100 години от рождението на Валери Петров

АртАкция покани Ива Колева за разходка из думите и творчеството на Валери Петров. Ива е редактор и коректор на художествена литература, както и редактор в БНТ 2. Обича да пише детски стихотворения, да разхожда кучето си Алиса и да пътешества из въображението си. Ето какво написа специално за читателите ни:

Лунната стая е осеяна с копчета за сън.
Пук!
На розите обаче не им се спи, разпукват се, танцуват, а зад полите им
наднича едно белокосо хвъркато дете. Държи в шепите си букви. Дебна го.
Изглежда немирно и пакостливо. Хоп, ето на, току-що ощипа една роза и избяга.
Затича се, накъде отива, още чувам смеха му, няма го. Отлетя.

И буквите отлетяха с него. Ами сега? Как да продължа този текст без
букви? Дори няколко от тях да се върнат, навярно ще са тъжни. Не ми се
пише с тъжни букви. Ще плачат, ще размазват мастилото. И най-накрая
читателят ще види само няколко сини петънца. А това ще е меко казано
несправедливо.

Само че това белокосо момче днес става на 100 години, а на рожден ден
не се плаче, това дори буквите го знаят. Затова те решиха да скокнат от
шепите на рожденика и да му кажат:

Мили мъничък дядо Валери,
белокосо хвъркато дете,
виж брезичката как потреперва,
а тинтявата все не расте.

Чуй мастилото – плаче в писмото,
а и всичките букви скърбят.
Даже Огито твое, горкото,
хич не иска да идва сънят.

Щурчо, моля те, дръж ни го само,
разбуди го с камбанка, със звън.
Не заспивай, все още е рано
за вълшебното копче за сън.

----------------------------------------
И легнаха отново в ръцете му.

Обичам те от буква А до буква Я и обратно. Обичам те отвъд думите.
Обичам те отвъд градината с рози, от която ти полетя. И ни остави.
И ни остави един квант добринка.

Илюстрацията на Кирил Златков е част от предстоящото издание на „Бяла приказка“ на Валери Петров, изд. Колибри