Кан-ското завръщане на Ларс Фон Триер и изненадите от Тери Гилиъм

Двамата режисьори отново ще радват Кан с присъствието си, а скандали, сигурни сме, няма да липсват.

Датският режисьор Ларс Фон Триер се завръща в Кан за първи път след седем години с последния си  дългоочакван филм "The House that Jack built”. А на колегата му Тери Гилиам се пада честта да закрие филмовото събитие с "The Man Who Killed Don Quixote”, сниман цели 20 години. Директорът на фестивала Тиери Фремо признава, че доста време е обсъждал с колегите си дали да разрешат на Ларс Фон Триер да попадне отново в Кан след като си извоюва статут на персона нон грата. Той не се е появявал в публичното пространство, откакто през 2011 година по време на представянето на филма си "Меланхолия” в Кан предизвика неодобрение с неуместните си шеги с евреите и коментарите си, че "разбира Хитлер”. 

Завръщането на ексцентричния режисьор, който ще стане на 62 години след броени дни, се дължи именно на новия му филм с участието на звездите Мат Дилън, Бруно Ганц, внучката на Елвис Пресли - Райли Кийоу и Ума Търман. Като режисьор Ларс Фон Триер отдавна си е спечелил слава на провокатор с ленти като "Антихрист”,"Нимфоманка”, "Догвил”, "Танцьорка в мрака” и много други. На снимачната площадка на “The House that Jack built” Ларс Фон Триер допусна журналисти за първи път от години и за щастие аз съм един от тях. Тайната локация на снимките e в Северна Швеция, където сред снега и студа, екипът на филма е построил декора. Действието се развива във Вашингтон през 70-те години, но режисьорът е известен с фобията си да пътува далече, така че всичко се заснема на европейска земя. Сюжетът е разделен на пет сегмента и покрива период от 12 години, в които проследяваме развитието на Джак Изкормвача през неговата гледна точка и ставаме свидетели на "изкуството”, което създава. Мат Дилън е самият Джак, а познатият ни от "Крахът на Третия Райх” - Бруно Ганц е Върдж – фигура, на която убиецът се изповядва.

Ларс подхвърля съвсем невинно, че Ганц е играл Хитлер, но две от продуцентките на филма веднага се намесват с репликата "нека спрем тази тема сега.” Имаме шанс да наблюдаваме как режисьорът снима сцена с Мат Дилън и Ума Търман, които провеждат диалаога си в мини ван. Това е едва вторият им снимачен ден. След края на сцената екипът се събира в същата стая с журналистите и разказват подробности, които могат да издадат до този момент. 

"Нямам никаква идея какво точно ще направя накрая, но тук има двама актьори, които ще помогнат на публиката да разбере скритото значение на филма,” признава веднага създателят на историята.

А защо Ларс избира да направи филм за сериен убиец? "Моят опит показва, че жените харесват серийни убийци или по-скоро това е начин да излъжа хората да отидат на кино. Последният път, когато се опитах да направя това беше с "Оскар”-ите и да вкарам филма си "Танцьорка в мрака” като мюзикъл. И копелетата казаха, че това не е мюзикъл! "Как така, танцуват като луди”! разказва той.

Преди няколко месеца Бьорк, която изпълняваше главната роля във филма, сподели пред пресата за неприятно преживяване по темата сексуален тормоз с "датски режисьор”, с който е работила. Не го назова по име, но за много хора стана ясно, че говори за Фон Триер и все още тече разследване по темата. На друго събитие, на което присъствах преди две години, носителката на "Оскар” Никол Кидман обяви пред многобройна публика, че не би работила отново с Ларс след опита ѝ в "Догвил”. За сметка на това обаче Ума Търман, която е пред мен в този момент, споделя друго. "Когато работих с Ларс предишния път, страшно много се забавлявах!” разказва актрисата. "Не съм го разочаровала явно достатъчно, мусеше се и мрънкаше, но аз се постарах. За мен беше невероятно да работя с него в предизвикателната роля в "Нимфоманка” и се зарадвах, че ми изпрати сценария и този път. Прочетох го и си казах добре, започваме! Ларс е невероятен режисьор за актьорите си, чувствителен и нежен е! Не мога да го сравня с Куентин Тарантино, например, прекалено различни са! И двамата сте инати и двамата можете да пишете истории,” обръща се Ума към Ларс.

"Но аз съм мил!” добавя шеговито той. "Мил си”, потвърждава тя.“

"Ларс прави филми като никой друг, каквито не сме виждали преди”, добавя и Мат Дилън.

"Работим заедно само от няколко дни, но на мен много ми харесва преживяването. А и Ларс ми каза, че носи пълна отговорност за всичко. Чак докато бяхме двамата с Ума в колата ми стана ясно какво точно ще покажем с тази сцена. Много тъмна история е.” Още по време на пресконференцията първото, което забелязваш в режисьора е, че и двете му ръце треперят докато говори.

"Не съм се завърнал към старите си навици,” обяснява той. “Само частично. Пия, но се опитвам да не го правя толкова често. Не съм попадал скоро на наркотици.” 

“The Man Who Killed Don Quixote” на Тери Гилиъм е също със звезден актьорски състав – Джонатан Прайс, Адам Драйвър и Стелан Скарсгард, но филмът си извоюва рекордно място като най-проблемната продукция, снимана в историята на киното. Включително и малко преди да бъде включен в селекцията на Кан, Тери Гилиъм и бившият продуцент на филма Паоло Бранко бяха забъркани в съдебен спор. Филмът разказва историята на изгубил ума си старец, който е убеден, че е Дон Кихот и взима специалиста по реклама Тоби за своя верен оръженосец Санчо Панса. Двамата поемат на странно пътешествие, скачайки във времето. Постепенно и Тоби е погълнат от илюзорния свят и е неспособен да разграничи фантазията от реалността. 

София е мястото на срещата ми с един човек, който наистина е гениален в това, което прави. Режисьорът Тери Гилиъм е много усмихнат, когато започваме интервюто си, противно на слуховете за ексцентричност и странно поведение с журналистите. Терънс Ванс Гилиъм е роден през 1940 година в Минесота. Известен с невероятно визуалните филми, той набира слава първо със скечовете на "Монти Пайтън”, а след това и като режисьор. Сред най-големите му филми са "Бразилия”, "Кралят на рибарите”, "Приключенията на Барон Мюнхаузен”,"Страх и омраза в Лас Вегас”, "12 маймуни”, "Сделката на доктор Парнасъс”. Питам го дали е вярно, че прякорът му е Капитан Хаос и защо е такъв?

"Дойде от един документален филм, който правихме за продукцията на Дон Кихот или по-точно как не успяхме да го направим. Тогава асистент-режисьорът ме нарече Капитан Хаос и някак си се запази. Мисля че той имаше трудности да приеме идеите ми, защото, когато правя филм, планирам всичко много внимателно, но когато започна работа, нещата се променят. Това е начин всичко да е истинско  и когато изненадаш екипа, ги събужда рязко. И обичам да правя разни неща тук и там.”

Да ги държи под напрежение малко?

"Да, а това действа и на мен така, защото когато правиш филми, всичко става механично в един момент и когато стане по-странно, това те кара да си играеш повече.”

Какво си спомня за първите си стъпки в правенето на филми и защо се е захванал с това?

"Израснах в Лос Анджелис и Холивуд беше ей там и винаги съм искал да бъда режисьор, но не знаех как да попадна там. Не съм много добър в това да се изкачвам бавно по стълбичката, не съм могъл да нося кафета, обикновено съм обратното – стигам до върха и после слизам надолу. Беше много интересен занаят за мен и винаги в живота съм бил на принципа да влизам там, където се отвори вратата за мен. Първо беше правенето на списания, после рисунки, което доведе до анимация, което доведе до "Монти Пайтън”. "Монти Пайтън” стана достатъчно успешен и успяхме да направим филм. И двамата с Тери Джоунс си казахме, който се казва Тери, ще бъде режисьор. Другите се съгласиха и ние станахме режисьори ей така.” 

Работил е заедно с жена си Маги по много филми, но как се запознават двамата с нея?

"Тя беше гримьорка в "Монти Пайтън”. Гримьорките винаги са най-хубавите момичета.”

Било ли любов от пръв поглед?

"Беше страст от пръв поглед! Маги беше тази, която ме задържа накрая, аз не исках да се женя, не исках нищо такова, но тя ме придърпа. Страхотна е!”

Питам го дали има ситуация по света, която според него може да вдъхнови хубава филмова история?

"Да направим комедия за Ислямска държава?” Комедия? Наистина ли, реагирам аз.

"Виждаш ли? Каквото и да направиш е много трудно, много малко неща могат вече да се контролират и е трудно да знаеш какво да избереш и с какво можеш да се шегуваш. Хората се страхуват да се шегуват с много неща сега, мен не ме е страх. Хората на Запад, дори в Америка ги е страх да кажат каквото и да било, защото някой може да се обиди. Няма правило, което да казва, че не можеш да обидиш някого! Да, този човек след това може да те удари в лицето. Но толкова хора искат да се почувстват обидени, за да бъдат жертви. Това е най-важното за тях, даже се редят на опашка.”

Последният ми въпрос към него е молба да довърши следното изречение - ако не бях режисьор, щях да съм...

"Сериен убиец! Не, грешка! Все още щях да правя карикатури, обичам да създавам нещо и за това ми трябва само лист хартия и химикалка. Не ми трябват милиони долари за това, така че щях да си рисувам!” 

 Актьорът Стелан Скарсгард е работил и с двамата скандални по различни причини режисьори. Срещам се с него на червения килим на Европейските филмови награди.

"Винаги съм се опитвал да правя това, което ми харесва и ме интересува в определен момент. Понякога е забавно да бъдеш в голям американски филм, също така е и добре заплатено, но понякога искаш да си в независима история. Там материалът е по-сложен и за мен това е начин да не се отегчавам. Направил съм 100 филма и още ми харесва.” 

Едно със сигурност е ясно – и двамата режисьори са майстори на разказването на истории и мястото им е именно в Кан. Тръпнем в очакване и на двата филма.  

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция