Среща с актьора от „Дневниците на вампира" Майка Паркър

Буквално дни преди да заминем за Лос Анджелис с фотографа Диляна Флорентин, гледах актьора Майка Паркър в един от последните сериали, в които играе – “Take Two”, ктъдето ролята му беше на лошо момче и побойник, какъвто със сигурност изглежда на пръв поглед. Само че усмивката му и приятното му поведение веднага променят тази първоначална представа за него. Сядайки да си говорим с 30-годишния актьор, веднага съм впечатлена от начина, по който говори за семейството си. Той, брат му, снаха му и сестра му имат еднакви татуировки, символизиращи силната им връзка. Разговаряме за кариерата на Майка, близките хора и любовта. 

Фотограф: Диляна Флорентин

Защо стана актьор, Майка?

Ще се върна много назад, още като дете. Баща ми ме записа в пиеси, когато бях много малък, на 5-6 години, играехме църковни пиеси. Беше толкова естествено за мен, че до скоро дори не осъзнавах защо ме привлича. Един от моите идоли, Джим Кери, го казва най-добре: “усещах, че имам талант да карам хората да се чувстват по-добре.”

Можем ли да кажем, че първият ти голям проект е като Ейдриън в “Дневниците на вампира”?  Разкажи ми за него.

Получих ролята в “Дневниците на вампира” три седмици след като се преместих в Ел Ей. Всичко започна, когато живеех в Ню Йорк и си спомням, че седях на аварийния изход, след като бях взел решението да се преместя. Казах си “ще стигна там и ще бъда работещ актьор, когато го направя.” Пристигнах и не се случи същия ден, беше трудно.

Изпратих запис за прослушването за ролята и на следващия ден разбрах, че отивам в Атланта да снимам. Спомням си първия ден на снимачната площадка с момчета и момичета, които бях гледал по телевизията през последните години. Усещането беше сюрреалистично. Огромна камера пред лицето ти и нещо, за което винаги си мечтал. Беше трудно да осъзнаеш всичко, но се опитах просто да го усетя. И както всеки актьор би ти казал - отиваш нагоре, после надолу и после пак. Въртележка! Това преживях и аз. 

След “Дневниците на вампира” дойде голяма вълна от прослушвания и възможности, но нищо не се случи почти една година. Докато не направих “Mob City”, който беше огромен успех за мен. Да работя с Франк Дерабонт, който е голям мой идол, Ед Бърнс, Джон Бертнал, всички фантастични актьори. Имахме една сцена, в която Ед Бърнс, който играе моя шеф, а аз съм малък гангстер и негов подчинен, който се опитва да се подмазва на големия шеф. И ни изпращат да убием някакъв човек. И сме само двамата с партньора ми. Аз предлагам нова идея и Ед Бърнс се обръща към мен, удря ме в лицето и ми чупи носа. Такава е сцената, не трябва да се случва в истинския живот. Направихме я няколко пъти и единия път сменихме ъгъла и Ед ме докопа много добре. Право в носа! Не беше толкова страшно, но той се чувстваше много зле. “Ще ти изпратя бутилка бърбън” и други такива. Всеки път като гледам тази сцена, си спомням този момент. Аз – едно дете да работя с Ед Бърнс и след като ме удари в лицето, някакси ни постави на едно и също ниво веднага. 

 Фотограф: Диляна Флорентин

Да, защото и двамата сте хора.

Да, абсолютно. 

Виждала съм в профила ти в Инстаграм - тренираш много, грижиш се за себе си и водиш много здравословен начин на живот. Това заради избора ти на кариера ли е или просто личен избор?

Важно е за мен в живота ми и извън актьорството, за здраве. Страхотно е да имаш активен начин на живот и да използваш времето си и тялото си за енергични неща. Но това, че съм актьор, някак го премести на преден план – пред камера си и трябва да си във форма. Трябва да имаш вид на хубавец! Бях на прослушване за роля на боксьор преди 5-6 години, трябваше да пратя свой запис как се боксирам, а никога не го бях правил. Разбрах, че това беше една от причините да не получа ролята. Оттогава съм част от компания Rumble Boxing, водя часове по бокс.

Фотограф: Диляна Флорентин

Можеш ли да имаш истински приятели и връзки в Ел Ей?

Да, имам страхотна приятелка, невероятна е.

Актриса ли е?

Не, танцьорка. Пак е шоубизнес, но е някак различно. Разбираме се, даваме си нужното пространство. Опитваме се да се подкрепяме един друг и да се катерим заедно по стълбата.