Анджелина Джоли: „Съпротивлявайте се. Бъдете любопитни. Откривайте.“

В последния за 2019 година брой на Harper's Bazaar Анджелина Джоли говори открито за промените през последните години, страховете, възпитанието на децата си и непрестанната битка за свобода. Фотографиите са дело на Sølve Sundsbø.

В снимките откриваме свободолюбивата и смела Ваша страна, която познаваме от миналото. Правилно ли Ви характеризираме?

Тялото ми премина през много неща през последното десетилетие, особено през последните четири години. Притежавам много видими и невидими белези. По-трудно е да се справиш с невидимите. Животът прави много различни завои… Понякога си наранен, друг път виждаш онези, които обичаш, да страдат. И не можеш да си толкова свободен и отворен, колкото духът ти желае. Чувствам, че кръвта ми отново се завръща в тялото. 

Усещате ли, че се преоткривате?

Свободната, дива, отворена, любопитна наша страна може да бъде съкрушена от живота. От болка, от рана. Децата ми познават истинската ми същност. Те ми помогнаха да се открия наново и да се приема. Преминаха през много и се уча от тяхната сила. Като родители окуражаваме децата си да се приемат такива, каквито са. Те искат същото от нас.

Като майка на шест деца, в свят на социални мрежи и публичното внимание, непрекъснато под наблюдение, как учите децата си на смелост?

Да познаваш себе си е много важен елемент. Особено за дете. Мисля, че децата трябва да могат да кажат: Eто, това съм аз. Вярвам в това. Не можем да ги предпазим от болката или загубата. Но можем да ги научим да я преживеят по-лесно.

Като публична личност, как се справяте с непрекъснатото неразбиране от страна на обществото? Кое е най-погрешното схващане, което хората имат за вас?

Имам татуировка: “Молитва за дивото сърце, затворено в клетка”. Направих си я на 20 години. Бях с майка ми, чувствах се изгубена. Винаги бях неспокойна. Все още съм. Пътувахме за вечеря и тя разказваше за времето си с Тенеси Уилямс и колко много обича думите му. Каза ми, че той е написал фразата за дивото сърце. Заведе ме при татуировчик и си я направих на лявата ръка. Това, което майка ми направи тогава, беше да ми покаже, че дивото в мен винаги ще е част от сърцето ми.

Виждам толкова много красота у хората. Не когато се преструват на други или когато нараняват. Или лъжат. Красота у дивите, емоционалните, отворените, търсещите, копнеещите за свобода. Честните. Защото всико друго е клетка, в която е невъзможно да се живее.

Имате ли пожелание за следващата година към читателите ни?

Мечтата ми за всички през 2020 година е да помнят кои са всъщност и да бъдат такива, независимо от нещата, които ги възпират да бъдат свободни.

Ако чувствате, че не живеете пълноценно живота си, опитайте се да разберете кой или какво ви спира и блокира дишането ви. Открийте го и се борете с него. Тази борба има много форми и ще е различна за всеки.

Казвам това с огромно разбиране към жените, за които свободата не е опция. Тяхната система, семейство, общество, правителство работи срещу тях.

Между 2000 и 2006 година повече американки са починали вследствие на домашно насилие, отколкото войници по време на война. Шокиращо е, че по света най-опасното място за жената днес се оказва домът й. Има поне дузина страни, в които насилието над жена или член на семейството се счита за законно. И още над 10 държави, в които изнасилвач може да се отърве от присъда, ако се ожени за жертвата си. Не, това не е просто светът такъв, какъв то е. Това е чудовищен дисбаланс. Не можем да мислим само за собствените си държави, защото всички сме свързани. Сега е времето да се борим. Ако съществува някаква битка в този живот, тя трябва да е за права и свобода. И ако ние сме свободни, трябва да се борим за онези, които не са. 

Звучи доста бунтовническо.

Ако хората не се бунтувахме, нищо нямаше да се променя.

Жените често са принудени да покриват стандарти на “перфектна майка” и “перфектна съпруга”. Не мислите ли, че това е опасно и вреди на жените?

Да етикираш хората и да ги нареждаш в кутии не означава свобода. Различието е онова, което най-много ценя - в семейството ми и в околните. Не искам да живея в свят, в който всички са еднакви и мисля, че е така и за всеки, който чете това. Искам да срещам хора, които никога до момента не съм и да научавам неща, които не умея.

Предизвикателството днес е да приемем различията си. И да не се заблуждаваме от опитите да бъдем разделени или да се страхуваме от другите. Наблюдаваме отдръпване от ценностите по целия свят. Много правителства отказват да се застъпят за ценностите, за които предишните поколения са дали живота си. Тогава идва ред на хората, които да ни поведат напред.

Kaзвате, че искате свобода за околните. Какво имате предвид?

Искам, да, и то не само за онези, които имат ограничени права. Често питам хората: Какво е онова, което винаги си искал да правиш? В 90 процента от случаите става дума за нещо абсолютно постижимо и което самите те признават, че вече можеше да са направили. Според мен предизвикателството е да се запиташ какво искаш да правиш и да действаш. Не се задоволявайте просто с онова, което е прието. Открийте нещо ново. Собственият ви кислород, оригиналност, собствен глас. Живейте пълноценно. Съпротивлявайте се. Бъдете устойчиви. Питайте. Бъдете любопитни. Откривайте. Излезте от комфорта. Кажете нещо, което сте се страхували да изречете. Оставете списанието, излезте и направете нещо, което никога преди това не сте.