Лаура Фройденталер не възнамерява да мълчи

АртАкция разговаря с австрийската писателка по повод българските издания на двата й романа.

След романа "Кралицата мълчи“, който й носи две важни награди, включително за дебют, с "История за призраци“ през 2019 г. Лаура Фройденталер печели Наградата за литература на Европейския съюз. Доказателство, че успехът на първата й книга не е бил случаен. Зададохме няколко въпроса на нашумялата австрийска писателка по повод българските издания на двата романа часове преди виртуалната среща с нея, организирана от издателство "Колибри“.

Превод: Жанина Драгостинова 

И двата ви романа са населени с "призраци“ и видения, така да се каже, но нека оставим бъдещите ви читатели да гадаят за какво става дума. Значи ли това, че за вас психологическият, вътрешен живот е истинският ни живот?

Въпросът ви е точно в целта: с и в писането си се опитвам да предложа това приплъзване. За мен това, което наричаме "действителност“, се състои от различни слоеве: възприемане (и тук световете и съмненията се сблъскват), усещания, спомени, представи, сънища… Всичко това се слива, не е възможно да бъде отделено, макар че постоянно сме заети с опити да направим това мнимо разделение. Аз пиша в междинните пространства, с текстовете си искам да ги отворя и да ги изследвам. 

Marianne Borowiec

Имате характерен стил, едновременно дистанциран и стегнат, в същото време интимен и флуиден… Разсъждавате ли върху това как отекват книгите ви на езиците, на които ви превеждат?

Това е нещо, което много ме интересува, още повече че аз самата работя като преводачка. Винаги преглеждам преводите на езиците на моите текстове, които владея, към мен се обръщат и преводачи на езиците, които не владея.

Ан, героинята ви в "История с призраци“, е пианистка с дългогодишна връзка, поразена от инерцията и отчуждението. После я обзема ревност, реалността и фантазиите й се размиват… Възможно ли е да сте толкова убедителна, без да сте изживели разрив в личните си отношения? Вие сте много по-млада от Ан все пак.

Това все пак е тайна, нали? 

В музиката точно когато решим, че сме овладели една пиеса, тя ни се изплъзва, смята вашата героиня. Аналогична ли е причината за семейните кризи? Впрочем какъв жанр музика предпочитате?

Би могло да се каже. Няма сигурна почва. Колкото до музиката, не се ограничавам с един определен стил, но напоследък действително слушам много клавирна музика, в момента се наслаждавам на Фредерик Ржевски.

Темите за границите на идентичността и начина, по който функционира съзнанието,  очевидно ви вълнуват. Като творец ще следвате ли тази посока или да очакваме изненади? 

Едва ли ще се отърва от тези теми, но се надявам, че в работата има много изненади, с които ще се срещна първо аз, а после и читателите. 

Кой е най-ласкавият отзив, който сте чули за себе си като автор до този момент – било от критиката, от непознат читател, от семейството?

Най-важни са ми читателските впечатления на хора, които имат високи литературни изисквания. Ако съм успяла тях да впечатля, означава, че текстът се е получил и това ми помага да продължа напред. Все пак винаги става дума за следващия текст, за това да се продължава с писането. Похвалите са хубаво нещо и действат добре, но пък невинаги отражението им върху писането е благотворно, затова е препоръчително да бъдат забравяни.

Една известна италианска писателка казва, че писането за нея е като, цитирам, "завъртане на нож в раната“, т.е. форма на мазохизъм, но неумолима и неизбежна… Вие защо пишете?

Много добре разбирам тази мисъл, но предпочитам да не обсъждам публично този вид мазохизъм. Защото не става дума за мен, а за това, което пиша. Всичко е в моите текстове.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция