Писмо до Хорхе Луис Борхес

След като в първото ни принт издание АртАкция: На живо от Космоса разговаряхме с любимите ни мъртви творци и успяхме да направим пряко включване от безсмъртните, пожелахме да чуем вас, читателите ни. Потърсихме най-добрите писма до Стенли Кубрик, Хорхе Луис Борхес, Вирджиния Улф, Чарли Чаплин, Джон Ленън, Карл Лагерфелд, Алекдансър фон Хумболт, Кърт Кобейн, Леонардо да Винчи, Маркиз дьо Сад, Стиг Ларшон, Емил Зола, Бруно Ганц, Никос Казандзакис, Дейвид Боуи, Александър Пушкин или Джанис Джоплин. И вие ни изненадахте с повече от прекрасни писма.  Публикуваме най-добрите. 

Продължаваме с писмото на Лилия Якимова до Хорхе Луис Борхес.

Скъпи Борхес,

Ние с теб сме две точки, разминали се във времето и пространството. Може би едно писмо все пак може да ни свърже. Не знам какво бих те попитала, ако по някакъв магически начин още беше жив. Не ти пиша за това. Пиша ти, защото имам много въпроси за теб сега, когато вече си мъртъв. Знам, че звучи налудничаво, но кой друг може да ме разбере, ако не ти? (Позволявам си да говоря на "ти”, защото мисля, че там горе така е прието.) Животът като че ли е време за задаване на въпроси, след него може би най-накрая идва и моментът за някакви отговори. 

Трябва да те попитам за този универсален Заир на цялото човечество, за който само се преструваме, че не мислим постоянно – Смъртта. Ти как преживя Смъртта? (Звучи като парадокс, но нима един парадокс може да учуди точно теб?) Как безсмъртната ти душа премина през повратната точка? Може ли изобщо да се изрази по някакъв начин или простосмъртните все още не познаваме думите, които биха могли да го опишат?  

Освен това ми е любопитно как изглежда безкрайното Отвъд? Може би наистина е една огромна библиотека? И какво става, когато за първи път прекрачиш прага ѝ? Може би всеки получава по един Алеф и по една Пясъчна книга джобен формат, защото вече е победил времето и пространството и може да изследва колкото поиска и които и да е точки и писания от цялата Вселена?

Знаеш ли, във всеки твой сборник има безброй много разкази, защото, когато се върна да препрочета някой твой текст, той не е същият. Винаги ще има нещо ново за разкриване – някой нов лабиринт, сън, въпрос, израз, някой нов Минотавър (сега, когато имаш време за всичко, някъде между Гинсбърг и Гьоте в библиотеката потърси и Господинов, ще ти хареса). Та, чудя се, има ли достатъчно рафтове в тази въпросна библиотека там горе, макар и безкрайна, за всичките ти истории? 

Ще трябва да ми простиш, че питам толкова много за Отвъдното. Понякога съвсем се отнасям. Почти забравям, че всъщност ние сме от един свят. Поне докато не споменеш в текстовете си нещо крайно прозаично като "метро” или "електрическа лампа”. Има ли нещо от ограничения живот на Земята, което ще ти липсва? Следобедният сън? Метрото и електрическата лампа? Ограниченията?

Изглежда, че за теб всъщност ограничения няма. Затова първо си мислех, че си от най-добрите разказвачи. После ми се стори, че текстовете ти някак не се вписват напълно в границите на прозаичната форма, и реших, че си от най-прекрасните поети. Но накрая разбрах. Та ти си включил всяка важна тема от литературата в произведенията си, подредил си всичките си теории и идеи в сборниците си, побрал си целия свят в творчеството си. Може би просто си най-великият библиотекар. 

"Линията се състои от безкраен брой точки; плоскостта – от безкраен брой линии; обемът – от безкраен брой плоскости; свръхобемът – от безкраен брой обеми...”. Но все пак едно писмо не трябва да се състои от безкраен брой редове, затова спирам дотук. Надявам се да прочетеш написаното, да се посмееш на въпросите ми. Но, моля те, за нищо на света не ми отговаряй.

От една простосмъртна