираш книгите, които слушаш? Каза, че за теб е различно коя книга искаш да изживееш сам и коя искаш да ти бъде разказана от някого другиго. Има ли такива, които не би чул и държиш да прочетеш на хартия и обратно - такива, които държиш да ти бъдат разказани?

С аудио книгите искам да давам шанс на заглавията, които съм чувал и са ми интересни, но по-скоро не са ми най-горе в списъка, че да изляза, да купя конкретната книга на хартия и да започна да чета само нея. Аудио книгите са малко по-достъпни да пробваш и чуеш нещо ново, да видиш дали ти е интересно и ако не, да намериш друга книга. Някой път с физическите копия има моногамна връзка и си казваш: “Ооо, купих си тази книга, трябва да я прочета, не мога да й изневеря с друга книга” и тогава е малко по-трудно.

Прави ми хубаво впечатление, че в Storytel има и книги за личностно развитие, които са класика в жанра. Например The Velvet Rage: Overcoming the Pain of Growing Up Gay in a Straight Man's World. Една монументална книга за мъже от ЛГБТ общността, илюстрираща много добре проблемите, с които всички ние сме се сблъсквали и може би не знаем как точно са повлияли на психологията ни. Спомням си, че когато за първи път я четох, ми отключи толкова много неща, които съм си мислел, че за мен самия не са окей и така проумяваш, че не си сам в това преживяване. Имам тази книга и на хартия и цялата е подчертана с различни химикали. Съдържа толкова ценна информация. Понякога се връщам към нея и в аудио вариант, когато знам, че конкретна глава ще ми бъде полезна в даден момент и по този начин усещам, че някой събеседник ми помага, което е по-различно отколкото когато ти самия я четеш активно и взимаш информацията.

Разбира се. Като човек, който много обича киното, си мисля, че има нещо много филмово в това да вървиш по улицата и да чуваш гласа на прекрасен актьор, който фактически не говори в ушите тим а в ума и съзнанието ти. Изцяло превзема вътрешния ти свят. Този глас се превръща в твой събеседник и разказвач за деня. Мисля си, че това ни кара да се чувстваме по-малко сами, не е ли така?

Абсолютно. Това е както когато режисирам танцовите филми, където много често можем да сменим музиката, върху която танцьорът танцува и по този начин се променя цялото усещане за сцената. Когато сме сами по улицата, книгата или музиката, които слушаме, могат да променят нашето настроение. Правя това с големи звукоизолиращи слушалки, което може би не е най-безопасното нещо на света (смее се).

Но е много магическо да си по улиците и да знаеш, че около теб има шум, който ти въобще не чуваш, а имаш само един глас в ухото и препоръчвам на всеки да пробва поне веднъж някъде на безопасно място.

Не правете това на шумни кръстовища и внимавайте, когато пресичате.

Ще ми се днешният ден да отиде в такава посока, че просто да си сложа слушалките и да се разхождам, слушайки някоя книга, която обичам, за да може тя да се превърне в мой партньор и приятел за деня. Искам да те попитам… предстои ни дългоочакван сезон, който е лятото. Ако имаш достатъчно време да се разходиш, по улиците на кой град би искал да го направиш, на кой плаж би искал да си и в компанията на какъв тип книга? 

Сега през лятото ми предстои една дългоочаквана почивка в Лимнос, Гърция. Принципно имам голям проблем с почивките. Моят партньор ми каза, че след 2 години без почивка, е време истински да отделя време за бягство, така че когато отидем там, съм си подготвил много книги, но ще видим коя ще вземе вниманието ми първа. 

Прекрасно. Пожелаваме ти да слушаш наистина много вълшебни и хубави книги и може би есента, когато се завърнеш да ни разкажеш за залезите и книгите.

С удоволствие.