Долче Вита, Венеция

Lorenzo Quinn, Building Bridges

ВИП среща на колекционери, галеристи, артисти и почитатели на съвременното изкуство в най-романтичния град на света, където преди 200 години лорд Байрон омагьосва над 200 красиви венецианки, а през 1883-а сърдечен удар покосява 69-годишният германски композитор Рихард Вагнер 

Фотографии: Виктор Попов и Фондация Прада, Венеция

Венеция – любим филмов декор, който през вековете доказва и максимата, че изкуството имитира живота с безкрайните драматични, красиви истории, свързани в голямата си част с любовта. Построен във вода върху дървета, донесени от Хърватия и Словения, градът е динамична микросистема от 118 острова, обединени от 400 моста и 170 канала. Интересен факт от модерната му градска история е тенденцията за намаляването на местното население. В настоящия момент Венеция се населява от над 55 хиляди постоянни жители – в сравнение със 120 хиляди преди 30 години. Специалистите предричат, че ако се следва тази посока, през 2030-а във Венеция няма да има постоянно живеещи хора. Една от причините е прогресивно увеличаващия се брой на туристите, които местните приемат с неохота, заради невъзможността да следват нормалния си градски ритъм на живот. Въпреки този факт, както и опасността, че градът всяка година потъва със средно около 1-2 мм на година, един от най-романтичните градове в света е активна сцена на няколко от най-големите фестивали за изкуство, театър, кино, архитектура и танц, обединени в артистичната шапка "Ла Биенале“.  

Биенале – перла в короната 

123 години история – време, в което градът, построен във вода, се превръща в оазис за изкуството. Инициативата се пробужда в далечната 1895-а, когато се организира първото издание във формата на изложба, а през 1930-а са добавени и няколко други посоки – музика, кино, театър. Две години по-късно се организира и първият филмов фестивал, който вече десетилетия събира звезди и публика през септември.

1980-а пък се провежда първата архитектурна изложба, а най-"младият“ член на този артистичен съюз е танцът. 1999-а е първата година, в която под шапката на Биеналето се включва и танца като форма на изкуство. Когато италианският икономист и бивш министър Паоло Барата става директор през 1998-а, се променят и условията за представяне на съвременно изкуство в рамките на Биеналето  - за основната международна изложба се избира световен експерт – куратор, а в Националните павилиони отделните страни представят най-доброто от местното съвременното изкуство. Безспорен световен лидер на картата на международните арт събития, Венецианското биенале представя изкуството на над 90 страни (в сравнение с 59-те, които участват на Биеналето през 1999 г.)

Преди две години управителният съвет на Биеналето избра 50-годишната Кристин Масел, куратор на прочутия парижки център за съвременно изкуство в Париж за куратор на Биеналетo. Така тя стана четвъртата жена в 123-годишната история на международния форум за изкуство.

Въпреки очакванията и вдъхновяващото й представяне в речта на Паоло Барата, това издание на Биеналете се оказа голямо разочарование.

Затова се появиха големи надежди и прогнозите за силен артистичен сезон с обявяването на куратора на тазгодишното издание – Ралф Ругоф, американски куратор и директор на лондонската галерия Hayward. Още в речта по представянето на тазгодишното издание, 62-годишният куратор и директор на галерия хвърли бомба в залата, като направи оригинален исторически преход, свързан с произхода на заглавието на Венецианското биенале за изкуство "Да живееш в интересни времена“.

Спекулациите дали е китайско проклятие или е интерпретация на британския дипломат Остин Чембърлейн, стъпил върху истинското китайско проклятие, което е "по-добре да си куче в мирни времена, отколкото човек в хаотични времена“, по някакъв начин зададоха и посока на темата и избраните от Ругоф артисти, включени в основната изложба на Биеналето, показана в двете основни локации – "Джардини“ и "Арсенале“.

До 24-и ноември милиони почитатели на съвременното изкуство атакуват Венеция, за да усетят тръпката от интерпретацията на китайското проклятие, което не е съвсем китайско в оригинал, а стъпва върху "превода“ и обяснението на британския политик Остин Чембърлейн, който в своя реч използва думите на друг свой приятел, британски политик, прекарал голяма част от активните си години в дипломацията в Китай, перифразирайки истинското китайско проклятие, споменато по-горе. Така донякъде става ясно, че съвременният човек е обречен да живее завинаги загубен в превода или по друг начин казано, спасен в пространството на собствената си интерпретация. На това разчитат и Ругоф и поканените за участие артисти, които представят своята версия на т.нар. "китайско проклятие“.

Среща на титаните 

По традиция, първите три дни преди официалния старт на Биеналето на 11-и май, са предвидени за предварително разглеждане за журналисти, галеристи, куратори и официални гости на най-престижното арт събитие в Европа. От 8 до 10 май основните локации на Биеналето се превръщат в арена за интересни срещи, дискусии и обсъждане на видяното, както и са отлична възможност за откриване на нови таланти на пренаселения артистичен небосклон или организиране на срещи между стотиците колекционери, агенти и галеристи, пристигнали в града по този повод.

В основната артерия на града – Канале гранде, са разположени най-известните хотели – "Чиприани“, "Данели“, "Габриели“ и "Хотел Монако“, а в лобитата им се провеждат безкрайни срещи, от които съвсем буквално понякога тръгва звездната кариера на един или друг артист.

През трите дни на предварителното разглеждане на изложбите, включени в Биеналето, се усеща и една вдъхновяваща надпревара кой ще организира най-голямото, интересно и оригинално парти, свързано с откриването на една или друга изложба, инсталация или скулптура. Обикновено този тип ВИП събития се случват в големите зали или градини на частни дворци – собственост на най-прочутите венециански благородни фамилии.

Местната градска управа е създала благоприятна среда за включването им в тази прочута артистична инициатива като ги облекчава от данъци, ако подкрепят изкуството. Стимулирането и грижата за изкуството, както казват някои от местните журналисти, не са съвсем дошла от сърцето благородна инициатива на самите аристократи – наследници на големите венециански фамилии, а са добре пресметнат финансов бонус.

Но дори и да е така, на финала именно изкуството и красотата в града се възползват от тази стабилна, активна и редовна финансова подкрепа, от която активи трупа и самият град. Някои от най-големите фондации, подкрепящи и показващи съвременно изкуство в световен мащаб, са отворили от години свои филиали във Венеция и поддържат активен изложбен живот. Сред тях са двете изложбени пространства на прочутата фамилия френски колекционери Пино – "Палацо Граси“ и "Пунта дела догана“ и фондация "Прада“, създадена и утвърдена като основен играч на световната арт сцена от модната дизайнерка Миуча Прада.

В рамките на Биеналето за изкуство, което се провежда на всеки две години, и кураторите на Пино, и кураторите на Прада, залагат на големи имена и направени като по учебник изложби. В този бизнес няма грешна стъпка и затова се следват всички основни правила, за да се открие не просто поредната изложба, а да се представи очакваният именно от тези две фондации бисер на световната арт сцена. И всяка втора година това се случва във Венеция, което доказва и класата на всички основни играчи, включени в системата на двете фондации – от финансирането до безценната кураторска работа. 

Миуча Прада – нежният воин в изкуството

Създателката на модната империя Prada и по-ексцентричната линия Miu Miu – Миуча Прада е един от най-известните колекционери и инвеститори в съвременния артистичен свят. 70-годишната модна дизайнерка, която никога не е крила пристрастията си към комунизма като политическа система, изповядваща ценности, в които Прада вярва и следва и досега, е безкомпромисна в критерия си за качество и смисъл на съществуване.

"Това, което ме интересува в изкуството не е просто субектът, а дали дадената творба докосва живота!“ е максима, която сеньора Прада следва и до днес.

Сред най-близките й приятели и съветници е нейният съпруг – Патрицио Бертели, с когото тя управлява модната и артистичната империя, както и италианският артист и режисьор Франческо Вецоли. И двамата й важни мъже не пропускат нито едно от откриванията на изложбите в двете пространства на фондацията – Милано и Венеция.

По традиция Миуча Прада използва изкуството и като основно вдъхновение в колекциите си за модната марка Miu Miu. Всяка година, в рамките на модната седмица в Париж и Милано, Miu Miu събират най-големите си клиенти и звезди за партита Miu Miu Tales, за които специално се заснемат и кратки филмови истории от специално поканени филмови режисьори или активни играчи на модната и арт сцена.

"Най-важният критерий за мен в изкуството и в модата е красотата“, коментира в интервюта Миуча Прада и с двете изложбени пространства на фондацията си щедро споделя визията си за красота. Защото, ако трябва да определя с една дума тежестта и значението й в съвременния свят, то ще е именно ВИЗИОНЕР. Прада открива и споделя красота щедро, но и активно упражнявайки правото си на безкомпромисност – в избора и представянето. Критерият на Прада е като математическа формула, която е отдавна доказана, но всеки път човек се удивлява хем на красотата на постижението, хем на неговата оригиналност и простота. 

Създадена през 1995-а, фондация "Прада“ е посветена изцяло на съвременното изкуство и критериите в тази посока са наистина високи. Перфекционизмът на Миуча Прада е пословичен – тя не използва хвалби или комплименти. Обрана в реакциите си, сеньора Прада е като барометър на истинското изкуство. И докато в модата си позволява и смели и понякога твърде авантюристични за консервативния човек ходове, в изкуството прави малки, но значими стъпки. Подобно на малката, но белязала историята на човечеството стъпка на Нийл Армстронг на Луната. 

Изложбата, с която фондация "Прада“ се включва в активния живот на Венецианското Биенале тази година е на гръцкия артист Янис Кунелис (1936 - 2017). Артист, занаятчия, филисоф, който приживе казва "наричат ме артист на 60-те само, защото тогава никой не знаеше как точно да определи артистът, който работи с вълна, с желязо и странни материи. Донякъде аз самият не мога да определя какво съм, защото в работата ми има нещо необясни, някаква форма на магьосничество, което наричам "паганизъм“ или езичество“.

Официалното представяне на експозицията събра най-активните фигури на световната арт сцена, които присъстват във Венеция в този момент. Измежду тях кураторът на изложбата Германо Келан, топ кураторите на галерия Tate, Serpentine Gallery,  "Помпиду“,  Metropolitan Museum of Art, Fine Arts Museums of San Francisco, New Museum,  LUMA Foundation, National Portrait Gallery, Fondation Louis Vuitton, кураторът на Италианския павилион – Милован Фаронато, артистите Софи Кал, Алекс де ла Корте, Люк Тийманс, Олимпия Скери, Франческо Вецоли и галеристите Лари Гагосян, Доминик Леви, Джио Маркони, Дейвид и Моника Зуирнър.