Д-р Светлозар Василев, психиатър: Освен уязвимост, всички притежаваме и естествена устойчивост

За вродения потенциал да се справяме с трудностите, психичното здраве по време на пандемия и още.

Д-р Светлозар Василев е преподавател в Нов български университет. Завършва медицина и психиатрия в МУ-София, след което специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Има докторска дисертация в областта на епидемиологията на психичните разстройства и публикации в областта на епидемиологията, психиатрията, психоанализата в български и международни издания. Автор е на монографията "Огледало на въображението: психоанализа на филмовото преживяване“ (Изд. Колибри, 2019).

В близките дни АртАкция ще потърси мнения на още специалисти, защото вярваме, че грижата за психичното здраве днес е от особено значение. Очаквайте.

Създалата се ситуация, която ни принуждава да останем у дома, предпоставка ли е завлошаване на психичното здраве на хората? Промяната в навиците и работния ритъм, страхът от неизвестното? Сега ли е моментът, в който т.нар. натрупвания от миналотоще излязат наяве?

Най-важните причини за емоционалния дисбаланс при повечето хора са страхът да не се заразим и рискът да не загубим живота си. В допълнение на това, пандемията донесе много загуби. Ще изброя само най-важните – вече не разполагаме със сигурността на рутината, смесването на личното и професионалното пространство, невъзможността за лична връзка с нашите близки и приятели – всички те се наслагват върху напреженията, кумулирани от нас преди пандемията. С изключение на една много малка прослойка на планетата вече обедняваме и ще обеднеем още повече, а не малка част от нас са застрашени от загуба на работа или финансов фалит.

Според изследване във Великобритания (YoungMinds, The Guardian), повече от 80 процента от младите, които са страдали от психично заболяване, в момента са във влошено състояние. Въпреки че у нас може би е още рано за такива заключения, мислите ли, че може да се очаква подобна вълна?

Това изследване показва, че младите хора с психично здравни проблеми са най-засегнатата група сред нас. В него са обхванати 2100 юноши и младежи на възраст между 13 и 25 години. 83% от тях отчитат, че пандемията е влошила психичното им здраве, а при 32% ефектът е значителен. Интересен факт е, че те са интервюирани в периода 20-25 март, тоест след затварянето на училищата и университетите, но преди въвеждането на рестриктивни мерки (Robinson, 2020). Тоест, може да очакваме, че дългосрочната карантина ще доведе дори до по-неблагоприятни ефекти. Читателите, които не са специалисти в тази област, може би ще се учудят от високите проценти, но трябва да се има предвид, че децата и юношите с история на психично-здравни проблеми са най-уязвимата група.

Обикновено хората, страдащи от депресия, усещат моментите, в които са по-склонни да “потънат”. Но какво става с останалите, незапознати с тъмните нюанси на душата, които изведнъж се намират в дупка?

За съжаление не разполагаме с данни какво се случва в България. Ще обърна внимание обаче на друго изследване, резултатите от което също бяха публикувани през тази седмица. То засяга общата популация, тоест здрави лица като вас и мен, които никога не са имали психично разстройство. Проведено е в САЩ от влиятелната Kaiser Family Foundation и обхваща малко над 1200 души. Изследователите установяват, че пандемията е влошила психичното здраве на 45 % от американците, като ефекта е значителен при 19 % от изследваните (Achenbach, 2020). Всеки пети възрастен американец е тежко засегнат от случващото се. За да си представим мащабите на случващото се с нас, трябва да се замислим над тази цифра. Проблемът е, че за психично здраве в България почти не се говори, а и рядко се мисли. Точно заради ниската здравна култура най-вероятно по-голямата част от нас не разпознават белезите на влошен емоционален баланс или не им обръщат внимание.

Най-честите прояви на дистрес са влошения ритъм бодърстване-сън, загубата или прекомерният апетити, раздразнението, чести изблици на гняв, тревожност, а в по-късните етапи – апатия и потиснатост. Ако имате подобни прояви за период повече от два-три дни, то най-добре е да се консултирате със специалист. Много от професионалните организации предоставят безплатни консултации онлайн, така че достатъчно е да потърсите в интернет сайтовете на Българска асоциация по психотерапия, Българско психоаналитично общество, Дружество на психолозите в България или БЧК. Екипът на клиника Аналитика, в която работя, също е на разположение.

Домът освен храм, може да се превърне и в затвор. За съжаление ситуациите, в коитодаден човек изпада в семейни конфликти и насилие, зачестяват именно в сегашниятежък период. Какви са Вашите наблюдения? Как може един човек, който не се чувства добре у дома, а е принуден да стои именно там, да запази себе си?

Насилието в семейството е голям проблем в световен мащаб, за съжаление нашата страна не прави изключение. Децата и жените от подобни семейства са друга уязвима рискова група. Това, което мога да препоръчам, е да се избягват конфликти заради незначителни различия в позициите и по незначителни поводи. В част от случаите това не е възможно заради общото напрежение и товар върху семействата, както и заради психопатността на насилниците. За щастие, всички центрове за жертви на насилие продължават да работят, така че в тежките случаи полицията и специалистите могат да се намесят, включително и чрез извеждане в защитено жилище.

Когато дневната структура на един човек е разрушена (офисът му е затворен, режимътму е променен, спира да вижда хора) той като че ли е изложен на още по-голям риск. Как би могъл да избегне изпадането в краен негативизъм, отчаяние, тъга?

Най-важно сега не е само да избягваме контакт с вируса. Повечето хора не знаят, че рискът да се разболеем зависи от дозата на излагане и нашето общо състояние. Вероятността да се заразим при кратка среща със заразен човек е малка, а ако това стане, може да се прогнозира, че инфекцията при здравите хора ще протече без усложнения. Затова паралелно на спазването на предпазните мерки трябва да повишаваме имунитета си. Начините да постигнем това е чрез ежедневен прием на витамини, движение и спорт. За да поддържаме психическата си устойчивост е важно да ставаме и лягаме по едно и също време, защото така ще си осигурим време за работа, почивка и сън. На всяка цена трябва да бъдем двигателно активни, да спортуваме, да отделяме време за музика, четене и контакт със своите приятели и близки. Всеки може да прецени кой от тези методи работи при него и да избере този, който е приложим в настоящите условия.

Според Вас коя група хора ще бъдат най-уязвими от предстоящата криза на психичнотоздраве, която предстои, според някои Ваши колеги? И изобщо поставени ли сме предтакава в бъдеще?

Аз съм представител на поколение, което е живяло в свят без войни и световни кризи от здравен характер, така че ми е трудно да прогнозирам какво ще се случи занапред. В момента сме в началото на пандемията, а нормалният ход на подобни заболявания е поне няколко месеца. Клиничният ми опит и изследванията, които цитирах, сочат, че краткосрочните ефекти са вече налице – най-уязвимите групи са най-засегнати, но ефектът е значим и при общата популация. Най-вероятно негативните последствия ще се задълбочават с времето.

Мислите ли, че онлайн или телефонни сеанси и съвети от професионалисти биха помогнали на засегнатите?

Това е вариант, който аз и колегите ми по света прилагаме от началото на пандемията. Онлайн консултирането и онлайн терапията имат своята специфика и ограничения, но за много хора сега са възможност, която си струва да се изпробва. Една част от моите пациенти предпочита да идва в кабинета, но друга предпочете контакта онлайн или по телефон. Онлайн психотерапията е по-трудна както за терапевта, така и за пациента, тъй като емоционалният контакт и общуването са виртуални. Опитът ми е обнадеждаващ и бих препоръчал на вашите читатели да се възползват.

Абсолютно съм убеден, че споделянето на това, което ни тревожи с приятел, близък или с професионалист има стабилизираща роля. Тези, които потискат проблемите в себе си към момента изглеждат стабилни, но в дългосрочен план рискът да претоварят психиката си е голям. Атестация за възможностите на психотерапията е факта, че, всичките ми пациенти, а някои от тях са със сериозни психични проблеми, се справят отлично. Британското изследване, което цитирах по-горе установява същото – връзката с психично-здравен професионалист има мощно стабилизиращо значение.

Как можем да помогнем на наш близък, който очевидно не се чувства добре? Какво никога не следва да казваме, за да избегнем обратен ефект?

Вариациите на дистрес, психични разстройства, личностова и семейна специфика са толкова много, че ми е трудно да дам конкретни препоръки. Трябва да следваме интуицията си, а и всеки от нас най-добре знае какво би раздразнило или напрегнало нашите близки. Ще обърна внимание обаче върху две неща.

Първото е, че сега не е време да решаваме големите проблеми, нито да поставяме незначителните различия помежду си на дневен ред. Второто е да се обърнете към специалист в случай, че се тревожите за свой близък и се колебаете как да постъпите. Така индивидуалните особености ще могат да бъдат обсъдени и взети предвид чрез консултация с експерт при условия на конфиденциалност.

Какви според Вас ще излезем от този период? Какъв ще е отпечатъкът, който ще носим? Предовратими ли са последствията?

Последствията и обратимостта им зависят от много фактори, но и от самите нас. Кризите с мащаба на сегашната въздействат на няколко нива едновременно. Подобни катастрофи неизбежно отключват несъзнавани тревожности и апокалиптични фантазии за смърт и разрушение. Доколко ще им се поддадем, зависи от психичната ни устойчивост. Изследванията на индивидуалната устойчивост са обект на психоанализата от самото ѝ създаване, но през последните десетилетия тя стана водеща и за развитийната психология, психиатрията и епидемиологията. За да разберете това е достатъчно да се обърнем към примери от света на литературата, киното и спорта. Ще припомня, че всички талантливи творци са преживели ужасни неща в детството, а и по-късно в живота си. Моят любим художник Уилям Търнър е живял с майка, страдаща от шизофрения. Дизайнерът Александър Маккуин регулярно е изнасилван от първия мъж на сестра му. Писателят Борис Виан израства в бедност и цял живот страда от сърдечно заболяване, от което по-късно умира. Сестрата на тримата братя Барет е със синдром на Даун, но грижите за нея не им пречат да са топ играчи в най-добрия отбор по ръгби в света – този на Нова Зеландия.

Това, което извличаме от тези примери, са две неща. Първото е, че трагедиите съпътстват живота на човека и второто – разполагаме с вроден потенциал да се справяме при трагични обстоятелства. Посланието е ясно – нужно е да използваме ресурсите, с които разполагаме като индивиди и да бъдем солидарни един с друг.

Използвана литература

Данни за американското изследване:

Achenbach, Joel (2020). Coronavirus is harming the mental health of tens of millions of people in U.S., new poll finds, Washington Post April 2, 2020).

Kirzinger, Ashley et al. (2020). KFF Health Tracking Poll - Early April 2020: The Impact Of Coronavirus On Life In America, източник https://www.kff.org/health-reform/report/kff-health-tracking-poll-early-april-2020/

Британското изследване:

Robinson, Gregory (2020). UK poll finds young people's mental health hit by coronavirus, TheGardian, 31.03.2020;

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция