Хавиер Бардем: Важно е да казваш на човека до теб, че го обичаш

В интервю на Рюдигер Щурм актьорът разказва за научените уроци, новите роли и още.

Каквото и да кажем за Хавиер Бардем, ще е малко. Можем с часове да гледаме превъплъщенията му и да аплодираме бурно таланта му. Днес четем интервю на Рюдигер Щурм, в което Бардем говори за детството си, кариерата, семейството, важните неща и нощните пеперуди, които не спират да долитат там, където светят най-искрящите пламъци.

Господин Бардем, кой е най-важният урок, който научихте от детството си?

Много са. Отворени сме и непрестанно срещаме нови уроци по пътя си. Но трябва да сме отворени, за да се научим. Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-опасна е идеята да мислим, че знаем всичко… когато всъщност знаем все по-малко и по-малко. Само децата знаят всичко. Наистина! Идвам от Испания - една патриархална страна. По редица причини баща ми в известен смисъл беше липсваща фигура в детството ми. Бог да го благослови, но видях света през окото на жена. Майка ми беше и баща и майка. Виждах непрестанно какво е да бъдеш жена в този свят. Както и какво е да бъдеш актриса в Испания през 60-те години.

Актьорското майсторство не е било най-уважаваната професия?

Беше по-ниско уважавана професия от тази на проститутките! Изобщо не се приемаше сериозно. И силата на тази жена, на майка ми, беше впечатляваща. Внасяше достойнство във всяко нещо, с което се захващаше. Беше й трудно да се бори и да отгледа три деца, без да изгуби по пътя характера си. Правеше всичко със силата на лъвица… И ето това ме кара да си мисля, че ние сме толкова беззащитни без тях. Ние, мъжете, сме по-слабият пол! (Смее се) Нейната сила е нещо, пред което винаги ще се прекланям. И един от най-важните уроци, които могат да се научат от нея като актриса, е това, че никога не се жениш за успеха или провала. Пламъкът може да бъде успех или провал, но трябва да останеш далеч от него. Не значи нищо.

Не казваше ли Ръдиард Киплинг, че ако срещнеш успеха и провала и ги третираш като измамници, тогава ще бъдеш наистина балансиран?

Да, Киплинг също казва, че и лъжата, и провалът са лъжци! Много харесвам песента на Metallica Moth into the Flame (Нощна пеперуда в пламъка) от последния им албум. Нощната пеперуда е привлечена от пламъка - действа като славата - но след това изгаряш. Та, в този ред на мисли пламъкът може да бъде успех или провал, но трябва да останеш далеч. Не означава нищо. Означава само това, че трябва да продължиш да летиш, да растеш, да се учиш. Но живеем в общество, в което привличането, светлината на прожекторите, скъпоценният камък и златото са толкова огромни, че хората скачат директно в пламъка…

Вие някога изгаряли ли сте се от този пламък?

Всеки ден.

По какъв начин?

Изгаряш се, когато най-малко очакваш. Пламъците, които правят повече светлина от останалите, са най-страшните. Те са тези, от които трябва да бягаш. Ходиш по червения килим. Те крещят в лицето ти: “Хавиер! Пенелопе!”. Ти се обръщаш и мислиш, че си направил нещо лошо. Какво се е случило? А всъщност някой просто не е имал правилният ъгъл за снимката си…

Това е най-тривиалното нещо на света.

Именно, не е моя грешка.

Според Вас как изглежда успехът тези дни?

Остарявам, така че нещата, които оценявам най-вече сега… Това е да бъда добър баща, да съм най-добрият съпруг, който мога да бъда, което е най-трудното нещо, защото трябва да инвестираш и да дадеш страшно много внимание, време и любов на хората, които наистина обичаш и за които наистина те е грижа. Времето е всичко. Времето е качество. Особено за децата.

Бащинството променило ли е по някакъв начин отношението Ви към актьорската професия?

Единствено се промени това, че вече нищо не е толкова важно. Да помагаш на някого да научи нещо, да знаеш, че самият ти трябва да учиш още много, да знаеш, че наученото някога може би не е това, с което в момента да задържиш някого… Велико е. Днес времената са нови и, слава Богу, има различни ценности, които трябва да научим. Времето и опитът помагат на мен и Пенелопе като родители и като двойка, която също така работи заедно.

Това предизвикателство ли е за вас двамата?

Ами, казваме си “Обичам те” често. Важно е да казваш на човека до теб, че го обичаш. Снимането на филми може да бъде много напрегнат процес, но ние знаем кое е измислица и кое е реалност. Семейството е свещено за всички. Неслучайно във филмите на режисьора Асгар Фархади семейството е ключово. Защото това е тема, на която всички сме чувствителни. Във “Всички знаят” можем да се разпознаем в персонажите. 

Как се чувствате от факта, че тази роля е написана за Вас?

За мен е чест. Помня, че гледах на кино A Separation и не можех дори да помръдна. Отнесе ме. Бум! Помислих си “Ако някога можех да участвам в подобен филм с такъв режисьор…” Но смятах, че това никога няма да се случи. Но ето че 5-6 години по-късно той написа роля за мен. Огромна отговорност е и аз се опитвам да я заслужа. Така че роля като тази си е голяма работа! Щастлив и развълнуван си, чудиш се какви ще бъдат реакциите. Всички тези емоции са човешки. Днес се питам: “Какво следва?”. И ето така работи. Изтощително е. Това мина, а сега какво?

И какво следва за Вас?

Не знам. Както казах, “какво следва” е изтощителен процес. Мисленето за “какво следва?” е толкова изтощителен процес. Дава ти живот и те държи в кондиция, но да разсъждаваш над това, което си постигнал, е нерелевантно. Чист съм. Платил съм дълговете си. Разрешил съм важни проблеми. Ако умра днес… е, опитах се, справих се ОК.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция