Ксавие Долан: „Влюбен съм в приятелите си.“

Интервюто с Ксавие Долан е публикувано във Vogue Hommes.

С последния си филм "Матиас и Максим“, Ксавие Долан се завръща към по-интимното кино. 30-годишният Ксавие, който два пъти е печелил отличия в Кан, е не само режисьор на филма, но и изпълнява една от главните роли в него.

Matthias et Maxime © Shayne Laverdiere

"Матиас и Максим“ разглежда границата между любовта и приятелството, но също и представя онзи вид приятелство, което може да бъде определено като любов. Откъде почерпихте вдъхновение?

Това е просто история, която исках да разкажа. История между приятели и по-специално - между мен и моите приятели. Но разказаното във филма не е истинско отражение на животите ни.

Значи за вас е било важно да снимате с приятели?

Аз винаги работя с приятелите си, това не се случва за първи път. Например във филма "Това е само краят на света” не познавах добре Марион Котияр и Леа Сейду, но вече ги обичах. Аз съм любвеобилен човек, лесно показвам привързаността си към хората, с които споделям работния процес.

Важно ли беше да снимате в родната си страна?

Да, имах нужда да работя в Квебек. Дали беше идеята да направя филм за приятелите си тази, която ме накара да снимам там или обратното, не мога да си обясня. Но знаех, че ако съм у дома, ще ми е по-комфортно. На терен, който вече ми е познат.

Matthias et Maxime © Shayne Laverdiere

Какво научихте за приятелството, работейки по "Матиас и Максим“?

Най-красивото откритие за мен е лекотата, с която подходихме към работата. Въпреки че доста се забавлявахме, успяхме да запазим много висок професионализъм. Непрекъснато се опитвахме да се впечатлим един друг, да се разкрием пред другия с най-добрите си и вдъхновяващи качества. 

Каква е голямата разлика между любовта и приятелството? 

Аз съм почти влюбен в приятелите си. Ако се замислиш, единствената голяма разлика е сексът. Приятелството е любов без секс.

Имаше ли по-трудни за реализация сцени?

Не. Най-тежки са малките технични сцени, които се разбират трудно, особено когато трябва да ги планираш. Обратно - сцените на смях или гняв са най-прости и вълнуващи за снимане.

Разкажете ни повече за естетиката на филма…

Единствената сцена, която е обмисляна дълго, е и най-романтичната. Това е целувката между Матиас и Максим, най-ключовият момент във филма. Всичко друго е просто, такъв филм исках да направя - опростен. С камера от ръка, следваща героите, с естествена светлина. В началото не участвах във филма, нямах роля. Убеди ме мой приятел.

Няма как да не споменем разликата в поколенията, представена във филма. Ерика, която моли Матиас и Максим да се целунат, за да ги заснеме в късометражния си филм, изглежда да е доста наясно с въпросите, свързани около сексуалността и идентичността.

Абсолютно. Когато завърших гимназия на 17 години, имаше само хетеросексуални, гейове, лесбийки и бисексуални. Новото поколение е много отворено по отношение на сексуалността и пола. Трябваше да хвана и това течение. Надминава всички блокажи и граници, които имаме.

Защо избрахте да играете ролята на Максим?

В началото не исках да участвам във филма. Приятелят, който ме убеди, ми повтаряше, че ще съжалявам, ако не го направя. И беше прав. Искам да продължа с актьорството и планирам да правя именно това в близките години.

Ако трябва да назовете един филм за приятелството, кой би бил?

The Big Chill на Лорънс Касдан. Група приятели от гимназията се срещат след 20 години, когато техен приятел се е самоубил. Всички имат стабилни кариери, сигурнос. Но постепенно започват да се преоткриват, да научават повече за себе си. Прекрасен филм, който много ме вдъхнови. "Добрият Уил Хънтинг“ винаги ми е бил референция. 

Matthias et Maxime © Shayne Laverdiere

Последен въпрос: прави ли ли сте нещо откачено в името на приятелството? 

За мен нищо не е откачено, щом става дума за приятелство. Нищо, в сравнение с онова, което мога да направя за любовта.

Какво е то?

Нещо, което принадлежи само на мен. Мога единствено да кажа, че стигнах много далеч.