Момчетата, които се изгубиха нарочно

Когато три прекрасни и млади момчета правят нещо толкова добро, то заслужава възможно най-много хора да разберат за него. Те са Ясен Атанасов, Анастас Шипков и Крис Захариев. Правят уеб сериите "Да се изгубиш нарочно", а още след първите минути единственото, което искаш, е да тръгнеш с тях. И започваш още повече да обичаш България...

Разкажете ми за себе си.

Ясен: 21-годишен заблуден, чийто хумор често излиза не на място и се опитва да си отговаря на екзистенциални въпроси. За жалост в повечето случаи неуспешно. Уча актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов. Обичам да ям сладко и хляб.

Стас: Аз съм Стас. Обичам живота и се опитвам да бъда от тези, които излъчват енергия в него и за него. От своя страна пък, черпя вдъхновение от хората, историите и природата. Обичам да пътувам, да търся и да се уча.

Крис: Казвам се Крис Захариев. Уча кино режисура в НАТФИЗ. От 4 г. правя влогове, които качвам в канала си в YouTube.

Как ви хрумна идеята?

С: Това беше режисьорска задача и тя, разбира се, се зароди в главата на нашия приятел Крис. С идеята за едно просто изживяване и България в най-суров вид, без много планове и ангажименти, без резервации или очаквания. Накъдето ни заведе пътят, накъдето грее слънцето.

К: Пътувах с влак в любимото ми БДЖ и наблюдавах хората около мен, както и малките гарички. Започнах да мисля какво ли приключение се крие зад тези малки гарички и в тези малки села. И така започнах да мисля какво ли би станало, ако прекарам цяло лято само в такива малки, затънтени селца.

Труден ли беше процесът? Направено е прекрасно. И е цели 100 минути.

Я: Eдно мога да кажа със сигурност, забавлявахме се изключително много по време на заснемането на всичките ни преживявания. Беше невероятнo и запомнящо се. Дано сме успели да предадем поне малка част от духа на приключението. Естествено, беше ни нужна дълга, чисто организационна подготовка, която отне няколко месеца, а най-сложното нещо беше да измислим как да обиколил за това време уж "малката" ни прекрасна държава. Ами не – огромна е! Трябва да благодарим на целия ни екип по постпродукция, начело с Дани Колев – нашият страхотен монтажист и на неговата жена Стефи. На Митко Бенков, който се занимава със звуковото оформление и на Ангел Ковачев, който специално написа песни за нашия проект и го прави още по-свеж! "Оратница" и Виктор Макаров с неговия бенд също придават един супер готин български мотив и си пеехме техните песни непрекъснато! Процесът е сложен, но просто трябва да се решиш и да се пуснеш по течението! Дядо ми казва – "има ли снимка, има и спомен!", а ние цели серии направихме... очаквайте другите 100 минути преди началото на лятото!

С: Може би звучи парадоксално, но самото пътуване беше най-лесната част от проекта. По време на подготовката, както впрочем виждате от първи епизод, срещнахме немалко препятствия, а колко време отнема монтажът, трудно можем дори ние да калкулираме (а и не искаме, че ще плачем).

К: Не бих казал, че процесът беше труден. Имаше доста препятствия. Мислейки си за крайния резултат, определено си заслужава.

Любимото ви кътче от всички места, в които се “изгубихте нарочно”?

Я: Любимото ми кътче, то си е цяло кътище... Определено Северозападният Балкан, от който започнахме, ме накара да настръхна от първия ден на нашето пътуване и ме държа докрай. Има нещо могъщо в него. Ако минавате през Белоградчик, качете се на телевизионната кула над града! 

С: Едно-единствено любимо за мен кътче е невъзможно да избера, но комплексното усещане за дом, което намирахме из цялата страна, от север на юг, от запад на изток... Това всеки ден ни доказваше, че сме избрали правилното място да прекараме лятото си.

К: Може би село Киселчово - едно малко, сгушено между Родопските хълмове селце.

Коя е най-вълнуващата среща по пътя?

Я: Добрината на хората ни засипа и беше прекрасно. Бяхме приемани и гощавани непрекъснато. Поне няколко градини оставихме без няколко килограма домати и плодове! В 6-ти епизод помагаме на баба Димитрина, като нацепваме няколко кубика дърва. Стояхме там и се мъчихме с нашата нелепост в това начинание поне 5 часа. Тогава най-силно изпитах удовлетворение от себе си по време на пътуването. Усмивките по нейното лице и по това на брат ѝ бяха незаменими и ще останат запечатани в съзнанието ни още дълго време! Да усетиш, че си помогнал на някого да стопли себе си през идващата зима, стопли и сърцата ни и съответно и самите нас. Беше направо гореща зима.

С: Може би акцент за мен ще остане срещата с българската писателка Мона Чобан, която ни среща в китното родопско селце Киселчово. Тя избрала да живее вместо в eвропейски мегаполис в махала с шестима души и успешно връща живота на това живописно място!

K: Всеки ден имахме по няколко вълнуващи срещи! Навсякъде ни посрещаха с отворени обятия и се запознавахме с толкова интересни хора.

Най-ценните уроци, които научихте? Важно ли беше да сте точно вие тримата, през точно това лято?

Я: Лично аз усетих какво е добрина и радост в очите на хората. Аз съм от хората, които имат таралеж в гащите. Непрекъснато ми прескача мисълта и щъкам. Мисля, че това е и от поколението. По време на пътуването видях колко са спокойни хората и как за всичко има време и всяка история иска своето внимание. Научих се, поне за кратко,  да сменя темпоритъма си и да преодолея своето нетърпение. Събрахме се като екип по наистина много интересен начин, всеки със своята история и със своето различно място и време от живота си. Една обща идея ни обедини и смятам, че и тримата имахме нужда да се сблъскаме с нашите корени и да предизвикаме себе си. Дори да не беше станало това лято, тази идея нямаше накъде да бяга. Бяхме се вкопчили в нея и знаехме, че ще го направим, каквото и да ни коства, както се и вижда в някои от епизодите. Оказа се, че и тримата сме инати и искаме да постигнем своята цел– да открием нещо за самите нас. Важно ли беше да сме тримата? Не мисля. Просто и тримата сме немалко луди. Дано повече хора отключат това лудо в тях – имаме нужда от него!

С: Разбира се, че беше важно. Както многократно ни беше показано, случайни неща няма. Колата, например, трябва да се счупи точно тогава, когато се чупи, за да попаднеш при точния майстор и той да има точната част от 86-та. Че бяхме тримата – нямаше как да се случи по друг начин. Щеше да е друго пътуване.

К: Смятам на 100%, че беше важно, че бяхме точно тримата. Иначе нямаше да се справим! А най-ценният урок, който научих, бе да спра да се притеснявам за случващото се около мен. Независимо колко невъзможна или неясна изглежда ситуацията пред нас, всичко се нарежда. Беше притеснително да се събуждам всяка сутрин, без никаква представа къде ще заспя довечера и кого ще срещна по пътя. Но, слава богу, всичко се нареждаше по невероятни начини.

За какво мечтаете?

Я: Мечтая да обиколя света и да се сблъскам с неговите различни страни и красота. Иначе в по-краткосрочен и прост план – за малко повече сън!

С: За вятър в слънчев ден на морето, за планинска пътека в есенната гора и хамак на брега на родопски язовир. За щастие във всичките му форми.

К: Мечтая да продължа да правя това, което обичам, и да обичам, това, което правя.

Какво предстои за вас?

Я: Не е ли очевидно? Мисля, че ново пътуване ще бъде интересно! Предстои ни битка с негативизма и преоткриването на красотата! И ако може да завършим Академията, нали.

С: Реализацията на мечтите, в компанията на добри приятели.

К: Предстои още работа по сериите. Пиша и пътепис за пътуването.

Усещането да пълните зали! Очаквахте ли го?

Я: мисля, че когато си говорихме преди година за този проект, дори не сме си представяли кинозала да се изправи на крака и да ни ръкопляска... не сме и гонили такава цел. Христо Христозов от Дом на киното реши, че би било интересно повече хора да станат свидетели на нашите лудории и то взе, че им се хареса. Да се чуди човек! Благодарим много за подкрепата от страна на Дом на киното, а не мога да опиша колко е приятно да срещнеш хората след прожекцията и да видиш усмивките по лицата им. Точно такива бяха и нашите по време на пътуването!

С: Усещането е вълнуващо, особено когато се случва за първи път в живота. Избрали сме си такъв занаят, че ще трябва да свикваме, но така или иначе, груповата енергия е пленяваща, обливаща и движеща. Радваме се на позитивната обратна връзка, което получаваме ежедневно и благодарим на всички, които ни следват.

К: Не! За мен беше наистина невероятно как от една простичка идея, родила се в БДЖ-то, се превърна в нещо толкова голямо – хиляди гледания в интернет, пълни зали в киното… Силата на една мечта.

Къде можем да ви гледаме?

Я: В Youtube можете да ни видите в по-умален вид, а пък ако искате кино преживяване – следете редовно програмата на Дом на киното.

С: Следете ни във Facebook страницата на проекта и в YouTube канала на Крис, където всяка втора неделя качваме нов епизод, нова частичка от нашето приключение.

 

интервю музика кино хора