Маргьорит Дюрас и пренаписването на голямата любов

Има любови, които живеят и след смъртта. Точно такава е любовта между Маргьорит Дюрас и Китайският любовник. Любов, писана, пренаписвана, жива и след смъртта.

Книгата на Маргьорит Дюрас “Любовникът от Северен Китай” (публикувана във Франция от Галимар) се превръща мигновено в литературна сензация по две причини. Първата е, че Дюрас напуска Éditions de Minuit - издателството, което публикува “Любовникът” през 1984 г. Книгата й носи награда Гонкур и е продадена в над 1 миион копия. Втората причина е, че “Любовникът от Северен Китай” разказва същата история от “Любовникът”, като дори персонажите са същите - майката на писателката, злият по-голям брат, по-малкият брат, който губи живота си твърде рано, и добре познатият на читателите китайски любовник - богат мъж на 27 години, който отнема девствеността на главната героиня, когато е едва на 15 годишна възраст. Интервюто се провежда в далечния юни на 1991 г. в Париж.

Интервю на Alain Elkann

Защо изпитахте нуждата да пренапишете същата история, която вече бяхте разказали в “Любовникът”?

Харесахте ли новата книга? Трябва да сте прочели въведението, в което обяснявам, че след като научих за смъртта на своя Китайски любовник през 1990, изпитах нужда да напиша същата история по друг начин.

Тази книга се чете повече като роман. Изглежда, че по-задълбочено говорите за Вашия по-млад брат, Паоло, отколкото за майка си. В “Любовникът” майка Ви така и не се запознава с Китайския любовник. Но в новата Ви книга става ясно, че е имало среща помежду им. Говорили са, харесали са се. Дори почти оставаме с усещането, че майка Ви се е привързала към него.

Майка ми го възприемаше сякаш й е син. Написах сценарий 4 пъти за Жан Жак Ано, който снима филм, вдъхновен от “Любовникът”, но никак не харесвам крайния резултат. Твърде комерсиално е и е толкова далеч от моето разбиране за кино. Вече не ми се нрави киното на другите хора. Така че много лесно и щастливо написах “Любовникът от Северен Китай”. Това е роман, който е като филм. Първата книга беше по-скоро хронология на спомените, отколкото роман. Годините, които съм живяла в Индокитай (това незабравимо и необикновено място), са белязани от много събития. Майка ми ме е родила, когато е била вече над 40 години, по-малкият ми брат почина едва през 1942 г. и който ми беше толкова близък и любим… помня и това чудовище, наречено по-големият ми брат - Пиер, който беше злобен и лъжлив крадец. Майка ми го фаворизираше по толкова ужасен начин, че за мен образите и на двамата се превърнаха в кошмар. Майка ми го фаворизираше, защото беше жиголо. Той непрекъснато й правеше комплименти, но и крадеше от нея. Един ден замина с цяото ни наследство и никога повече не го видях, но независимо от всички тези спомени, протагонистът и в двете книги е Китайският любовник.

А не митологизирахте ли баща си?

Не го познавах. Почина, когато бях на 5 години. Митовете принадлежат на Гърция. А майка ми и брат ми Пиер са трагедията. Обичах малкия си брат до полуда и в новата си книга говоря за връзката, която имахме.

Описвате Китайският любовник по един и същи начин и в двете книги, но някои детайли са различни. Коя версия е истинската?

Истината е и в двете книги, но в новия роман описвам някои подробности с повече детайли. Например страхът, който изпитах при вида на кръвта, когато девствеността ми бе отнета. Описвам как взех ръката му и я сложих на гениталите си, когато ме взе за пръвъпът и ме качи в голямата си черна кола, легендарният Morris-Léon Bollée. Да пренапишеш същата история по малко по-различен начин и да запазиш нейните персонажи, е много любопитно литературно събитие, единствено по рода си. Казват, че съм най-свободната писателка във Франция. Вероятно моите читатели са ми позволили да се издазявам с такава свобода. Когато ставаше дума за “Любовникът от Северен Китай”, един журналист изрази мнение, че “Това не са Вашите спомени. Това са нашите спомени.” В новата книга сякаш се усеща страха ми от смъртта още повече. Парализиращият страх, че моят Китайски любовник - този прекрасен опияняващ и разкрепостен мъж, може да ме убие, защото не искаше никой друг мъж да ме притежава. С напредването на годините все ми повтаряха, че съм по-освободена, отколкото когато бях малко момиче. Усещах свобода, защото майка ми беше нещастна и бедна - наложи се да продаде бижутата, които получихот баща ми, за да си позволи да купи храна. Майка ми изобщо не се интересуваше от това, че аз самата проституирах. Обичаше само Пиер.

Вече много добре описахте Пиер в “Любовникът”.

Да. Той ме отвращаваше. Мразех го и до ден днешен продължава да ме мъчи, макар че изобщо не знам къде са погребани с майка ми. Очевидно са погребани близо един до друг. Така отвращаваща беше тази нейна любов към Пиер.

В новата си книга говорите много за това как на 15 годишна възраст сте казали на Китайския си любовник, че ще напишете книга за връзката ви.

Да. Когато бях на 10 вече пишех поезия. Разказвам това и в двете си книги. Когато Китайският ми любовник пристигна в Париж след края на войната, ми се обади. Беше женен и с деца, но добре знаеше, че съм писателка, защото вече беше чел моя книга.

Наистина ли Ви се обади?

Да. И ми каза това, което съм написала на последната страница в “Любовникът”. Каза ми, че нищо не се е променило, че все така ме обича и никога няма да спре да ме обича. Каза, че ще ме обича до деня, в който умре. И ето, сега вече е мъртъв, а аз продължавам да пренаписвам същата история.

Париж,
13 юни, 1991 г.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция