Умберто Еко за антисемитизма

От две или три години живея с усещането, че съм изгубила представа що е то добър човек (и има ли той почва у нас). Някъде прочетох следното определение: Има две условия (необходими и достатъчни) да се нарече човек „добър“. Първо – това е човек, който не се присъединява към никакво сборище, не участва в тормоз (физически или словесен); и второ – това е човек, който не се кичи с първото. 

Та, мислите за развихрилата се у нас (поредна) вълна на антисемитизъм, които ще споделя, ще опазя от самохвална висота. Надявам се.

В своето есе „Къде се вихри антисемитизмът?“ (текстът е от 2003 г.) Умберто Еко определя: „Западното обществено мнение се опира на две утешителни схващания – антисемитизмът е арабски проблем, а в Европа е присъщ на ограничен брой неонацисти и скинхедс.“

Е, ние не сме западно общество – не само чрез медиите се транслират различни форми на расизъм, но и чрез официалната идеология на ултра националистични партии като „Възраждане“, демонстративни прояви на „българщина“ (на чийто полюс винаги са поставяни дадени малцинствени групи например), както неанонимни и анонимни излияния на публични места (например на стената на кооперация в центъра на София е наклепан с черен спрей надпис: „Хитлер ни върна Добруджа“).

За опасността от расизма (и конкретно антисемитизма) говори много и подробно Умберто Еко в книгата „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“. Поместени са поне десет текста, посветени на темата „Времето и историята“, споменатият вече „Къде се вихри антисемитизмът?“, „Евреи, масони и радикален шик“, „Противоречията на антисемита“, „Срамота, нямаме врагове!“, „Млъкни, мръсен интелектуалец!“, „За омразата и любовта“ и т.н. Общият извод – недостатъчно образованият човек трудно прави разлика между териториален, религиозен, народен и „научен“ антисемитизъм.

Например, казва ни Еко, в Арабския свят не съществува теологичен антисемитизъм, защото Коранът признава великите библейски патриарси, от Авраам до Исус; тъй като не е религиозен, ислямският антисемитизъм днес е изцяло на етнополитическа основа (религиозните подбуди са подпомагащи, но не основополагащи). Що се отнася до народния антисемитизъм, то той се опира на религиозния, ясно: твърдението, че евреите са били народ богоубиец, е оправдавало не един погром. „Научният“ антисемитизъм, разказва Еко, се заражда в края на XVIII и началото на XIX век в Европа (при това не в Германия, а в Италия и Франция). „Ала днес поне тази форма на антисемитизма – „научната“ – е възможна единствено сред незначителен брой фанатични умове“.

Уви, тук Умберто Еко греши – днес у нас броят на „фанатичните умове“ далеч не е незначителен, а отгоре на всичкото те имат широка трибуна – и медийна (!), и парламентарна (?!).

Какво може да се направи, пита философът, ако обществото е незряло, а политическата и медийна власт – корумпирани (нашият случай)? Ето отговора (даден в есето „Къде се вихри антисемитизмът?“): нужно е пожизнено образование на възрастните за развенчаване както на „научния“, така и на народния антисемитизъм. Защото инак фундаменталистката нагласата, оцеляла цели две хилядолетия, може да завладее „празнотата в умовете“: „та щом мнозина вярват в съществуването на дявола, който плете интриги, за да ни вкара в тях, защо да не вярват в еврейския заговор за завладяване на света“.

Своя мащабен образователен проект в тази област Умберто Еко води последователно в продължение на много години. Навярно най-значителната книга, събрала тезисно и ясно различните форми на фашизма, е „Ур-фашизъм“ (или „Вечният фашизъм“, 1997 г.). Философът прави списък от 14 признака, които (макар да си противоречат един на друг) са сигурен белег за наличие на фашизъм:

1. Култ към традицията („Не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме мъглявото ѝ послание“);

2. Отхвърляне на модернизма („Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. И оттук – Ур-фашизмът може да бъде мислен като ирационализъм“);

3. Култът на „действието заради самото действие“ и недоверие към интелектуалността („Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието без осмисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото е идентифицирана с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата „култура“, посягам към пистолета си“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйчени глави“, „префинени сноби“ и „университетите са гнезда на червени“);

4. Неприемане на скептицизма (съмнението се осмисля като предателство);

5. Ксенофобия, расизъм, страх от различния („Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция“);

6. Буржоазност, опора в средната класа („една от типичните черти на историческия фашизъм е призивът към една фрустрирана средна класа, класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение или е уплашена от натиска на по-долни социални групи“);

7. Национализъм, развиване на различни теории на заговора, култивиране на чувството за живот в условия на световен заговор;

8. Врагът винаги се изобразява като много мощен и същевременно – крайно уязвим („чрез непрестанна промяна на риторическия фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби“);

9. Животът се разбира като непрестанна война, а пацифизмът – като сътрудничество с врага („За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее заради борбата“);

10. Елитизъм, презрение към слабите („Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин е част от най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията“);

11. Култ към героя, героизма и култ към смъртта („Във всяка митология героят е изключителен, а в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е неминуемо свързан с култа към смъртта“);

12. Мачизъм, сексизъм, неприемане на нестандартно сексуално поведение („Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой гледа да играе с оръжия — като прави това, той става едно ерзац фалическо упражнение“).

13. Избирателен популизъм („За Ур-фашизма личността като такива няма права, а Народът е приеман монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като много голям брой хора не може да има обща воля, Лидерът обявява, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ“);

14. Използване на особен език („Всички нацистки или фашистки учебници използват крайно беден речник, а също така елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене“).

А ето как Умберто Еко обяснява вечния въпрос с антисемитизма: „Ур-фашизмът твърди, че тяхната главна привилегия е: да бъдат родени в една и съща страна. Това, разбира се, е произходът на национализма. Единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията, това са нейните врагове. И оттук – в корена на Ур-фашистката психология има задължително обсесия за заговор, по възможност международен. Хората, ур-фашистите трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се развали един заговор е призивът към ксенофобия. Но е важно заговорът да идва и отвътре – евреите традиционно са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън“.

***

И така: обучението на възрастните, за което призовава Умберто Еко, може да започне или от 14-те изложени пункта, или от есета като тези, събрани в книгата „Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество“. Там има и един текст, който не е посветен на някоя от формите на фашизма, ала заглавието му е много показателно за клоаката на нашия обществено-политически шовинистичен манталитет: „Трийсет зле употребени години“. 

Умберто Еко антисемитизъм фашизъм Лиза Боева