Един живот – живота ти да сподели

В Деня на влюбените четем поезията на Пол Елюар.

Портрет на Елюар и Валантин Юго от Ман Рей

И ЕДНА УСМИВКА

Нощта не е тя никога необозрима
и винаги ще се намери щом го казвам
щом го твърдя
отвъд скръбта отворен
прозорец цял окъпан в светлина прозорец
и винаги ще се намери мечта която чака будна
несбъднат блян и глад неутолен
сърце което се раздава
ръка протегната
угрижени очи
един живот – живота ти да сподели.

Loris F. Alessandria

ОЧИТЕ ТИ ДЪГИ

Очите ти дъги обгръщат моето сърце,
и танц и сладост в едничко колелце,
от време ореол и люлка ласкава в нощта,
щом аз не помня всичко преживяно,
от твоите очи не е било видяно.

Листенца денем избил с росата мъх,
тръстики вятърни, усмивките с омаен дъх,
и над света крила разпръскват светлина,
лазурни кораби вдън морска глъбина,
и гонят всеки шум две изворчета пъстрота,

ухания излюпени сред полог от зари,
завинаги полегнал връз слама от звезди,
и както от невинността зависим е денят,
от твоите очи най-чисти зависи тъй светът
и в погледите им се стича всичката моя кръв. 

ФЕНИКСЪТ

По твоя път последният съм аз
Последна пролет сняг последен
Последна битка за да не погина

И ето ни по-ниско и по-високо отпреди.

На всичко кладата ни място отреди
Шишарки борови лозини
Цветя и от вода по-силни

И кал и утринна роса,

И под нозете ни пламти главите пламък увенчава
В нозете насекоми птици хора
Ще полетят

Летящите тук долу ще стоят.

Небето светло е земята притъмняла
Но към небето вие се димът
Без своите зари небето опустя

И пламъкът остана на земята

И пламъкът е облакът-сърце
И всички клонки на кръвта
Припява и край нас се мята

Разсейва зимата в душата.

В среднощен ужас запламтя скръбта
Разцъфна пепелта сред красота и радост
И вечно гръб обръщаме на залеза

И всичко се обагря от зората.

Превела от френски Силвия Вагенщайн

 Портрет на Пол Елюар от Валантин Юго

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт