Морското момиче Петя Дубарова

Не спираме да откриваме Петя Дубарова в Бургас, в морето, по пустите плажове. Ако е достатъчно тихо и морският бриз поспре за момент, почти можем да усетим стъпките ѝ.

Лятото изтече...

Лятото изтече като пееща вода.

Тежко ми е — колко много, много пих от нея.

Бели стъпки, нежни като котешка следа,

още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.

Може би не ще успея вече да ги върна.

В дланите ми плаче невидяна есента,

моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога — аз на лятото обрекла се веднъж

ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.

То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,

пак дъхът му цветен ще ме парне.

Илюстратор: Наташа Орлова, Behance

Аз и морето

Безбройните разплакани черупки

докосват ме със свойта чернота,

и рачета от тъмните си дупки

проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря

и пяна във дланта ми се топи,

вибрират побелели морски пари

със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,

но тръгвам умълчана към дома

и мидите си тръгват сякаш с мене,

със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

Във сънищата мои разлюляни

то бърза да се побере.

Завист

Тези, които завиждат, се в болни превръщат,

те от завиждане своите нерви рушат;

тези, които завиждат, се винаги мръщят

дето успех е проправил към някого път.

Много успехи в живота и много победи,

с тях неотлъчно се движи и злобата зла,

радват се всички и все някой с яд ще погледа,

топлата радост на друг щом е дала крила.

Тези, които завиждат, се в болни превръщат —

всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,

чистите мисли и здраве, добро се не връщат,

злоба и завист в сърцето проправят ли път.