Вечерята се сервира студена, или истинският Херман Кох

 

Чуя ли "приятно четене“, си представям някого, който се тупа по бедрата от удоволствие. Трудно можеш да наречеш потапянето в една книга "удоволствие“. Който търси приятни изживявания, си купува билет за лунапарк.

В началото бе "Вечерята”. Големият пробив на Херман Кох, сюжетът, който светкавично продава  над 1 милион екземпляра само в Европа, бива издаден в 55 страни, което е абсолютен прецедент за съвременен холандски роман. Има няколко адаптации за театралната сцена и три екранизации. Кох е виртуоз в смесването на екзистенциално напрежение, сатира и трилър и това обяснява успеха му, поне отчасти. По-бдителните измежду вас знаят, че писателят беше в София през 2014 г., и помнят, че "Вечерята” се уповава на действителен случай. (Ако сте гледали "Касапница” на Полански по пиесата на Ясмина Реза, сигурно сте установили родството в сюжетите.) "Вечерята“ е стряскащ роман, в който увисва въпросът колко далеч можеш да стигнеш в желанието да защитиш своето дете. Трудна за преглъщане творба за отговорността, която родителите носят за деянията на потомците си. Ситуацията се усложнява от факта, че бащата на едно от провинилите се момчета участва в надпреварата за висок политически пост… В случай че обичате истории за разпада на сигурността в семействата от средната класа, по навик маскиращи проблемите си с маниери на благоприличието, тази ще ви удовлетвори. Понякога отмъщението се сервира студено, просто защото си сбъркал с възпитанието. 

В очите на другите децата изведнъж стават възрастни, защото са сторили нещо, което ние, възрастните, считаме за престъпление. Но според мен те реагират като деца. Точно това исках да обясня на Серж. Че нямаме право да им отнемаме детството само и единствено защото по нашите норми, нормите на възрастните, престъплението е нещо, за което плащаш цял живот. 

Да, ама нe, ще подскочите вие, зависи от характера на престъплението. "Вечерята” има три екранизации - холандска, италианска и холивудска. Последната е режисирана от Орен Муверман, а на масата за вечеря сядат Ричард Гиър (като амбициозния политик), Стийв Куган (блестящ в ролята на психически нестабилния учител по история), и техните съпруги – хладно очарователната Ребека Хол и носителката на куп отличия Лора Лини (в ролята на Клер). Зрителите на CineLibri  вече имаха възможност да видят тази адаптация, предстои  да оценят италианската, чиято световна премиера се състоя през 2014 г. по време на 71-вия кинофестивал във Венеция. Ако се съди по слуховете, "истинският” Херман Кох намира италианската за най-сполучлива. Не само защото е удостоена със 7 отличия.

 "Вила с басейн“ излезе у нас малко след "Вечерята” със сигнално червена корица, натрапваща професията на главния (анти)герой. Ако скоро не сте посещавали семейния лекар, по-добре го направете преди да зачетете тази книга. Тук Кох е във върховата си форма – варварски прям, жлъчен, суров. Разказът тече от името наМарк Шлосер – лекар със солидна клиентела от светски личности и знаменитости, благодарни за умението му да ги изслушва и да демонстрира съчувствие. Един от пациентите му е прочут театрален актьор - немощният Ралф Майер, който страда от нелечима болест. Още в началото на романа Марк му "помага” да се раздели с живота, следва ретроспекция на събитията, довели до тази смърт. 

Дали все пак не става дума за лекарска грешка? И какво общо със случая има Каролине, атрактивната съпруга на Марк? Всичко започва с покана за гостуване във вилата на актьора, която лекарят приема, но това негово решение ще доведе до вцепеняващи последствия. Поканена е още една двойка – режисьорът Стенли и скандално младата му любовница. Край басейна, в неформална среда, вече отпуснати, хапнали и подпийнали, тримата състоятелни холандци ще разкрият истинските си лица. Едва ли е необходимо да си мизантроп, за да обрисуваш човека като всичко онова, на което е способен. И греховното, и святото. На фона на "Вечерята” "Вила с басейн” може да не ви изненада, но ще ви накара да изпитате погнуса.

Още не е намерено лекарство срещу срама от чуждите постъпки. Той е като физическо неразположение - боли на място, което не можеш да посочиш.

Смущаващото начало на "Уважаеми господин М.” би прилягало и на класически трилър. Това е история в историята, роман за романа и за механизма на творчеството, един многогласен разказ за цената на признанието. Това е книга за ада на посредствеността и за девиацията, предрешена като бунт срещу нормата. (Или като форма на развлечение.) Кох слага на фокус и престъпното съучастие на пасивните, малодушието, което не осъзнава вината си. Насилието, което няма оправдание, но винаги може да бъде обяснено. Правят впечатление ироничните щрихи около манталитета на холандците, но по-важно е другото, дето засяга всички ни. Недоверието, което разваля добросъседството, страхът от "ближния”, който винаги може да се окаже чудовище.

 Учител, момче и момиче, гимназия, после вила в снега. Момичето е красавица с дълга черна коса. Момчето приковава вниманието по непонятни причини. Общо взето, продуктите са налице, остава четящият да забърка гозбата. А тук тя е любовна история с предположения за насилствена смърт... Изчезването на учителя Ландзат предизвиква голяма обществена суматоха. Вестниците забраняват публикуване на снимки на извършителите, "за да защитят личното им пространство”. Само част от въпросите, които раздират романа, намират отговор. Останалите ще продължават да кънтят в пространството, ще чакат да си отговорите сами. "Уважаеми господин М.” неслучайно беше номиниран за Международната дъблинска литературна награда. Много от репликите се забиват в съзнанието със силата на събуждане след кошмар, като внезапно озарение или като проклятие.

Понеже какво значи да си толерантен? Да толерираш другите ли? Хората с различен цвят на кожата, друговерците, онези с обеците и татуировките, както и забулените жени и хората с различна сексуалност. На толерантност е способен само който изпитва дълбоко вкоренено усещане за превъзходство, каквото на нас, холандците, не ни е липсвало никога.

Последният издаден у нас роман на Херман Кох, "Одеса Стар”, разказва историята на баща, който се сприятелява с гангстер, за да впечатли 14-годишния си син. Фред Морман изживява кризата на средната възраст. Мечтае да се сдобие с черен джип чероки и с нови приятели, но романтиката отдавна се е изпарила от живота му. Той вече не е герой за сина си, жена му също не го цени особено. Говори само за лихви и за круиз контрол, макар всичко това да не го прави щастлив. И ето че среща свой бивш съученик, който го респектира с бруталното си държане, с агресивността си, с хубавите коли, които кара, с красивите жени, с които излиза. Едва когато Макс Х. бива застрелян пред един ресторант, странното приятелство между двамата мъже започва да изглежда логично. Потапяйки читателя в подземния свят на Амстердам, Кох насочва вниманието му към хлъзгавата човешка природа и чувството за неудовлетворение, обзело съвременния човек. Фред Морман е всичко друго, не и нещастна жертва. Той е безскрупулен тип и лесно придобива облика на закоравял престъпник. Романът умишлено е озаглавен "Одеса Стар” – това е кораб, кръстен на града, който според Фред представлява връх на подземния шик. Тук Херман Кох отново разкрива себе си като майстор в описанието на абсурдни размишления и сцени, граничещи с клоунадата.

Историите на най-продавания холандски писател в света осветляват язвите, разяждащи днешното консуматорско общество. С характерния си черен хумор той тематизира компромисите, на които сме способни, за да съхраним зоната си на комфорт. Всяка негова книга е стилен коктейл от сатира и криминале, сардонична приказка за бездната, която дели етикетите на доброто и злото. И за онзи съдбоносен инстинкт или пристъп, за едничкия миг, който разделя доброто и злото понякога. Този миг може да превърне иначе почтен човек в убиец. Съвсем не на последно място, творчеството на Херман Кох е размисъл върху отговорността на писателя. Критика на морала на публичните личности, макар и не директна - писателят избягва преките диагнози и позата на морализатор. На прицел е и съвестта на гилдиите, които се схващат като ценностен коректив по подразбиране. Нали никой не допуска, че семейният лекар или писателят, чиито томчета са струпани до касата в книжарницата,  може да бъде подлец?

Роден през 1953 г., Херман Кох е не само световноизвестен автор на бестселъри. Преди да стане такъв, се изявява като актьор и телевизионен продуцент. Писал е разкази и публицистика, има общо 9 романа в актива си, последният от които носи заглавие "The Ditch” (Канавката) и отново е посрещнат с ентуасиазъм в родината му.  Дори вече се спряга като винтидж версия на "стила Херман Кох”. "Съвпаденията подриват достоверността на една история”, смята писателят. "Има само едно място, на което съвпаденията са приемливи, и това е действителността.” Значи ли това, че действителността е по-съмнителна от фикцията? Скътан зад паравана на поредния си зловещ сюжет, Кох сякаш намеква: "Не съм по-добър от вас, щом ми хрумват истории като тази”. Питали ли сте се до каква степен той съвпада със своите персонажи? И дали не пише, за да прости на себе си, на собствената си тъмна страна? Това са спекулации, разбира се, можем само да гадаем. Поне докато не видим "Truly Herman Koch”, документалния филм за човека Херман Кох. Гвоздей в програмата на CineLibri тази есен.

Херман Кох автор кино литература книги