Време за поезия: „Чрез теб постигнах най-красивия май...”

Ще те обичам без теб
Ан – Мари Кежелс

Ще те обичам без теб. Не си спомняй за мен.
Един храст посред дюните може самотно да пламне
сам-самичък, забравен от всички в горещото пладне,
само в мъничко пръст с корена си закрепен.

В дълбините си моето дремещо име ти закопай
и по-мрачен бъди от чимшира надгробен.
Някога аз ти отнех януарския сняг хлебороден
и чрез теб постигнах най-прекрасния май...
Като мъртъв бъди! Сред пустинните дюни, сама,
аз усещам: у мене нов живот се заражда.
Любовта, която те търсеше, ненаситена
във своята жажда
те надхвърли, обземайки в своите пламъци
цялата наша земя...

Превод: Лиана Даскалова

Илюстрации: Kathrin Honesta, Behance

Усилие за разговор между две души
Мюриъл Рюкайзър

Говори ми. Приеми ръката ми. Какво си ти сега?
Ще ти кажа всичко. Нищо не ще скрия.
Бях на три години и едно дете прочете приказка,
в която зайчето умираше и аз пълзях под стола;
зайче розоео; на моя рожден ден, свещта
опари пръста ми и пожелаха ми да съм щастлива.

О, научи се да ме опознаваш. Аз не съм щастлива.
Ще съм искрена:
сега мечтая за воали бели сред небе от музика,
подобно рогове, ечащи в радост, и подобно птици,
кацнали около мене.
Имаше един, когото аз обичах, който искаше
да бъдем заедно.

Говори ми. Приеми ръката ми. Какво си ти сега?
Деветгодишна, аз бях дяволски чувствителна,
променлива; и леля ми вдовица свиреше Шопен,
аз опирах чело о дървото нарисувано и плачех.
Сега аз искам да съм с тебе. Искам
да съединя минутите на мойте дни, все някак,
с твойте дни.

Не съм щастлива. Ще съм искрена.
Аз обичах лампите вечерни в ъгъла,
спокойните стихотворения.
Имаше и страх в живота ми. Понякога аз мисля
върху трагедията, истинското съществуване.
Приеми ръката ми. И затвори юмрука си в духа ми. Ти,
какво си ти сега?
На четиринадесет години аз мечтаех за самоубийство
и спряла пред висок прозорец срещу залеза, стремях се
към смъртта;
ако светлината там не бе покрила облаците
и полето с красота,
ако светлината не променяше така деня, бих скочила.
Нещастна съм. Самотна съм. Поговори ми.

Ще бъда искрена. Той, вярвам го, не ме никога обичал.
Обичаше горещи плажове и устните на пяната,
които се издигат по вълните, той обичаше кръженето на
чайките;

говореше ми весело: обичам ви. О, научи се да
ме опознаваш.

Какво си ти сега? Да можехме да се докоснем,
ако двете наши разделени същества успееха
да се уловят като играчки... Вчера
аз вървях по улица изпълнена от хора
и никой не ми каза дума, утринта блестеше.
Вървяха всички мълчаливи... Приеми ръката ми.
Поговори ми.

Превод: Николай Кънчев

Любов

Дорис Мюрингер

и ето полъх
дъх
нокът
сън
люлка
може би
багер
може би
помежду ни
път
може би
път

Превод: Венцеслав Константинов

Из "Белия ръкопис”

Ана Каменска

Отляла бих за тебе вино
хляб бих натрошила
за да се върнеш
думи бих ти накършила
съня ти бих отклонила
и кръв бих ти наточила
и сипала пшенично зърно
и черна леща
и кръг бих начертала на земята
и билки бих запалила на жертвеник
и с дим дъха ти бих наситила
и нощем в огледалото бих бдяла
и твойто име бих крещяла
в бездънен кладенец
за да се превърнеш в себе си
и да се върнеш
за минута

Превод: Дора Габе