Адриана Андреева и Бояна Гяурова за дизайна, който живее навсякъде около нас

Studio Komplekt организира третото поредно издание на Melba Sofia Design Festival 2020.

Броени дни преди началото на MELBA International Symposium 2020 част от MELBA SOFIA DESIGN FESTIVAL 2020 се срещаме, макар и виртуално, с Aдриана Андреева и Бояна Гяурова от Studio Komplekt. Благодарение на дългогодишната работа и изключителен вкус на двете дами, през последните години българската публика се среща с някои от най-известните световни имена на дизайна. Какво предстои в рамките на новото издание и защо дизайнът е съществена част от ежедневието ни, четем в разговора с АртАкция.

Какво да очакваме от тазгодишното издание на MЕЛБА и как се прави фестивал по време на COVID-19?

 – Третото издание на фестивала отново миксира добри примери от дизайна по смислен и увлекателен начин. Целта ни да доближим темата до по-широка аудитория, да въвлечем в продуктивен диалог различни представители на дисциплината с обществено широк отзвук ни подтиква да поставяме на фокус проекти, които култивират нашата среда, обогатяват ежедневието и ни карат да се чувстваме по-добре.

Програмата включва именно такива представители - пет световно признати и уважавани имена от дизайна, които развиват професията в разнообразни посоки - от реклама и творчески кампании, през мебели и осветление, илюстрации и книги, графичен дизайн, до футурология и етнография.

Подготвили сме три изложби - Преглед на българския дизайн от последната година с десет фантастични и оптимистични проекти от български дизайнери; Нарисувана конституция на Чехия и Република Словакия, която ни показва как този важен закон може да стане по-близък, четим и ползван от хората; и студентската Тест Прес с десетки издания, разкриващи таланта и погледа на младото поколение графични дизайнери и типографи от великолепната високо реномирана холандска академия “Герит Ритвелд.”

Не на последно място - и тази година в програмата ни има клас за надграждане на знанията - този път с фокус дигитални умения (UX, UI и продуктов дизайн). 

– Тъй като сме много малка и независима организация в нишов сектор на икономиката, Covid-19 поставя високи предизвикателства пред работата ни. От разстояние на времето виждаме, че решенията, които сме взели, продиктувани от това да намалим риска, са били правилни. Да, страдаме, че е невъзможно да съберем публиката си на живо и да посрещнем международните си лектори в София, но от друга страна сме благодарни за възможността да продължим с дейността си и онлайн, без да губим от качеството. Имаме и чудесни партньори - институционални и търговски, в чието лице срещнахме подкрепа и разбиране. Понякога е обезкуражаващо, четейки новините, но това, което ни крепи и задвижва напред, е убеждението, че в света има голяма доза непредвидимост и в нашите сили е да работим усърдно, съвестно и да се надяваме за най-доброто. 

Когато се роди идеята за инициативата MЕЛБА очаквали ли сте, че ще стигнете до трето физическо, макар и хибридно провеждане на фестивала? 

През 2017 г., когато лансирахме МЕЛБА като двуезичен онлайн архив, по-скоро нямахме толкова големи мечти, а реалистични амбиции - да го поддържаме активен и постепенно да разширяваме дейностите му чрез живи събития. Първото издание на фестивала се осъществи изключително леко и сякаш всичко се подреждаше бързо. Малко след него получихме и подкрепа за събитията на живо с местни герои на дизайна, което съвсем затвърди посоката на развитие на платформата. 

От какво значение според вас е развитието и възпитанието на вкус у публиката? До каква степен познаването на добрия дизайн определя отношението към средата, в която живеем?

Във вземането на интелигентни и осведомени решения. Което е приложимо и за всички други сфери на нашия живот. По-големият казус към момента е знанието за материалите, за начините на производство, за консумирането и за отпечатъка на всичко това върху природата.

Дизайнът (и политиката) има възможността да преобърне негативните процеси и вече го прави (не в нужния мащаб, разбира се). Текат невероятно смислени и завъртащи индустрията в нови посоки процеси - от биоразградими материали, през нови типове опаковане/складиране/превозване до апликации за промяна на поведението.

Другият аспект на дизайна е естетиката. Да имаш усет към хубавия материал и как той взаимодейства със сетивата ти, да посягаш към корица на книга с удоволствие и подтикнат от замаха на изображението или удачното изпълнение на типографията, да се разхождаш и улавяш детайли като надпис на улична табела, подредба на витрина, разположение на градска мебел, цвят на седалката в метрото… На пръв прочит незначителни елементи от бита, но изключително важни за повдигане на духа и съответно за поведението на човек изобщо. Многократно е доказано чрез социологически експерименти, че красивата и удобно оформена среда намаля агресията, развива творчески качества и прави човек щастлив.

В Милано, например, благодарение на събитията около Salone del Mobile, Fuorisalone, Milano Design Week, а защо да не включим и Milano Fashion Week, целият град се преобразява. Мислите ли, че в обозримото бъдеще е възможна такава трансформация и у нас, в София?

Да. Абсолютно. Подобни събития имат многопластов положителен ефект върху града. Преди време Sofia Design Week успя да активира 50 централни точки в София с дизайн съдържание. Към момента има мащабни за България събития с домакинството на столицата ни. И те наистина се забелязват (например Webit). МЕЛБА засега не крие подобни амбиции. За това се изискват други екипи, финансови капацитети и едногодишно отдаване само на тази кауза. Оценяваме компактността и гъвкавостта си като най-голямо преимущество, особено в тежките извънредни времена на COVID-19. 

Какво ви накара да се посветите на дизайна? Имаше ли конкретен момент, в който, запленени от дадено издание, история, разговор, решихте, че това е, което искате да правите?

Може би това, че дизайнът, за разлика от привидната елитарност и ексклузивност на изкуството е практичен и многоформатен. Дизайнът е приложно изкуство. Активно, повдигащо и невероятно силно творчество, разбираемо за всеки, достигащо до всеки, ползвано от всеки. Студио Комплект се опитваме да сме негов медиатор така, както го разбираме. Да се развиваме в крачка с развитието на дисциплината. И колкото повече навлизаш навътре, толкова по-интересно става.

Как дизайнът разказва истории и не стават ли именно те онова, което всички брандове търсят?

Марките търсят публики и устойчиви връзки с тях. Добрите истории са това, което ги скрепява и създава доверие.  

Бих искала да ви поздравя и за селекцията от лектори тази година. На каква база избирате участниците във фестивала? Откривате ли съмишленици и партньори сред по-големите корпорации? 

Благодарим за оценката. И двете сме с журналистически опит и интерес в сферата от години. Търсим и четем истории за дизайн ежедневно. Стараем се да привличаме имена, които изпъкват и развиват дисциплината в различни посоки и настоятелно търсят по-добри решения за живота ни. Моментът е благодатен за това, защото последните години се забелязва демократизация и отваряне на корпорации и компании към млади, нишови и не така “звездни” имена. Което е много освобождаващо за дисциплината. Да, откриваме съмишленици и сме много благодарни на всички, които вървят с нас от началото или се присъединяват след някое от събитията ни. Искрено се надяваме да пораждаме поводи за сътрудничества и реални приложения на добрите дизайн идеи. 

Според вас осъзнато ли е огромното значение на смислово издържания, несамоцелен дизайн у нас? Започва ли да се разбира изключителното влияние на добрата визуална среда?

Да. Най-вече от любопитните хора, които са отворени за подобни знания и влияния, пътуват, интересуват се и искат да се развиват. Важното е хора на ключови ръководни позиции в държавната администрация да започнат да осъзнават това, защото страните, където дизайнът е прегърнат като национална политика, са тези с най-напредничави икономики, образование, устойчиви практики и т.н. 

Съгласни ли сте с твърдението, че дизайнът е навсякъде? Ако можехте, какво бихте променили около вас, изминавайки пътя от дома ви до любимо място, например?

Напълно съгласна съм. Бих променила детската площадка и градинката до блока ни. Децата имат богато въображение и ми е тъжно как повсеместно (защото е най-лесно) се поставят стереотипизирани катерушки и люлки в еднакви цветове и настилки. Има чудесни примери (обезопасени) за различни подходи. 

Бихте ли акцентирали върху работата на дизайнери, които да следим и чийто стил следва да познаваме?

По-скоро следете бързооборотни и с удобно конспектирани за всякакви публики медии като Dezeen, It’sNiceThat и Wallpaper, или по-специализираната What Design Can Do.

Безспорно пандемията и изолацията промениха досегашния ни начин на живот и станаха повод за нови форми на изразяване. Какви са промените в дизайна, които забелязахте? Инстаграм, например, отново се превърна в проводник на креативност и в последния проект на Паула Дзукоти “Lockdown essentials”, a маските са вдъхновение на на Макс Зидентопф…

Творците винаги намират начини да изразят това, което ги вълнува, а то често е коментар, критика или интерпретация на настоящето ни. Чудесно е, че платформите за жива връзка са налични понастоящем и дават богат набор от възможности за достигане до нови и далечни публики. 

Ако сега можехте с магическа пръчка да се прехвърлите в DROGA 5, Hey Studio, Pentagram, Anagrama, какво бихте “откраднали” като опит или идея?

Може би нищо. Личният поглед е толкова субективен, колкото се простира опитът ни. А от досегашния ни опит знаем, че най-хубавото на работата ни е не съизмерването или копирането, а измислянето на начини да осъществим идеята си тук и сега с наличните ресурси и участници.

Работата ви помага на България да бъде забелязана на европейската дизайн карта. За какво мечтаете?

За пътешествия. Събития на живо. Концерти с живи изпълнения и многохилядна публика. Отворени музеи и пълни зали. Динамиката по улиците, когато си в голям и забързан град.  

Представете си, че трябва да покажете на малко дете едно-единствено произведение, с което да му обясните какво е дизайн. Да го накарате да се усмихне, да го заинтригувате. Какво бихте избрали?

Децата са доста непредвидими. Може би дървената щипка - в нея има простичък механизъм, висока функционалност и издръжливост, игра и красота. 

бюлетин

още интеракция