Трилър?! Аз?!

Рецензия на Мария Енчева за Вивека Стен и „В тихи води“.

Започвам да чета „В тихи води“ с немалка доза предубеждение. Трилър?! Аз?! Не си падам.


Но резервите ми към този вид литература са заглушени от любопитство. Романът на Вивека Стен ми е подарък от мъж, затова и ме гложди въпросът какво ли се опитва да ми каже той с книгата. Дали пък не ме е „видял“ сред страниците? И ако действително съм там, извършителят ли съм, или жертвата? Ясно е, ще се чете.


Copyright: Thorn Ullberg

Макар и нова за мен, Вивека Стен се оказва далеч не непознато име. Книгите ѝ за комисар Томас Андреасон и приятелката му Нура Линде са преведени на десетки езици и са продадени в милиони екземпляри. По тях е заснет и сериалът „Убийствата на остров “Сандхамн“. Зачитам се в биографията на Стен и още с първите редове шестдесет и четири годишната шведка ми става симпатична. 


По образование Вивека Стен е юрист – като героинята си Нура, която е донякъде нейно алтер его. Ала докато Нура работи в голяма банка, допреди няколко години Вивека е била главен юрист в шведско-датските пощи. Отговорен пост, свързан със здраво бачкане. В даден момент, тормозена от здравословни проблеми, които я принуждават да забави темпото, Вивека нахвърля първите си идеи за криминале, чието действие се развива на остров Сандхамн. Понеже да пише и да формулира – това тя умее, тъй като вече има зад гърба си няколко специализирани издания.


Когато трилърът е готов, Стен го разпраща до няколко шведски издателства. И колкото и да ѝ се струва немислимо, едно от тях отвръща с: „Добър е, публикуваме го!“. Харесвам неуверените хора вероятно защото самата аз съм от тяхното племе. Вивека споделя, че дълго време е очаквала да пристигне второ обаждане, с което да ѝ съобщят, че са размислили, че са прибързали с оценката си.


Е, шведското издателство „Монпокет“ заслужава аплодисменти за нюха си (в България похвалата пък заслужено отива при „Колибри“). За отрицателно време книгата се превръща абсолютен хит. Следват три нейни продължения, които Вивека Стен създава, докато изпълнява задълженията си на юрист, преди да напусне пощите и да се отдаде изцяло на писането. В свое интервю тя признава през смях, че бъхтенето в никакъв случай не е по-малко: четения, пътувания до различни държави, книжни панаири, автографи; едновременно с това идеите за още романи напират в ума ѝ.


Дотук Вивека Стен е написала общо десет трилъра, като герои на всички тях са Томас Андреасон – полицейски инспектор, който се е развел скоро след внезапната смърт на дъщеричката си, и Нура Линде – негова приятелка от детството, която има къща на остров Сандхамн и помага на Томас с разследването, докато се мъчи да разреши проблемите на собствения си брак. Омъжена е за Хенрик, който не проявява особено разбиране към съпругата си и кариерните ѝ амбиции. За онзи, който познава Ибсеновия „Куклен дом“, веднага става ясно защо Нура (неправилно предадена като „Нора“) и Хенрик носят тези имена.


Сандхамн наистина съществува. „Пясъчното пристанище“ (както гласи преводът на името от шведски) е неголям остров в Стокхолмския архипелаг, на който дядото на Вивека, Оскар, купува вила през 1917 година. По това време Сандхамн вече е популярна дестинация за разходка на стокхолмчани заради мекия си климат и великолепните си пейзажи. Любимо място е и на драматурга Аугуст Стриндберг. Като малка Вивека прекарва летата си там, а когато напуска пощите, напуска и шумния Стокхолм и се оттегля на Сандхамн, за да пише.


Сандхман, Copyright Viveca Sten. All rigths reserved.

Дали не е проява на жестокост да разрушиш тази идилия, като още върху първите страници на романа си захвърлиш на плажа ѝ силно разложен труп, а втори покриеш със синини и рани и заровиш в стая в романтична гостоприемница на име „Мисионсхюсет“? Струва ми се, че Вивека Стен умишено стъпва върху този контраст, тъй като тъкмо там, където са най-малко очаквани, ужасяващите престъпления изпъкват най-силно. За щастие до момента островът не познава убийства, уточнява писателката.




Неуверените хора обичайно са перфекционисти. Вивека Стен споделя, че за нея най-голямото предизвикателство в писането е в това, всеки нов трилър да е по-добър от предишния. Със следващата си книга да надскочиш себе си. И за да е още по-трудно, Вивека Стен често е сравнявана с друга голяма дама на шведската криминална литература – Камила Лекберг. Разбираемо, предвид това че и двете пишат не само за разплитането на престъпления, но и за междуличностните отношения. Историите им се развиват в малки населени места край водата. На това отгоре двете са приятелки и обичат да се шегуват, че имената им често присъстват в едно и също изречение.


Да надскачаш себе си с всяка следваща книга. „В тихи води“ вдига летвата високо. Ясно е, Вивека Стен ще се чете.

бюлетин

още смарт