Новата книга на Иън Макюън

Откъс от така чаканата книга "Операция "Сладкоугодник”, която предстои!

Почитатели сме на Иън Макюън. Препрочитаме книгите му, пускаме си филмите по тях, влюбени сме в зелената рокля на Кийра Найтли в екранизацията на "Изкупление"... Чакаме с нетърпение всяка новина около него и творчеството му. А днес имаме повод за малко бягство в почивката между стотиците мейли. Лято е! И с удоволствие представяме откъс от предстоящата нова книга на Макюън: "Операция "Сладкоугодник” (ИК "Колибри", превод на Надежда Розова), която излиза на български на 21-ви юни. Освен че е най-дългият ден в годината, това е и 70-годишният юбилей на Иън Макюън. А АртАкция готви още изненади. Но за тях ще разберете съвсем скоро. Приятно четене:

Казвам се Серина Фрум (римува се с друм) и преди почти четиресет години Британските тайни служби ми възложиха тайна мисия. Не завърши благополучно. Осемнайсет месеца след началото бях уволнена, но преди това се опозорих и съсипах любовника си, макар че той несъмнено имаше пръст в собственото си падение. 

Писателят и актрисата Сърша Ронан, която участва във филма „На плажа Чезъл" по едноименния роман на Макюън.

Няма да разказвам подробно за детството и младежките си години. Дъщеря съм на англикански епископ и отраснах със сестра си около катедралата на очарователно градче в Източна Англия. У дома цареше радушна атмосфера, беше чисто и подредено, пълно с книги. Родителите ми се разбираха, обичаха мен и аз тях – също. Разликата между мен и сестра ми Луси е година и половина и въпреки кресливите ни свади като по-малки, отношенията ни не пострадаха сериозно и като поотраснахме, двете се сближихме. Вярата на баща ни в Бог беше кротка и разумна, ненатрапчива, но и достатъчно силна, за да го издига плавно в църковната йерархия и да ни осигури удобен живот в къща от времето на кралица Ана. Прозорците гледаха към градина с ограда и стари цветни лехи, които бяха – и още са – добре известни сред познавачите на растенията. Така че всичко беше стабилно, завидно, дори идилично. Отраснахме между зидовете на градината, сред всички произтичащи от това удоволствия и ограничения.

Краят на шейсетте облекчи, но не наруши ежедневието ни. Отсъствах от местната прогимназия само по болест. В младежките ми години зидовете на градината станаха свидетели на сериозно "натискане“ с момчета, както се наричаше тогава, на експерименти с тютюн, алкохол и малко хашиш, слушане на плочи с рокендрол, предпочитание към по-ярките цветове и установяване на по-сърдечни отношения. На седемнайсет с приятелите ми се бунтувахме плахо и сладостно, но се учехме прилежно, запаметявахме и декламирахме неправилните глаголи, уравненията, мотивите на литературните герои. Приятно ни беше да се мислим за лоши момичета, но всъщност бяхме доста порядъчни. Всеобщата възбуда, която се носеше във въздуха през 1969 година, ни допадаше. Неотделима беше от очакването скоро да стане време да напуснем дома, за да продължим образованието си другаде. Нищо необичайно или ужасно не ми се случи през първите осемнайсет години от живота ми, затова ще ги пропусна.



Ако зависеше от мен, щях да предпочета мързелива английска филология в някой провинциален английски университет, далече на север или на запад от къщи. Обичах романите. Четях ги бързо – по два-три на седмица – и щях да се чувствам прекрасно, ако можех три години да се занимавам точно с това. По онова време ме смятаха за природен феномен – момиче с математическа дарба. Предметът не ме интересуваше, не ми беше приятен, но ми харесваше да съм на върха, при това, без много да се трудя. Знаех решенията на задачите още преди да осъзная как съм ги получила. Докато приятелите ми пресмятаха измъчено, аз стигах до решението с няколко плавни стъпки, отчасти умишлени, отчасти чисто интуитивни. Трудно можех да обясня защо знам каквото знам. Ясно беше, че изпитът по математика ми струва далеч по-малко усилия от този по английска литература. А през последната си година бях и капитан на училищния отбор по шах. Човек трябва да прибегне до въображението си и до познанията си по история, за да разбере какво означаваше в онези времена едно момиче да отиде в съседното училище и да катурне от пиедестала някакво снизходително и самодоволно ухилено момченце. И все пак математиката и хокеят, а също плисираните поли и пеенето на химни за мен бяха просто елементарни училищни задължения. Реших, че е време да се разделя с тези детинщини, когато започнах да обмислям да кандидатствам в университет. Само че не бях включила в сметките майка си...

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт