Камила Лекберг и нейната добра година

Писателката със специално обръщение към читателите си.

Тя все още си спомня тежката тишина, последвала изявлението й. Издала е първия си роман, "Ледената принцеса”, у един малък шведски издател. Продадени са 3 000 екземпляра. Повече, отколкото се е надявала, но недостатъчно, за да се изхранва. Тогава се свързва с един литературен агент, която й издейства договор с голямо стокхолмско издателство. На първото събрание на търговския отдел тя прави гаф, като споменава лансирането на "продукта”. "Всички затаиха дъх.” Един от присъстващите изсъсква: "Това не е продукт, това е книга”. С риск да ги шокира Камила Лекберг продължава:

"Книгата има може би особена културна стойност, но е продукт като всеки друг и трябва да се продаде”.

Деветият й роман, "Укротителят на лъвове”, сигурно ще стане бестселър, като предишните. Тя не се засяга, когато й казват, че читателите й си го носят на плажа. Самата тя чете само през ваканцията. Когато пише, се зарежда от телевизионните сериали и признава, че обожава американското телевизионно реалити шоу "Истинските домакини”, което проследява как протича животът на домакините от богатите квартали между сеансите с инжектиране на ботокс и пазаруването.

"Това е свят, който ми е напълно чужд.”

Такава е Камила Лекберг. Директна. Казва каквото мисли, дори ако е неприятно на някого. Посещаваме я в дома й, в идиличния квартал Енскеде в южното предградие на Стокхолм, където живее от 2000 г. в красива къща от бяло дърво с цялото си племе (четири деца от трима бащи, сегашния й спътник и четирите им котки). Ще речеш, че си във Фелбака, селото от детството й и сцената на романите й, на западния бряг на кралството, там, където Ингрид Бергман е прекарвала лятото. Липсва само морето. Кралицата на шведския криминален роман отваря вратата по фланелка, с разрошени коси. Изнизва се за малко, после се връща, навирила гребен, облечена в черно, с дълги черни мигли на големите си зелени очи. Редици с криминални романи покриват стените на хола. Предлага ни кафе, после се полага на сивото канапе, скъсано на подлакътниците, под прозореца, с котарак на коленете. Дъщеря й Поли, 2 месеца, спи в количката си. Извинява се: трябва да й даде биберона. За решението си да не кърми в страна като Швеция, където жените са строго наставлявани да го правят, е понесла много злъчни критики в социалните мрежи. И още по-злъчни, когато е оставила бебето на майка си, за да прекара няколко дни с приятеля си в Барселона. Таблоидите са луди по личния й живот.

"Започна се с първия ми развод, явно са си дали сметка, че това продава.”

Следва бракът й с полицая Мартин Мелин, победител в предаването "Експедиция Робинзон”, после раждането на сина им Чарли (като героя в книгите й за деца), вторият й развод, влюбването от пръв поглед в боксьора Симон Скьолд, 29 години (тя е на 42), раждането на дъщеря им. Не се оплаква, би било нечестно. Има 128 000 последователи в Инстаграм и пише в блога си няколко пъти седмично.

"Писателите охотно създават митове около личността си, опитват се да внушат, че са особени хора, вглъбени в себе си, оттеглили се от света.”

А тя иска да бъде в контакт с читателите си. "Да покажа, че човек може да е писател, да присъства на премиерите на книгите си, да минава по червения килим и в същото време да води децата си в яслите, да домакинства и да готви.” А и това е добро средство за комуникация, признава тя честно. Преди да започне да пише криминалета, Лекберг е работила в областта на маркетинга. И е запазила рефлексите си. Като малка е чела много, открила е Агата Кристи на 7 години.

Гонитбата на серийни убийци внася разнообразие в спокойното всекидневие на Фелбака. В първата й книга се разказва как дядо Коледа убива баба Коледа. В гимназията една учителка я разпитва за семейството й.

"Наложи се пак да измислям история за самоубийство и убийство.” Завършва търговия, но скучае в голямата електрическа компания, в която работи. Майка й и съпругът й я записват на курс по писане на криминални романи, организиран от едно издателство. Всеки може да го направи, твърди тя. Достатъчно е да разполагаш с "инструментите”. След година и половина завършва първия си роман. "Бях прочела толкова криминални романи, че на практика бях извършила проучване на пазара. Оставаше ми само да открия своята ниша.”

Нишата е Фелбака и двойката Ерика Фалк-Патрик Хедстрьом, писателката и полицаят, разследванията им и любовта им. Четири дни след като изпраща ръкописа на три малки издателства, Камила получава положителен отговор. Договорът е подписан в сряда, тя ражда първото си дете в неделя. След няколко седмици се свързва с един литературен агент.

"Развих писателската си кариера точно както бих направила със стартиращо високотехнологично предприятие. Разбрах, че за да привлека читатели, трябва да създам марка, да направя така, че да запомнят името ми. Така хората нямаше да купуват "Ледената принцеса”, а "последната Лекберг”.

Затова никога не казва "не”, появява се на кориците на списания за градинарство, както и за автомобилен спорт. Научава се да се облича, да се гримира и участва в предаването "Танцувай със звездите”. И пише. Френетично: девет криминалета, скоро ще се появи десетото, за вещерството, шест книги за деца, десет готварски. Написва химна на следващия гей парад и готви книга за фитнес със спътника си. Но въпреки 20-те милиона екземпляра продадени в света тя остава "черната овца” в шведските литературни следи. През септември 2011 всекидневникът Дагенс Нихетер я нарича "царица на fulkultur” – буквално, на "грозната култура”. Министър-председателят консерватор Фредрик Рейнфелд признава, че през отпуската си е изгълтал четири нейни романа. Тя му изпраща всичките си книги с посвещение: "Човек не може да бъде добър ръководител, ако не знае какво четат обикновените хора”. Камила Лекберг гласува, но "мързеливо”, без да се ангажира, дори ако някои въпроси живо я интересуват: приемът на бежанците, борбата против насилието над жените. Но не толкова, че да направи от тях теми на романите си.

"Знам, че е модерно да казваш, че не пишеш криминален роман, а правиш анализ на обществото. Но моята основна мотивация винаги е била да развличам читателите си.”

Няма как да не споменем и "Прокоба”, "Пазачът на фара”, "Бавачката на ангели” и голямата новина за следващата книга "Golden Cage", която ще излезе паралелно в 35 страни, включително и у нас! Нямаме търпение!

И докато чакаме всички предстоящи и вълнуващи новини около Камила, публикуваме пожеланието до всички фенове на писателката:

Скъпи читатели и последователи!

Каква година беше само! Имам толкова основания да бъда благодарна, същевременно имаме да свършим още много работа. Опитах се да обобщя най-важните моменти - и ето че списъкът стана по-дълъг от всякога.

Като автор аз получавам много запитвания, затова имам голям екип, който ми помага. Аз успявам да се справя само с малка част от тях. Ако има нещо, на което през изминалата година наистина не можах да устоя, то е да бъда гостуващ писател на Доналд Дък и… да се появя на корицата на изданието. Аз бях първата популярна жена писател, на която предложиха да напише нещо за тази класическа комикс поредица – това беше абсолютна чест за мен в онзи момент.

Животът на един писател включва и много интервюта. Тази година имах честта да бъда интервюирана от един от най-умните и талантливи литературни репортери, когато публикувах последната си книжка от поредицата за Супер Чарли - "Супер Чарли и призрачният капан”. Интервюто взе синът ми Чарли, който е ролеви модел за моя герой. Той е на 9 години, на колкото е самата поредица. Част от приходите от новата книжка отива при чудесната организация "Проджект Плейграунд”, чиято мисия е да гарантира на социално слаби деца и тийнейджъри в Южна Африка и тук, в Швеция, пълноценно свободно време. Много съм щастлива, че аз и моят Супер Чарли можем да допринесем за това.

Нека да останем още малко в сферата на литературата. Както знаете, през последната година Швеция стана обект на внимание по не особено приятни причини, а именно заради скандалите с Шведската академия. Вече е известна и моята позиция по този въпрос, а тя е, че не бива да бъде връчвана Нобелова награда за литература, докато репутацията на Академията не е изцяло възстановена. Знам, че много от вас мислят като мен, и че заедно представляваме сила, която може да се справи с проблема. Нобеловата фондация осъзна това благодарение на всички нас. Така че – браво на нас.

Като автор тази година предизвиках себе си с писане за едно шоу – става дума за един от най-големите шведски артисти, който участва и в Евровизия – Сана Нилсен. За мен беше истинска чест да работя с такъв изумителен творец, с такъв глас!

Един от моментите на върховно удовлетворение през 2018-а беше пътуването ми до Южна Америка. Благодаря ви, Богота, Буенос Айрес, Монтевидео! Радвам се също така, че компанията инвеститор, на която съм съосновател с Кристина Салиба, продължава да расте. Женската съсобственост и предприемачество са много важни за мен. Това е нещо, за което ще продължавам да се боря. Нашият нов офис е вече готов и за мен е изключителна радост да работя в такава среда.

Догодина първата книга от моята нова поредица най-после ще излезе от печат. Това е първият ми роман, чието действие не се развива във Фелбака. Този път ще се запознаете с Фей. Тя не прилича на нито един от предишните ми герои, но зрееше в ума ми дълго време и ето че настъпи моментът да й дам глас. Надявам се, че и вие ще откриете за себе си нейния глас и ще се заинтригувате от темата за отплатата и контрола върху собствения живот и вземането на решения. Гласът на Фей няма да бъде заглушен. Но нека оставим този разговор за 2019-а.

Искам да благодаря на всички вас за това, че четете, коментирате, споделяте и харесвате всичко, което правя. Вие сте толкова голяма опора, толкова значима част от моя живот! Иска ми се да можех да пътувам по света повече и да се срещам с всички вас, но нямам достатъчно време, за съжаление.

Ще прекарам коледните празници с обичния си съпруг и с моите прекрасни деца. Пожелавам същото и на вас. Щастлива Нова година! 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт