Да бъдеш Иън Макюън

Макюън има впечатляващи жанрови заигравки и е един от колосите на съвременната белетристика.

Спор няма, той е сред колосите на съвременната белетристика. Писател, киносценарист и общественик с несметно количество отличия, Иън Макюън се превърна в емблема на постмодерния хуманизъм. Не е нужно да се уточнява, че е европейски автор, още по-малко, че е британец. Мащабът на личността му и тематичният обхват на творчеството му не търпят подобни условности. След няколко издания със събрани къси разкази, оценени високо от критиката, той прави силен романов дебют  през 1978 г. с "Циментовата градина”. Следват "Почивка в чужбина”, "Дете във времето”, "Невинният”, "Черните кучета”… Общо 15 романа, превеждани, издавани и преиздавани на над 30 езика в цял свят. Повечето от книгите му имат филмови адаптации, също увенчани с отличия.

 

"Неумолима любов“ излиза през 1997-ма, екранизиран е осем години по-късно под режисурата на Роджър Мичъл. Сам Макюън е изпълнителен продуцент на филма, който бележи огромен успех. Мощно ускорение в кариерата на писателя дава романът "Изкупление”. Излиза през 2001 г., "Тайм“ го обявява за роман на годината, а "Обзървър“ го нарежда сред 100-те най-велики романи. Този завладяващ разказ за детството, любовта и войната изследва човешката ситуация през мотивите за грешката и покаянието, за изкуплението и неизбежните жертви. Екранизацията на "Изкупление” моментално се превръща в класика  - номинирана е за "Оскар” в 7 категории, включително за най-добър филм, печели "Оскар” за най-добър саундтрак и още 50 награди, в т.ч. 2 награди "Златен глобус” за най-добър филм и за сценарий. Режисьор на лентата е Джо Райт, а в главните роли блестят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сирша Ронан. 

"Изкупление”

Макюън е писал и пиеси, либрето и книги за деца. Освен че е брилянтен стилист с талант да пресъздава екстремни ситуации и усещания, той е непоколебим есеист и активен гражданин, смело заявил позициите си срещу ислямския екстремизъм и всяка форма на насилие, накърняващо иманентни човешки права. Привърженик на политическата обективност, той неведнъж е защитавал и правата на евреите, "неверниците“ и хомосексуалните, срещу които религиозната слепота е обявила кървав джихад. Не е тайна, че сред близките приятели на Макюън беше провокативният журналист и литературен критик Кристофър Хътчънс. 

Макюън не сваля гарда - следващият му роман носи заглавие "Събота” и е отличен с един от най-солидните британски призове за литература, "Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“. Не се забравя и номинираният за "Букър” бестселър "На плажа Чезъл” – един роман предупреждение, че курсът на живота може рязко да се промени и в резултат от бездействието ни. На български са преведени още психологическият шедьовър "Дете във времето”, спечелил награда "Уитбред” (сега "Коста”) за 1987 г., и съдебната драма "Законът за детето”, която експлицира класическия сблъсък между рационалното и духовното.

 

След като е номиниран за "Букър” цели 6 пъти, Макюън я печели през 1998 г. за романа си "Амстердам”. Историята се върти около споразумение за евтаназия между двама приятели, композитор и редактор във вестник. Два пъти, през 2005-а и 2007-ма година, писателят е номиниран и за Международната награда "Ман Букър”. През 2011 г. беше удостоен с Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото, която се връчва веднъж на две години от 1963 насам. Това го нареди в елитната компания на Макс Фриш, Хорхе Луис Борхес, Симон дьо Бовоар, Милан Кундера, Артър Милър и нобеловите лауреати за литература Бертранд Ръсел, Октавио Пас и В. С. Найпол.

Макюън има впечатляващи жанрови заигравки и една от тях е "Невинният” (екранизиран от Джон Шлезинджър, с Антъни Хопкинс и Изабела Роселини). Тук писателят критикува моралния релативизъм и съзнателното, малодушно дистанциране от гражданския ни дълг, маскирано като незаинтересуваност и скептицизъм. Което в крайна сметка овластява арогантните. Главният герой, Ленард, е въплъщение на неохотата на модерния човек да носи отговорност за деянията си. Издържана като напрегнат шпионски трилър в стила на Джон льо Каре, тази история не е за хора със слаби сърца. За разлика от "Черните кучета” например.

 "Невинният”

През  1992 г. Макюън завършва камерна драма, раздирана от политически страсти и различия в светоусещането на двама души, които се обичат твърде много. И затова се разделят. "Черните кучета” се занимава с екзистенциалната самота и вечната опозиция добро - зло. Писателят насочва вниманието към фундаментални дебати като историческата вина на индивида и морала на политическата пропаганда, към темата за митовете, които сами си ковем, за утопиите и самозаблудите, от които често произлизат чудовища, и плахо се прекланя пред единствената рационална вяра, която не отстъпва по красота и на най-измислените убеждения – вярата в неподкупната, целителна сила на любовта.

Впрочем книгите на Макюън изглеждат непреводими на езика на киното. Не заради мизансцена, а заради психологическата плътност на образите. Фактът, че писателят почти винаги участва в адаптирането на сценариите, е показателен за сложността на занятието. "На плажа Чезъл” е проникновено изследване на миналото, семействата, детството и социалните предразсъдъци, всичко това редувано с почти натуралистични сцени от настоящето на една неопитна двойка – в хотела на плажа Чезъл, където Едуард и Флорънс се приближават към съдбата си. Верен на духа на книгата, филмът е красива и прецизно поднесена анатомия на осуетеното желание. Комедия от сексуални грешки с греховно талантливата Сирша Ронан ("Бруклин”) и прелестно непохватния Били Хоул ("Дюнкерк”).

В "Дете във времето”, един от по-ранните си романи, Макюън разказва за брак, опустошен от загубата на дете. Стивън Луис е детски писател. Една събота сутрин отива с тригодишната си дъщеря на пазар в близкия супермаркет. Точно преди да излязат, едно кратко разсейване от негова страна - и дъщеря му е отвлечена… Водовъртежът на мъката е описан от автора с изключителна прозорливост и финес. Обратно на очакванията, с времето бездната между съпрузите, изгубили детето си, не се затваря, а напротив, става още по-мрачна и всеядна. През 2017 г. сюжетът беше пренесен на телевизионния екран от режисьора Джулиан Фарино. Ролята на писателя Стивън Луис се изпълнява от Бенедикт Къмбърбач, партнира му достойно Кели Макдоналд. 

"Дете във времето”

Но да си дойдем на думата, облечена в закон: "Религиите, системите от морални възгледи, включително нейната, приличаха на върхове в гъста планинска верига, гледани от огромно разстояние – никой не изглеждаше по-висок от другия, по-важен или по-истински. Коя от тях да осъдиш в такъв случай?” Разсъжденията са на Фиона, главната героиня в "Законът за детето”. Ерудирана и състрадателна жена, чиято работа като съдия по семейни дела я принуждава да се рови в най-усойните кътчета от душите на хората. Авторът обяснява хрумването си така: "Имаме много книги, посветени на престъпниците и техните жертви, на частните детективи и полицаите. Но съдиите не се появяват толкова често в литературата, а тъкмо те решават съдбите на хората.” Въпреки кризата в семеен план, Фиона остава отдадена на работата си. И на болния от левкемия Адам Хенри, непълнолетен юноша от сектата "Свидетели на Йехова”, отказващ да приеме животоспасяващо кръвопреливане. "Законът за детето” също има екранизация, в която ролите на Фиона и съпруга й са поверени на Ема Томпсън и Стенли Тучи, един достоен за уважение тандем.

Филмите по "Законът за детето”, "На плажа Чезъл” и "Дете във времето” имаха своите световни премиери през 2017 г., а тази година ще бъдат показани и у нас. Две години преди "Законът за детето” Макюън пак  се връща към темата за Студената война с романа "Sweet Tooth”("Операция "Сладкоугодник”), който излиза на български в навечерието на 70-годишния юбилей на писателя на 21 юни. Този път протагонистът е жена – студентка с безоблачното име Серина. Вербувана от британското разузнаване, тя е принудена да опознае писателя Том Хейли. Първо се влюбва в историите му, после в самия него. Тук шпионският роман елегантно се отклонява и приплъзва в авторефлексия. В любовен роман. Или просто в роман за магията на литературата… Всичко това се развива на фона на един кризисен период от историята на Великобритания, изпълнен със социални конфликти, икономически трудности и тероризъм.

"На плажа Чезъл”

Последният роман на Иън Макюън, "Nutshell”, се спряга като елегичен шедьовър. Своеобразен гид и ключ към цялостното му творчество до момента. Разказът тече от гледната точка не неродения син на Труди (Гертруда) и Джон. Сгушен в утробата й, той става свидетел на нейния заговор с любовника й Клод (Клавдий), брат на баща му, да убият Джон. И макар действието да се развива в Лондон, а не в Дания, от самото начало става ясно, че Макюън е създал съвременна модификация на Хамлет. За разлика от класическия герой на Шекспир, този се чуди дали да се роди, а не дали да умре… Романът вече се превежда на български език.

Личният живот на писателя не е лишен от турбуленции. Част от тях са причинени от първата му съпруга Пени Алън, с която имат двама сина. През 2002 г. Иън Макюън разбира, че има брат, Дейвид Шарп, даден за осиновяване по време на Втората световна война. Родителите на двамата са общи, но Дейвид се ражда 6 години преди Иън, когато връзката между майката и бащата е грижливо пазена тайна.

През 2008 г. "Таймс” включи Иън Макюън в списъка "50-те най-велики британски писатели от 1945 г. насам”, а "Дейли Телеграф” му отсъди 19-о място в класацията "100-те най-могъщи личности в британската култура”. "Начинът, по който Макюън обрисува чувства и места, майсторството, с което анализира настроения и човешки взаимоотношения, го правят най-добрия писател на този остров“, написа друга влиятелна медияпреди години. А на нас ни иде да възкликнем: Не само на острова, колеги. Съвсем не само на острова… Нищо друго да не беше написал, онези начални 200 страници от "Изкупление”, чиято безупречна хореография напомня за великия Ивлин Уо, биха били достатъчни да му осигурят репутацията, на която се радва и днес.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт